Една от запазените марки на английския футбол, която прави играта на Острова специална, са именно мачовете по време на коледните празници.

Добре познатият "Боксинг дей", на когото вече повече от век английският футбол не спира, за разлика от първенствата на всички други страни от християнския свят.

Футболът не само, че не спира, но и в тези дни е превърната в огрома традиция, като безспорно именно мачовете от "Боксинг дей", независимо какви противници изправят един срещу друг, са най-специалните за целия сезон.

Коледният кръг е вдъхновил велики футболни истории, някои от тях комични, а и много епични мачове. Всеки футболен фен на Острова, независимо дали подкрепя някой от грандовете или по-скромен тим, има своята история свързана с този ден.

А първият мач, който се играе на деня след Коледа е още през далечната 1860-а. А с утрешните двубои, макар някои от тях отложени заради коронавирус, традицията ще бъде факт вече 161 години.

На 26 декември 1860 един срещу друг се изправят най-старият тим на света - ФК Шефийлд, както и ФК Халъм. И до днес този мач се смята за най-старото футболно дерби света, макар и двата клуба никога да не придобиват професионален статут в дългата си история. Първият сблъсък е спечелен от Шефийлд с 2:0.

Като част от първенството пък този мач за първи път се играе през 1888, когато шампионът на футболната лига - Престън, побеждава Уест Бромич с 5:0.

Embed from Getty Images

Дълги отборите играят в два поредни дни, както на Коледа, така и на следващия 26 деквмри, познат като "Боксинг дей", докато през 50-те години традицията не остава само за вторият ден.

Като всяка традиция споровете за нейното възникване са доста, но най-романтичният сред тях е, че предложението мачове от английския елит да се играят винаги около Коледа е заради Първата световна война.

Вероятно всички сте чували историята как войници от Англия и Германия оставят оръжията настана, за да поиграят футбол на бойното поле.

След войната пък "Боксинг дей" се превърща в ден на традиционни местни дербита. Дори и по време на Втората световна, когато първенството е прекратено, отборите си организират сблъсъци помежду си на този ден.

Често даден клуба не успява да събере 11 футболиста и взема някой фен, роднина на играч, а поняког и резерва на протвиника, за да може да започне мача с нужната бройка.

Нищо обаче не може да се сравни с Коледата на Евертън през 1888, когато "карамелите" радват феновете си с три мача в рамките на 24 часа.

Само един от тях е официален, този за Купата на Ланкашър срещу Блекбърн, който Евертън печели с 3:2. По-късно на кледния ден те побеждават с 3:0 сборния тим ФК Улстер, събран от иралндски протестанти, а на следващия ден правят и 0:0 срещу скромния Бутъл.

Embed from Getty Images

Със сигурност познавайки традициите на английския футбол, неведнъж в тези мачове са участвали играчи махмурлии, особено в миналото, когато професионализмът не е бил на подобно високо ниво.

Едва ли обаче някой тим може да се похвали с това, което правят Лейтън Ориент през 1931-а.

Тогава отборът от Северен Лондон трябва да гостува на Борнемут на южното крайбрежие на Острова, а треньорът Тед Кроуфърд решава, че не може да лиши момчетата си от забавление около Коледа.

Той разнообразява пътуването за мача с няколко кега бира в автобуса, а когато момчетата пристигат в Борнемут, повечето от тях вече са доста добре почерпени.

Морският бриз явно им ги освестява, защото те играят прилично, но все пак губят с 1:2. А купонът след мача продължава по целия път обратно към дома.

Разбира се, от всички куриози около футболът по Коледа остава вратарят в мъглата.

Добре познатият на футболните фенове случай, когато Челси и Чарлтън играят мача си при ужасяваща мъгла. Видимостта била толкова малка, че след 60 минути реферът осъзнава, че всичко това е безсмислено и прекратява срещата.

Двата тима се прибират в съблекалнята, с малката подробност, че един от 22-ата остава на терена.

Това е вратарят на гостите от Чарлтън - Сам Бартън, който не разбира какво точно се е случило и продължава да седи в гъстата мъгла около 15 минути, без да има представя, че мачът е прекратен.

Само си представете, каква е била мъглата.

"Бяхме доста по-добри, просто мислех, че сме ги натикали в наказателното им поле. Времето минаваше, а никой не се приближаваше към мен. Спомням си, че дори правех подскоци, за да се стопля.

Мъглата бе толкова гъста, че едва когато видях един силует, той бе на полицай. Човекът ме изгледа странно и каза, че мачът е свършил преди 15 минути.

Отидох в съблекалнята, а моите сътоборници дори се бяха изкъпали", спомня си той.

Именно по онези времена с бира в ръка, гъста мъгла и доста ентусиазъм, се заражда традицията за футбол по Коледа, която днес е символът на английския футбол.

Сега е доста по-различно в модерните времена и огромните пари във футбола, но все пак за феновете "Боксинг дей" си остава един по-специален футболен ден.