Медиите в Англия не пропуснаха да отчетат годишнината от прословутото гостуване в София, белязано от расисткия скандал на "Васил Левски".

Англичаните ни разбиха с 6:0, като на два пъти мачът бе прекъсван заради расистки обиди от трибуните. Отзвукът от случилото се бе огромен, като бе водеща новина из целия свят.

"BBC" дори потърси селекционера Гарет Саутгейт, за да го върне към случилото се на 14 октомври 2019-а.

"Това не е вечер, в която искаш да си въвлечен. Не е и вечер, която искам да изживея отново. Мислите ми бяха свързани с това, как да се погрижим за играчите си, както на терена, така и в нощта след мача.

Имаше огромно напрежение върху мен като треньор. Трябваше да реагираме по най-добрия начин. Знаехме, че каквото и да стане, този мач вече ще е в светлината на прожекторите, ще бъде тема из целия свят, а ние сме замесени.

Гордея се, че бяхме първият отбор на международно ниво, който реши с действия да се противопостави на расизма. Просто в онзи момент само това можехме да направим.

Усетих, че дадохме ясно послание, позитивно послание. Смятам, че като отбор трябва да продължим да го правим. Ние сме заедно, сплотени сме и няма да търпим никаква форма на дискриминация. Ще продължим да надигаме глас, за да постигнем промяна", заяви той.

Онази нощ в София коментира и неговият асистент по това време Крис Пауъл. Той бе включен в щаба като част от програмата, даваща шанс на цветнокожи треньори.

"Случилото се онази вечер бе повратен момент за мен. Още преди това с Гарет Саутгейт коментирахме подобен сценарий, защото имахме информация, че може да сме жертви на расизъм в София.

Гарет искаше да е сигурен, че сме готови за подобно нещо. Посъветвах го, че трябва всеки играч да усети подкрепата му.

Всеки играч бе предварително подготвен, че нещо подобно може да се случи. Да, някои хора продължават да твърдят, че просто е трябвало да напуснем мача. Нека не забравяме, че ние бяхме първите в света, които дори посмяха да прекъсна т междунарден мач.

На два пъти спряхме, това бяха две исторически крачки. Някои искаха да направим и третата крачка, като изобщо не излезем за третата част, други бяха против.

През цялото време бяхме спокойни, отлично знаехме как да се държим.

Това беше голям момент. Аз наистина съм горд, че съм цветнокож британец.До ден днешен съм убеден, че постъпихме точно както трябва".