Интервюто с Алекс Фъргюсън: Да си на крачка от смъртта и каква е цената на величието

Излезе филм за кариерата на шотландския мениджър

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Интервюто с Алекс Фъргюсън: Да си на крачка от смъртта и каква е цената на величието

Излезе филм за кариерата на шотландския мениджър

13:26 | 12 май 2021 | Редактор : Николай Петров 3 4111 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Легендарният мениджър на Манчестър Юнайтед Сър Алекс Фъргюсън даде обширно интервю пред "Гардиън", в което говори за здравословните си проблеми преди три години, когато близо до смъртта.

До него е любящият му син Джейсън, който е инициатор на филм за блестящата кариера.

"Стоиш сам на леглото. Самотен си и уплашен, Мислих, че може да загубя гласа си. Това бе най-плашещото. Знаех, че съм жив, но се питах казват ли ми истината. Операцията беше успешно, но самотата те плаши. Когато загубих гласа си, мислих че нарочно не са ми казали, че ще се случи", спомня си шотландецът.

Фъргюсън не е можел да говори в продължение на 10 дни, а освен това се е страхувал, че може да загуби паметта си. Тогава му правят кратък тест.

Отговаря успешно на въпроса на коя улица е роден и кога се е оженил.

Предстои въпросът "кой е вкарал първия гол за Юнайтед под негово ръководство". "Джон Сивебек", отговаря уверено той. И е прав - датският защитник бележи срещу Куинс Парк Рейнджърс на 22 ноември 1986-а.

Шотландският мениджър отказва всякакви въпроси за днешния Манчестър Юнайтед, за фамилия Глейзър и изпълнителния директор Ед Уудърд, за провалената Суперлига, която и без това посочва като грешно решение.

"Като мениджър разчитах на паметта си. Сега виждате треньори, които си записват по време на мач. Никога не съм го правил. Разчитах, че ще запомня и когато ида в съблекалнята това ми вършеше работа. Не мога да разбера защо някой би си записвал. Навеждаш си главата и изпускаш гол!".

I interviewed Sir Alex Ferguson & his son, Jason, who has just made a moving film about him. We spoke about life, death and memory, pain & sectarianism at Rangers, a “magnificent” Steven Gerrard, and the early abuse & enduring glory of 27 years at Man Utd https://t.co/c75UJZAZFp

— Donald McRae (@donaldgmcrae) May 10, 2021

Един от синовете на Фърги - Джейсън, описва ситуацията преди важната операция на баща му: "Повикаха ме в странична стаичка и ми казах "виж, той е на 76 и има сериозен кръвоизлив в мозъка. Приготви се за най-лошото". Казана му е, че шансовете за успешна операция са 20%. Фъргюсън обаче винаги се е борил докрай.

Възстановяването му е бавно и минава през много забрани. Една от тях е особено тежка - не може да пие вино в следващите девет месеца. Когато най-сетне има право да консумира, се възползва веднага.

Фърги си спомня за периода си като футболист. Бива привлечен от Рейнджърс и става най-скъпият играч в Шотландия. Прекарва обаче само две години в отбора, тъй като протестант се жени за съпругата си Кати в католическа църква.

Embed from Getty Images

"Подкрепям Рейнджърс, само когато играят със Селтик. Джейсън е фен на Селтик. Обичам да му звъня след победа на "сините". Единственият отбор, който следя в събота вечер в Шотландия, е Куинс Парк, моят първи клуб. Там научих много като 16-годишен. Хората казват, че е аматьорски отбор, но трябва да си корав, за да играеш там. Това бе страхотно начало за мен".

Какво мисли за работата на Стивън Джерард в Рейнджърс и шампионската титла: "Върши чудесна работа - както на терена, така и извън него. Треньор може да загуби работата си на пресконференция, но тези на Стивън са фантастични. Спокоен и уверен е, и дава правилните отговори. Това си е изкуство".

Като треньор на Абърдийн, Фъргюсън извежда отбора до титлата, а през 1983-а побеждава Байерн Мюнхен и Реал Мадрид в турнира за КНК. Случва се без отборът му да има тренировъчно игрище. Тренират в местен парк, а под краката им има кучешки изпражнения. Понякога трениран и на плажа.

Фърги стана мениджър на Манчестър Юнайтед през ноември 1986-а и наскоро бе заснет филм за него именно за този период. Получава сериозни критики в първите си три години начело, което повлиява и на семейството му. Джейсън си спомня, че тогава всичко идва много по-огромно от това, което е било в Абърдийн - клубът, стадионът, медиите. "За първи път виждах баща си да губи и не бе лесно".

Embed from Getty Images

Джейсън и брат му близнак Дарън, както и по възрастният син Марк се събират в кухнята с баща си и Марк отсича: "Нещата не се получават, няма да имаш успехи тук. Това ни убива".

Фъргюсън уверява децата си, че ще успее, въпреки че те настояват семейството да се върне в Абърдийн. Марк вече го смята за сериозно заблуден. Джейсън си спомня, че е нямало никакви предпоставки баща му да е толкова уверен и да очаква щастлив край.

"За съпругата ми Кати също бе трудно, защото тя не бе щастлива в Манчестър. Осъзнавах всичко това, но младежкият ни отбор се развиваше. Мат Бъзби беше обновил състава през 50-те и 60-те години с фантастични млади играчи. Исках да направя същото. Хората свързват Манчестър Юнайтед с големи играчи като Кристиано Роналдо и Рой Кийн, но духът на отбора са младежите - Бекъм, Гигс, Скоулс, братята Невил...

Знаех, че сме на правилния път и се нуждаех от подкрепата на ръководството", спомня си Фърги за трудния период. Беше страхотно, че феновете идваха на тренировките всеки ден. Един от тях беше пощальон на име Норман Уилямсън. Постоянно ми казваше "ще се справиш, синко, вършиш правилната работа". Той и приятелите му бяха фантастични.

Започнахме да гледаме младежкия отбор и в началото публиката бе от 50 души - бащи, чичовци, приятели. В последствие хиляди ги гледаха в събота сутрин преди да идат на "Олд Трафорд" за мача на първия отбор. През целия декември 1989-а не спечелих нито един мач. Предстоеше мач в третия кръг на ФА къп. Гостуване на Нотингам Форест, Господи! Това бе най-добрият отбор в купите, с треньор Брайън Клъф. Гостувахме и феновете днес трудно могат да си спомнят състава, защото имахме много контузени. Тогава точно феновете спечелиха мача. Подкрепяха ни през целия мач и тази победа промени всичко".

Снимка: Getty Images/Guliver Photo

Документалният филм за Фърги припомня и за онази незабравима вечер през 1999-а, когато Юнайтед спечели Шампионската лига след късен обрат срещу Байерн.

Запитан дали е вярвал, че нещо подобно ще се случи, Сър Алекс отговаря: "В никакъв случай! Вече си мислих какво ще кажа на играчите: "направихте страхотен сезон". Но спечелихме!".

Признава, че филмът го е докоснал и дори разплакал: "Накара ми да си спомня какво съм постигнал. Господи, каква кариера. Щастлив съм, че се оказах в Абърдийн в правилното време, когато бях млад, енергичен, динамичен и разбирах какво трябва да се случи в отбора, за да стане голям. Трябваше да бием Рейнджърс и Селтик. Предизвикателството бе просто. Печелиш срещу два отбора и печелиш всичко. В Манчестър Юнайтед трябваше да победиш един отбор - Ливърпул. Това стигна за фантастична кариера".

ИЗБРАНО