Пеп Гуардиола дава по не повече от две-три големи индивидуални интервюта на година. Мениджърът на Манчестър Сити обаче няма как да откаже поканата на Антони Басас, който води прочутото в Каталуня предаване "Има ли още въпроси?" по канала ТV3.

В студиото на Антони, Пеп говори за политика, футбол, Меси, Моуриньо, както и кой е стадионът, на който се чувстваш малък и незначителен. Ето избрано от откровенията на човека, който за последните 11 години спечели 9 титли на Англия, Германия и Испания, два пъти вдигна Шампионската лига, а през миналия сезон направи требъл в английската игра със Сити - нещо, непостигано в историята.

Как си минават годините...

Неусетно минаха тези 11. Онзи ден гледах предаване, посветено на 10 години от смъртта на Майкъл Джексън. Казваш си - къде отидоха тези 10 години, та сякаш бе вчера... Времето наистина лети.

Чувствам се добре, семейството ми е добре, здрави сме и сме щастливи. Манчестър е нашият дом сега и се чувстваме чудесно там.

Споменахте титлите ми. Те са доказателство, че има смисъл от работата ми. Когато президентът на Барселона Жоан Лапорта ми предложи да стана треньор през 2008 г., не съм се замислял.

Бях на 37 години, водех дубъла в трета дивизия. Но си казах - щом се справям с тези играчи, които не са достатъчно добри за първия тим, значи мога да го правя и с онези, които са на най-високо ниво. И така започнах.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Философията на Гуардиола

През годините слушах как не мога да прилагам моята философия в Германия, а после и в Англия. Но ето, че го правим. Доминираме тотално срещу отборите във Висшата лига, спазвайки два прости принципа. Пресираме високо противника и изнасяме топката прогресивно и с пасове от най-задна линия. Идеите ми не са се променили от дните с Барса Б в трета дивизия. Трябва да си убедителен на терена, за да печелиш. Това са най-сладките победи. За да спечелиш първенството, трябва да си най-добър в 38 мача, играеш през три дни. Това е най-голямото признание. Домашното първенство винаги е било приоритет за мен пред Шампионската лига.

Казват, че сме сред най-великите в историята на английския футбол с този тим на Сити. Това ме ласкае. Искам хората да харесват играта ни.

Щастлив ли е в Сити

Имам договор до 2021 г.

Имам всичко необходимо в Манчестър, за да се чувствам удовлетворен и щастлив. В Англия е трудно, първенството, пресконференциите, всичко. Но се чувствам и много защитен в Сити, имам зад гърба си Чики Бегиристайн и Феран Сориано (изпълнителен и спортен директор), които винаги са там, когато имам нужда. Те са прецизни като хирурзи в работата си. Аз трябва просто да върша моята. Тримата заедно взимаме големите и важни спортни решения в клуба, няма 20 човека, които да го правят.

Доволен съм от всичко в Сити.

Какво го мотивира

Страхът от загубата. И това, че мога да спечеля още трофеи. Когато бях прохождащ треньор в Барселона, още от четвъртък бях нервен за мача в събота. Днес, години по-късно, в Сити няма такова нещо. Идва и петък следобед, идва и събота сутрин... Мачът е съвсем близо, но аз съм надъхан, мотивиран. Не съм нервен. Ако загубим, се чувствам, сякаш съм подвел някого. Но това бързо минава, защото следващият мач е след 2-3 дни.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

За Суперлигата на Европа, която изглежда все по-реална

Това ще е смъртта на местния футбол, особено на малките дивизии, на локалната игра. Вижте Англия, там никога няма да допуснат това да се случи. В четвърта дивизия има публики от по 20 000, огромна посещаемост. Те никога няма да изтръгнат корените на футбола. В Испания обаче може да се случи, никой не се интересува от отборите извън елита.

Отношенията с играчите

Те са ти приятели и ти се усмихват, докато не обявиш състава. След това тези, които са оставени извън него, се дистанцират, охладняват. На следващия ден след мача това е още по-силно усещане. Но с наближаването на следващия двубой, всички пак се усмихват и търсят начин да ти покажат, че са ти приятели. Искат да са на терена. Аз им казвам едно и също - знаят кой и защо играе, какво ще се случи в мача или поне, какво ние очакваме да се случи. Ето, например Почетино в Тотнъм е мениджър, който предугажда всичко отлично и знае как да попречи на противника да изпълни своя план за мача. Понякога играе футболист, който не е по-добър от конкурента си, но това е специално за конкретен мач. Просто той ти трябва в този момент, за да има баланс.

Меси казва, че Пеп винаги е знаел предварително какво ще стане в мача и никога не е бъркал (пускат видеото с това изказване на Гуардиола)

Тези думи за мен са като медал. Даже като два медала, като голям трофей. Те идват от най-добрия футболист в света, гоямо признание. Не се дължи само на мен, щабът ни в Барса бе отличен. Без Меси нямаше да постигнем всичко, което направихме тогава. Имахме и други големи футболисти, но той е завършващият детайл. Той е много повече от най-добрият играч в света.

Не съм роден научен с тези познания за играта. Повечето неща взех от Кройф, от Решак, Ван Гаал... Кройф знаеше всичко. Той казваше неща, които никой не бе чувал. Понякога, когато говоря на моите играчи, се улавям, че повтарям негови думи. Знаеше подробности за терена, за съперника, както и всичко за своите играчи. Йохан днес го няма, но всъщност той е навсякъде във футбола.

