Бившият капитан на националния отбор по футбол Ивелин Попов разказа за тежката си контузия, която лекува в момента. Попето, който защитава цветовете на Сочи, говори пред руския МачТВ, а интервюто е предоставено на "24 часа".

Бившият играч на Литекс и Спартак (Москва) се контузи в първия си мач за Сочи в началото на сезона и се лекува в Барселона.

"Коляното ми вече е по-добре. Започнах да тичам, работя с топка, а някои тренировки ги карам пълноценно. Надявам се към началото на втория лагер-сбор да съм в общата група.

След операцията живях в Барселона почти два месеца, два пъти дневно ходих на физиотерапия. Процедурите бяха тежки, по два часа, винаги с маска. След това заминах за Сочи, през декември се измъкнах за контролен преглед. Докторът каза, че всичко върви по план. Вкара ми в коляното собствена плазма - помагала за зарастването.

Първоначално определиха много дълъг период за възстановяване - от 8 до 10 месеца. През декември докторът вече беше по-оптимистичен. Разреши по-големи натоварвания, защото кракът не се подуваше. Ще се опитам да се включа в отбора шест месеца след контузията. Това означава към края на февруари", заяви Попов.

Той бе запитан и за проблемите в българския футбол, дали ще се върне и защо е отслабен националния ни отбор.

"Когато назначиха сегашния треньор Ясен Петров, той ми звънна, попита какви са ми плановете. Отговорих му, че първо трябва да си върна титулярното място в клуба, после ще видим.

Работата не е в слабото поколение, а в неособено правилния подход. Напоследък тръгва мода за млади играчи. Мнозина смятат, че на тях трябва да им се дава колкото може повече време на терена. Донякъде съм съгласен - да дадем път на младите. Но поканата в националния отбор трябва да се заслужи. Ако играеш добре в клуба си, то моля - играй в националния. Но когато там те викат и те пускат в игра само защото си млад, това не е правилно. Трябва да можеш все пак нещо, да го показваш на терена, иначе след няколко загуби младите психически са съсипани. Те не трябва да се учат само то грешките си, трябва им пример, ориентир.

Сега имам седем или осем легионери. Аз и Костадинов в Русия, по един в Турция, Италия и Словакия. За други не се сещам. Нивото на подготовката на българите не е като европейското. След месец тренировки в силен клуб, са изтощени, не издържат и в крайна сметка са или резерви, или се прибират у дома. Нашите млади играчи са с високо самочувствие. Всички около тях им говорят само приятни неща - ти си велик, ще станеш звезда. Но специалистите в Европа не са слепи. Когато видят как тичаш, загряваш, колко спринта и спирания правиш, как свикваш с колектива, не искат да те канят", добави 33-годишният нападател.