Бетис е един различен футболен клуб с огромна страст на и извън терена, в град, който е просто луд по тази игра. Да започнем по-отдалеч. В Севиля има два големи отбора - едноименният, който е далеч по-титулуван, има 6 трофея в Европа през новия век, както и Реал Бетис Баломпие. Като трофеи той отстъпва (въпреки че е актуален носител на Купата на краля), но не и като емоции и страст.

В събота Бетис прие Валядолид в мач, който вероятно дори не подозират, че се е играл. Има само три причини за обратното, но вероятността за тях не е голяма - в Севиля сте в този ден и виждате тълпите "зелено-бели" по улиците, заложили сте на точно този двубой или пък сте фен на Бетис или Валядолид. В България те не са никак много, нали?

Но този мач е паметен и още един пример за това, че футболът трябва да бъде за всички. Защото това е играта, която планетата отдавна е прегърнала за свой любим спорт.

Бетис направи рекорд - 1740 е бройката на хора с недъзи в инвалидни колички, които бяха настанени край терена или по специално отделени позиции из трибуните. Това е световно постижение номер едно в историята на футбола. Бетис го направи и възнамерява да го подобрява.

Играчите в зелено и бяло излязоха на терена със специални екипи, на които имената и номерата им бяха изписани в брайл - за да помогнат на хората със затруднено зрение или незрящи по трибуните, да са наясно със състава.

Снимка: Getty Images

На почивката се разигра мачле на игрището, в което участваха момчета с ампутирани крайници, които са почетни членове на клуба. Това са хора от града, които Бетис иска да приобщи, на които осигурява часове за тренировки и безплатни билети за всеки мач.

Стратегията е едно, а социалната политика - съвсем друго. Идеите на феновете - също. А този невероятен клуб от Севиля продължава да изумява в това отношение.

"Кралете на света", ги нарече испанската преса, след като в събота вечер едно интервю с момче в инвалидна количка, извеждано от стадиона от баща си, обиколи тв каналите. "Чувствам се като крал на света, когато съм на мач на Бетис", каза то. И обясни, че за всичко от транспорта, през престоя му на най-добрите места, осигурен шанс да получи подписана фланелка на играчите на един мач, среща с легенда или някакъв друг артикул като подарък на друг, е помислено от специалния отдел в клуба.

Долу до игрището местата не стигат, но са изградени специални стълбища и по един асансьор за инвалиди във всеки от секторите. За всичко е помислено, няма блъсканица, няма неудобства - има само емоцията и щастието да си там, сред "бетикос" (привържениците на тима) и да гледаш отбора.

Бетис е изключителна страст. Стадион "Бенито Виямарин" е за 60 721 зрители, като обаче никога не се пълни с над 54 000 фенове, защото специална зона отделя сектора за гости.

Снимка: Getty Images

В събота 51 396 гледаха мача срещу изпадащия Валядолид, спечелен с 2:1. Но още по-впечатляващото е, че Бетис при всичките му трудни години без трофеи и с изпадания във втора лига, за трети пореден сезон минава 50 000 сезонни билети, продадени преди началото на първенството! През лятото бяха обявени 50 373. Клубът печели добре от лоялността на феновете, но какво ще кажете за това как се старае да им отвръща - с любов на любовта!

И като говорим за фенове... Точно тези на "Виямарин" бяха първите в Европа, които родиха идеята за плюшените играчки.

Преди празник - Великден, Коледа или пък в края на сезона, те подбират мач, на който всеки носи по една или няколко детски плюшени играчки. Хиляди политат по сигнал от трибуните и падат на и край терена (на основната снимка горе, както и на тази долу). Събират ги десетки стюарди на клуба, прибират, пакетират и подготвят за даряване. В понеделник след мача, всички играчки отиват за домове с деца в неравностойно положение.

Това е жестът на Бетис, чрез феновете му, за празника. Или дори без повод.

И в заключение, ако още се опитвате да премислите разликите с "там и тук", само уточняваме - от този сезон преди всяко домакинство, дечицата, които извеждат на терена играчите на двата отбора за мач на Бетис, са именно от такива домове. Или за деца в неравностойно положение, или от домове за сираци, или за такива с физически недъзи. След това се настаняват на хубави места в централната трибуна и гледат двубоя.

Бетис дава пример след пример. Във времената, в които футболът все повече изглежда бизнес, а не игра, такива примери са необходими.

Снимка: Getty Images