Та в онзи период, за който говори Лео, ние имахме основата, положена от Кройф, имахме най-добрия футболист, който някога се е раждал - с респект към всички останали - плюс няколко местни играчи, от Барса, които бяха от световна супер класа. Шави и Иниеста бяха израснали сред идеите на Кройф, с треньори като Жоан Вия. И така стана отбор. Силен отбор.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Ван Гаал каза в интервю - Гуардиола караше Меси да играе за отбора, а треньорите след него нагласят отбора според Меси

Луис говори откровено, както винаги. Директен е, но аз не знам дали е прав. Нямам информация от първа ръка какво се случва в Барселона след моето напускане преди 7 години. Не искам да коментирам работата на други треньори, кой съм аз да го правя? Не бих искал да ме оценяват хора, които не познават в детайли какво върша аз, затова и не го правя с колеги, за които нямам наблюдения и вътрешна информация. Но всички се вглеждат в Лео... Не Меси е причината Барса да не печели Шампионската лига.

А защо не се случи и тази година?

Мисля си, че играчите трябваше да са готови, че "Анфийлд" е "Анфийлд". Това мото на входа към терена, надписът "Това е "Анфийлд", не е маркетингов трик. Това не е просто слоган. Има нещо в този стадион, което няма да усетите никъде другаде по света. Вкарват ти гол и имаш усещането, че в следващите пет минути ще получиш още три-четири. Чувстваш се малък, а играчите на Ливърпул ти се струват грамадни и са навсякъде. На всички ни се е случвало това, което стана с Барса в полуфинала. На мен ми се присмиваха, когато ни вкараха три гола за 20-25 минути миналата година (3:0 в четвъртфинала Ливърпул - Сити - б.а.). Това е страховит стадион.

Шампионската лига е много трудно за печелене състезание, там едно грешно решение, една вдигната грешно засада, един пропуск или фактор като "Анфийлд", те изхвърлят от играта. Тази година може да е Ливърпул, миналата беше Рома, догодина може да е Ювентус - там са Сари и Роналдо... Ние отпаднахме от Тотнъм, преди това от Ливърпул... Никой не може да си мисли, че ще спечели Шампионската лига по право. Нито Барселона, нито Сити, нито друг.

През 2009-а ние уцелихме веднъж вратата и с гола на Андрес Иниеста елиминирахме Челси и стигнахме финала. Три години по-късно имахме 30 удара, включително две греди и дузпа, но отпаднахме от Челси. Това е този турнир.

Най-трудните съперници

Два отбора са. Ливърпул от тази година на Клоп и Барса на Луис Енрике от 2015-а (Пеп го срещна с Байерн в Шампионската лига - б.а.). Това са най-коравите противници, които съм срещал с отборите си. Онази Барселона с тримата напред - Меси, Суарес и Неймар. Това нападение не можеше да бъде спряно. Невероятни индивидуални таланти, защото Неймар е най-близкият такъв до Меси в света. В идеална възраст, с идеално разбирателство. Имаха убийствена контраатака, просто подаваха топката на тях и нещата се случваха.

Първият, който ме научи да внимавам за контраатаките, бе Моуриньо с Реал. Той имаше Ди Мария, Роналдо, Бензема. Трябва да си луд, за да загубиш топката срещу тях. Това бе първият ми урок с контраатаките.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

За Каталуня и неговата подкрепа към политическите затворници

Интересува ме какво става тук, притеснен съм. Опитвам да се поставя на мястото на преследваните, на политическите затворници (хора, задържани и още неосъдени след размириците около референдума за независимост на провинцията - б.а.). Те са хора като нас, свободни хора. Немислимо е да останат толкова дълго зад решетките след референдума. Това не е честно. Аз не съм адвокат, но мога да покажа съпричастност, и това направих.

Не вярвам в правосъдната система, не вярвам, че някой наистина мисли, че тези хора са извършили толкова тежко престъпление, че да изкарат огромен период като задържани без присъда.

Не разбирам как испанското единение като идея може да е над законите. Испания няма да спре да бъде Испания, ако Каталуня е независима. Човешките права са над всичко, а правото на избор е основно такова. Разочарован съм от липсата на ясна позиция по темата. Ако държавното ръководство наложи строги и ясни правила, Каталуня ще се подчини. Но това е предизвикателство, иска се смелост да се направи. Не виждам да я имат. Вместо това бе наложена линия на преследване на хора.

Политиката не е само избори, а и това, което става между изборите. Пускаш бюлетината си, но след това партиите правят някакви договорки и променят нещата зад кулисите.

Например, не мога да разбера какво се случи с изборите за кмет на Барселона. Как така Мануел Валс даде гласовете си за Ада Колау (която спечели), при положение, че политическите им манифести и платформите им бяха коренно различни?

Защо Жорди Граупера не бе допуснат до официалните дебати? Много въпроси има...

Преди седмици премиерът Педро Санчес каза, че е обиден от думите ми, че Испания е авторитарна държава. Е, добре - аз също се чувствам обиден от много неща! В това интервю той казва една лъжа. Аз не съм отказвал да стана селекционер на Испания. Първо, това никога не ми е било предлагано. Просто е лъжа. Санчес отказва разрешение на кораби, които да спасят хора от удавяне в Средиземно море, а вместо това повдига обвинения срещу тях за нарушаване на законите. И то, докато пътува за Саудитска Арабия, където да подпише поредното споразумение по оръжейна сделка! И аз се чувствам обиден от това!

Обижда ме, че президентът на Каталуня е наречен нацист, след като думите му са преиначени. Знам от опита си в Германия едно - не използвайте за щяло и нещяло думата "нацист", това не е леко обвинение. Ако развееш свастика, влизаш в затвора.

Но при всичко казано, Каталуня още има сили да се бори. И ще се бори.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos