И това лято бе използвано от много от големите футболни сили на Стария континент да посетят любимите си фенове в Азия.

От Токио до Шанхай през Сеул, чак до Сингапур, бляскавите отбори на Европа играха футбол и дадоха възможност на местните да гледат звезди като Кристиано Роналдо, Хари Кейн и Антоан Гризман.

Барселона, Ювентус, Тотнъм, Челси, Манчестър Сити и Уулвърхямптън бяха сред марките, които пътуваха от на Изток.

Винаги е имало дълги спорове "за" и "против" подобна практика в лятната подготовка, но всичко е част от спонсорските договори, както и от сравнително новия турнир International Champions Cup.

Той задължава големите клубове да играят помежду си на всевъзможни места по света, в частност - Азия и Северна Америка.

Видимо е, че грандовете вече го правят по навик и натрупаният опит им помага, както за спонсорското финансиране, така и за популяризирането им в глобалния пазар.

Но какво получават самите фенове, освен това, че могат да видят любимците си на терена?

В глобално значим спорт като футбола е разбираемо, че те са развълнувани от тази възможност. Но получиха ли азиатските привърженици нужното уважение, което заслужават? И всъщност има ли позитивно влияние върху азиатския футбол посещението на хегемоните в европейската игра?

От европейските грандове ще ни кажат, че това е възнаграждение за лоялността на феновете на другия край на света и възможност да се изрази благодарност. Реалността е, че това е комплексна комбинация от фактори и тези клубове могат да дадат много повече.

Английските например, отиват в Азия със своите пиар отдели и често биват последвани от английски журналисти, които запълват стаите за пресконференции. Много от азиатските медии се надяват да се докопат до няколко минути със суперзвездите и често биват оставяни извън сметките.

Привилегиите биват предоставяни на познатите лица от Острова.

Същото е и в микс зоната след мач, където играчите говорят с добре познатите си журналисти, като игнорират местната преса, за която това е възможност веднъж в живота. Не беше ли идеята на тези предсезонни мачове да бъдат ухажвани азиатските пазари?

Друг е въпросът, че тамошните медии не си правят услуга с това, че превръщат микс зоната във фен зона. Всеки иска да направи селфи с любимеца си, макар че носи бадж на медия. Виждаме го и често в България, когато дойдат знаменитости.

Правилната формула е нещо от сорта на двучасова среща на играч с медиите, където може да се отдели време на всички - с интервю, снимка и каквото си поискаш.

Ясно е, че понякога играчите не обичат да говорят след разочароващ резултат, но няма причина да не са благодарни за гостоприемството, което е подплатено и със сериозни финансови инвестиции от другата страна. Няма никакво извинение след мач, ако не минеш през микс зоната и се измъкнеш в стил Борислав Михайлов след сблъсък с Косово. Особено, ако става дума за контрола.

Снимка: AP/БТА

Всичко това се превърна в актуална тема, след като азиатските фенове побесняха поради факта, че Кристиано Роналдо не влезе в игра в мача между неговия Юве и сборен отбор на южнокорейското първенство.

Португалецът нито се появи в игра, нито даде каквито и да е интервюта. Не раздава автографи и за него всички тези събития бяха една огромна досада. Мнението му е разбираемо, но действията няма как да бъдат оправдани.

За персонаж като Кристиано, който старателно лъска имиджа си на семеен и трудолюбив мъж, ситуация в Сеул дойде някак неочаквано и с горчивина за местните.

Цялата сага направи лоша услуга на Ювентус, който "си спечели" недоброжелатели в Азия, пропътували километри, за да гледат португалската суперзвезда на живо. Не помогна и това, че "бианконерите" закънсяха за мача и той бе отложен с един час.

Райън Уолтърс, който пише за корейския Kleague.com, е на мача на националния стадион в Сеул и описва как феновете са се обърнали срещу Роналдо.

"Роналдо получи възгласи на възхита в началото на мача, но бавно те започваха да се превръщат в освирквания през второто полувреме. Феновете опитаха да го изкарат на игрището като скандираха името му, а в края възгласите бяха "Меси, Меси, Меси", обяснява от първо лице Уолтърс.

"Тук хората са обсебени от големите фигури в европейския футбол и идол културата е на пиадестал в спорта. Ювентус се провали в мисията си да увеличи популярността на бранда си сред корейските фенове, но това няма да спре привържениците на Тотнъм, Барселона или Ливърпул да присъстват при бъдещи визити на големите отбори", добавя той.

Има информации, че корейските фенове ще съдят спортната агенция, която уреди мача с Ювентус заради оставянето на Роналдо на пейката. Но поведението на португалеца не е единственото, което вбеси местните.

Преди две години крилото на Челси Кенеди бе изпратен вкъщи, след като в социалните мрежи направи расистки жестове, иронизиращи китайците.

През тази година и Манчестър Сити бе обвинен в неуважение заради поведението на отбора в Китай. В материал, поместен в Xinhuanet.com Пеп Гуардиола и компания бяха критикувани за това, че просто са отметнали визитата си, взели са хонорара си и са си тръгнали.

Позитивните отзиви са за по-малките отбори - Нюкасъл, Уест Хям и Уулвърхямптън, които наистина са направили всичко възможно да популяризират бранда си в Азия.

Тези посещения стават все по-чести, но сякаш бавно и сигурно се обезсмислят. Все повече европейски играчи отиват да играят в Азия заради добрите заплати, като в Япония това вече се превърна в нещо нормално.

Силната фенска култура в страната спомага за добрата връзка между вече "местни" играчи като Давид Вия, Андрес Иниеста и Лукас Подолски с привържениците. Те не проявяват арогантността, за която стана дума при Ювентус и Манчестър Сити.

Снимка: Getty images/ Guliver photos

Истината е, че в Азия вече и голямото име на отбора не е достатъчно привлекателно, ако не играят най-значимите звезди.

"В мача между Барселона и Висел Кобе Меси липсваше, и на стадиона бе като погребение", уточнява Алан Гибсън, който отразява японското първенство.

Същата бе и ситуацията с Ювентус, но с тази разлика, че бе подписан договор Роналдо да играе поне едно полувреме.

Гибсън също споделя мнение, че големите отбори не правят достатъчно за азиатските си фенове,

"От това, което видях, те излизат от задните изходи на хотелите, бягат измежду чакащите фенове и влизат в автобуса. Да видиш играч, който да раздава автографи за 20-30 минути е изключителна рядкост", описва той.

Тази арогантност на големите клубове няма да прекъсне отношенията с азиатския континент и който и да е друг. Предсезонните мачове ще продължат да се играят най-вече извън Европа.

Но сякаш в дългосрочен план в интерес на двете страни е тези събития да не се провеждат толкова механично. Нали фенът е №1?

Снимка: AP/БТА