Дискусията за това колко отбора точно трябва да участват в българското футболно първенство и с какъв формат трябва да бъде професионалната ни лига сякаш са постоянно на дневен ред. Е, на островите Сили нямат подобни проблеми. Архипелагът в Атлантическия океан, на 45 километра от югозападното английско крайбрежие, се състои от пет обитаеми острова и цели 140 други, като общото население е малко над 2000 души.

И във футболния шампионат на Сили, който е най-малкият в цял свят, участват цели... два отбора. Да, да, няма шега. През 50-те години на миналия век тимовете в първенството са били общо четири на брой, но към момента местните работят с наличното и така са рекордьори в световен мащаб.

Населението на островите е застаряващо и намалява с всяка изминала година, като в десетилетието между 2011 и 2021 година се е смалило с 6.8%, но това по никакъв начин не спира местните и любовта им към играта.

ГАЛЕРИЯ ОТ НАЙ-МАЛКОТО ПЪРВЕНСТВО ВИЖТЕ ТУК >>>

Хората си отиват, но ако трябва да перефразираме онази поговорка, че вечните неща са смъртта и данъците, то на Сили те са Гарнисън Гънърс и Уулпек Уондърърс. Двата футболни отбора, участващи в най-малкото първенство в света.

Снимка: Getty Images

Колкото и шантаво да ви звучи, двата местни съперника играят всяка една неделя межеду октомври и Великден. Стига, разбира се, атмосферните условия да го позволяват. На едно и също игрище, с едни и същи екипи, както и с едни и същи играчи.

"Хората питат дали не ни омръзва, защото няма разнообразие и едно и също се повтаря. Но не, не ни писва. Винаги е хубаво да се видиш с приятели, да се позабавлявате и да потичате заедно. Почти всички сме приятели, познаваме се още от ученическите си години и честно казано гледаме повече от социалната, а не от чисто спортната и състезателна страна", разказва Уил Летбридж, един от редовните участници в шампионата на Сили.

Най-малката футболна лига със сигурност може да кандидатства и за прозвището "най-различна". Защото в последно време, за да има по-голяма интрига, а и за да бъде всичко с една идея по-забавно, отборите се формират... Точно така, както всеки един от нас го е правил в детството си. Двамата капитани избират своите съотборници докато всички играчи не бъдат избрани. Нещо като настъпванка.

Снимка: Getty Images

А и населението на островите е толкова малко, че двата клуба не могат да си позволят да остане някой, който е без отбор. Така на практика всички футболисти са играли и за двата тима, като няма как да говорим за лоялност и афинитет към който и да било от тях.

ГАЛЕРИЯ ОТ НАЙ-МАЛКОТО ПЪРВЕНСТВО ВИЖТЕ ТУК >>>

Е, разбира се и тук се намесват суеверия и странности, като има играчи, твърдящи, че се представят по-добре, когато носят екипа на конкретен тим. Но също така има и трансферни разочарования, макар да не говорим за трансферни суми и договори.

"И тук имаме контузии. Също и други ангажименти. Като например един от първите избрани за Гънърс тази година получи работа в Алпите в Швейцария и вместо да играе цяла зима, трябваше да замине. По този начин те изгубиха една от звездите си, ако може да го наречем така", разказва още Летбридж.

През настоящия сезон шампион става Уулпек. Тимът печели 9 от общо 14 срещи срещу Гарисън и завършва с убедителна преднина от 12 точки и голова разлика 40:28. В третия кръг пък местните фенове стават свидетели на прекъсване на Вечното дерби, защото игрището е наводнено...

Снимка: Getty Images

За да бъде всичко още по-футболно и ако въобще може да използваме думата професионално, местните съперници спорят и за три други трофея - Чарити Шийлд (спечелен за последно от Уондърърс), Купата на Лигата (завоювана от Гарисън, но само в един, вместо в два мача този сезон, отново заради наводнен терен) и Клубната Купа, която пак Гънърс печелят през 2023-а.

Обединената около футбола общност, която както вече споменахме е доста малка, често преживява и комични моменти посред оспорваните мачове. Като случай отпреди няколко години, когато телефонът на един от участниците започва да звъни на пожар на полувремето. Човекът е фермер и се оказва, че кравите му са избягали, поради което той оставя отбора си с 10 души.

Полицаите и пожарникарите, които ритат в шампионата Сили, редовно са на повикване и подобни случки с обаждането, също оставят тимовете в намален състав.

Когато местните навършат 16, отиват на Албиона, за да продължат образованието си, защото в родното им място просто няма как. И по този начин двата тима губят по няколко бъдещи звезди всяка година. И засягайки възрастта - едно от кулминационните събития всеки сезон е на Боксинг дей, когато се срещат сборни тимове на ветераните и на хора до 30-годишна възраст.

Снимка: Getty Images

През 2019 година по време на мачовете е изпробвана и системата ФАР. Да, точно така, не ВАР, а ФАР, защото става дума не за видео асистент рефер, а за... фен асистент рефер, сами може да се досетите защо.

Ежегодно на островите гостуват французите от Мал де Мер (б.р. - в превод от френски "морска болест"), като не се ограничават само във футболно съревнование, а играят и плажен волейбол и дартс. