Футболната есен у нас: Колеблив шампион, силен претендент и рекордно слаб "Левски"

09:53 | 22 декември 2020 30 2500 Снимка: Bulphoto

Българският футбол се оттегли в обичайната си зимна пауза, в която емоциите около него, дали положителни или отрицателни, ще останат на заден план за поне два месеца. И както след края на всеки полусезон, е време за равносметки и оценки.

Футболната есен у нас бе малко по-различно от обикновено, но това важеше за целия свят, не само за нашата страна, като причината естествено бе коронавируса.

Отборите ни започнаха сезона без да имат шанс за пълноценна подготовка. В повечето от тях селекцията бе правена прибързано и с течение на сезона. Не бяха малко и отборите, които притиснати от обстоятелствата почти не направиха значителни промени в съставите си.

Коронавирусът не подмина Първа лига, като през ноември дори се питахме дали има смисъл първенството да продължава. Пет отбора бяха сериозно засегнати, а през уикенда се играеха по три мача.

Все пак макар и със закъснение, Първа лига ще зимува със 16 изиграни мача от всеки тим, какъвто бе и планът. Така през пролетта предстоят още 10 мача от редовния сезон. След това идва ред на плейодите - по 5 мача за тимовете от горната шестица и по 6 за тези от долната част на калсирането, както и финалните баражи.

Футболната есен на 2020 със сигурност ще се запомни, защото за първи път от десетилетие България имаше два отбора в групите на европейски турнир в лицето на ЦСКА и Лудогорец, което със сигурност бе най-позитивният момент от сезона.

Ще се запомни и със случващото се в другия ни основен тим - Левски, който от своя страна изживя най-тежките месеци в 106-годишната си история, не само на терена, но и извън него, а причините бяха обясними.

След 16 изиграни кръга очавкано лидер е шампиона в последните 9 години Лудогорец, но пък преследвачите ЦСКА и Локомотив (Пловдив) са само на 6 точки зад разградчани.

Спокойно можем да кажем, че Лудогорец изживява едни от най-тежките месеци в своята елитна история, а играта на тима е доста далеч от стандартите, които самият той зададе в последните години.

Всичко започна с опитите на Павел Върба на подмени отбора. Нещо, за което очевидно бе време в Разград. Взеха се доста нови играчи, които трябваше да заместят напусналия Марселиньо, както и вече остаряващите Козмин Моци и Станислав Дяков.

Естествено, че когато се подмени почти целия отбор, не всичко може да се получи за миг като с магическа пръчка. Може също така да кажем, че някои от тези нови играчи са със съмнителни качества за нивото на Лудогорец. Тези неща доведоха до неубителни игри от страна на шампионите.

Ръководстово на разградчани никога не се е славело с търпение, а това коства поста на Павел Върба, който сам призна, че не е имал подкрепата на тарторите в съблекалнията. Но след него нещата започнаха да стават още по-зле.

Станислав Генчев се притече на помощ като временен вариант, но отборът не спечели нито точка в групите на Лига Европа, а в Първа лига печелеше победи с доста мъка и треперене, а цялото напрежение около отбора внасяше допълнителни негативи.

Спокойно може да кажем, че като игра Лудогорец изживя най-слабата си есен, но с опит и индивидуална класа на играчите, понякога с късмет и съдийски грешки, успяваше да печели мачовете си и има добра преднина на върха.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Големият претендент за този връх е ЦСКА, но този път изглежда "червените" наистина имат аргументите да мечтаят за първа титла от 2008-а насам.

За разлика от Лудогорец, можем да кажем, че ЦСКА изживява най-добрата си есен от десетилетие, а може би и повече. А в основата на това е европоходът. Столичният гранд достигна групите на Лига Европа, макар да започна от първия квалификационен кръг, при това с доста нисък коефициент.

Винаги в подобен поход има и доза късмет. Отбори от Малта, Фарьорските острови и беларуският БАТЕ бяха елиминирани с един мач в София, без много блясък в "червено". Но воденият тогава от Стамен Белчев тим напълно заслужи мястото с и в Европа след паметния обрат над Базел в Швейцария.

А в групите ЦСКА спечели 5 точки, като победата с 3:1 над Рома и нулевото реми на "Олимпико" ще си останат в паметните моменти в историята на родния футбол изобщо.

"Червените" сякаш взеха точните играчи на точните места, като повечето нови бяха сериозни футболисти за нашите стандарти. Общо взето за първи път след връщането си от аматьорския футбол, ЦСКА изглеждаше напълно организиран отбор, в който се работи правилно.

Проблемът в червено бе, че сякаш цялата тази евроеуфория остави случващото се у нас на заден план. За състава бе трудно да съвместява двата турнира, което доведе до доста неубедителни мачове и резултати в Първа лига.

Серия от измъчени победи в последната минута, както и серия от шест мача без победа, в даден етап оставиха ЦСКА доста далеч от върха, пред опасност мечтите за титла да изчезнат още покрай Коледа. Трябва да отбележим, че именно минутите около 90-ата бяха най-щастливите моменти за ЦСКА през този сезон, като общо 9 точки бяха спечелени с голове в последните 5 минути на мачовете. Без тях надежди за титла нямаше как да има.

Така дойде и треньорската смяна с привличането на Бурно Акрапович, който в продължение на три години бе начело на Локомотив (Пд) и спечели две Купи на България. Макар да не можем да правим генерални изводи за работата му, защото дойде месец преди края на мачовете, с него ЦСКА стана доста по-убедителен тим.

"Червените" спечелиха всеки свой мач в първенството с Акрапович начело, като макар да нямаше особен блясък, отборът изглеждаше доста стабилен и уверен във възможностите си. А и най-важното - в нито един от тези сблъсъци, нито за миг не изглеждаше, че ЦСКА може да изпусне трите точки.

Снимка: Bulphoto

Говорейки за Акрапович, изграденият от него тим на Локомотив продължи успешната инерция, като все още изглежда категоричен фаворит за място в тройката. Ако използваме футболни термини, то Локомотив е "готов" и "научен" отбор. Александър Тунчев бе помощник на Акрапович, така че едва ли е настъпила толкова сериозна промяна, че да вадим Локото от всякакви сметки през пролетта.

Няма как обзор на футболната есен да премине без Левски и спечелените едва 15 точки от 16 мача за "сините". Това е най-слабото представяне за 16 кръга в цялата история на клуба, но то не идва като някаква шокираща изненада, а е плод на доста фактори извън футболния терен.

За "сините" си бе успех, че изобщо стартираха първенството, защото през лятото и това бе под въпрос. Може би фенската активизация в набирането на средства се оказа ключова, но цялото напрежение и несигурност се отрази в спортно-технически план.

Селекция на пожар от играчи, коит обяха готови да играят за Левски, както се казва без пари. И в случая това не е само израз, защото в продължение на няколко месеца те наистина не получаваха заплати.

Много от тях бяха "сини" кадри, които идваха без значение в каква форма са и колко са играли в последните месеци. Такъв бе проблемът с близнаците Цоневи, които получиха тежки контузии в рамките на седмица.

Други играчи пристигаха и тепърва трябваше да започват подоговка. Основните защитници пък бяха хора като спорния французин Тома Даске, който имаше 15 профеисионални мача преди това. Младият Алекс Петков, в чиято визитка имаше само мачове в долните дивизии на Шотландия, както и Живко Атанасов, пристигнал от третото ниво на италианския футбол. Едва ли някой от тях щеше да облече синия екип при други обстоятелства.

В сърцето на отбраната във Вечното дерби пък игра 19-годишният Георги Александров, който до този момент имаше само 7 мача в мъжкия футбол, с екипа на Витоша (Бистрица) във Втора лига.

Ето подобни са причните Левски да стои на деветата позиция с по-малко точки от мачове.

Снимка: БТА

С идването на Славиша Стоянович се забеляза подобрение поне откъм организация в играта, а подписване на договор с генерален спонсор на този етап индикират за по-спокойна пролет в синьо.

Ако обаче в състава не настъпят някои основни промени, Левски ще продължи да поставя антирекорди и през остатъка от сезона, а през май борбата за оцеляване в групата няма да е изненада.

Сходна е ситуацията в пловдивския Ботев, с разликата, че там всичко започна наглед нормално, но в средата на сезона тотално се преобърна с глава надолу. Финансовият благодетел напусна клуба, а това доведе до тотален разпад. Пълен хаос, загуба с 0:6 в пловдивското дерби и трето място отзад напред в класирането за "канарчетата".

Все пак и там изглежда, че предстои по-добра пролет с идването на руските милиони на бизнесмена Антон Зингаревич.

Най-приятната изненада пък се казва Арда. Треньорът Николай Киров не изневери на атрактивния стил, който практикуваше в Ботев, а съставеният му почти само от българи настоящ състав, ще зимува на четвъртото място.

Арда не падна от Лудогорец, ЦСКА и Локомотив, би Левски и Берое като гост, а стила на игра остана най-постоянен през тези месеци.

Макар да имаше лек спад за няколко седмици, отборът на Берое също може да бъде причислен към приятните изненади. Първоначално мнозина се усъмниха в Херо и привлечени от него десетина чужденци, но опитният специалист за пореден път изгради силен отбор, който ще продължи да бъде фактор и през пролетта.

Новакът ЦСКА 1948 също направи няколко страхотни мача, верен на политиката си да разчита само на българи. Столичният тим ще зимува на шесто място.

Безспорно ни очаква много вълнуваща пролет. Логиката показва, че между ЦСКА и Лудогорец, а защо не и Локомотив, ще има битка за върха до последните кръгове.

Сериозна битка ще има и на дъното, където седем тима се намират в диапазон от 6 точки. Сред тях е и гранда Левски, който трябва да мие срама от името си след мачовете през есента.

Надеждите са, че пандемията няма вече няма да обърква календара, няма да обърка и подготовката на тимовете.