Българският футбол днес празнува с не една, а с две легенди техните рождени дни. 12 август определено е символна дата за играта у нас.
На 79 години днес става Димитър Якимов, наречен Поет на футбола.
Митата, както го знаят и по времето му на терена, а и след това, се ражда в едно село на 30 километра от Скопие, казва се Шлегово - днес е в Македония.
Чичо му го води в София като съвсем малък, за да започне да крие топката на другите хлапета в Коньовица.
Якимов играе за мъжете на Септември, преди да е навършил 17 години. Талантът му, дори в години на много добри играчи, излизащи от школите, е очеваден.
През 1960 г. преминава в ЦСКА, където остава 14 сезона. Името му вече се знае в цялата страна, след като година по-рано печели Европейското първенство за юноши с националния тим.
С ЦСКА е седем пъти шампион, вкарва 141 гола в 287 мача. Абсолютен любимец на публиката. Освен Митата, викат му и Митьо Дъвката - заради гъвкавите движения с топката в крака.
А това Поет на футбола тръгва не у нас, а от италианската преса след решаващия мач за класиране на Мондиал 1962 г. България - Франция в Милано. С негов победен гол тогава на "Сан Сиро" се класираме за първи път на Световно първенство.
Играе на още два такива форума, като през 1966-а в Англия се надиграва технически с Гаринча и Пеле. А от трибуните на онзи мач в град Ливърпул, дори Алфредо ди Стефано заявява, че "номер 13 е феноменален".
Избират го в идеални 11 на света за 1967 г., редом с Пеле, Факети, Бене и т.н. Интер го иска след полуфиналите за КЕШ срещу ЦСКА, но годините са такива, че... няма как.
На 33 години приключва с футбола, отказан в името на подмладяването. Срамно е за играта у нас, но не печели никога приза "Футболист на годината".
Не дава интервюта - никога не го е правил. Сам казва пред близки, че му стига признанието на Пеле, Ди Стефано и неговия приятел Георги Аспарухов. Не му трябва друго.
Признания от целия свят получава през годините и Емил Костадинов, който на днешния 12 август навършва 53.
Планетата го помни с гола, екзекутирал Франция на "Парк де Пренс" в онзи незабравим мач на 17 ноември 1993-а. И той, както Якимов, класира България за Мондиал с победно попадение. И той - срещу Франция!
И още съвпадения. Става звезда с ЦСКА, както и Якимов. За разлика от него обаче играе в Европа - и то в какви клубове!
Носи екипите на Порто, Байерн (колко българи са били в два европейски шампиона?), Депортиво, Фенербахче...
Единственият наш футболист с гол на финал в европейски клубен турнир - за баварците през 1996 г. в Купата на УЕФА срещу Бордо. И, пак за разлика от Якимов, носител на приза "Футболист на годината".
От години е в управата на футбола ни като част от ръководството на БФС, като в момента е вицепрезидент и отговорник за юношеските гарнитури.
Две големи личности в историята на българския футбол, оставили незаличими следи в играта, днес празнуват рожден ден.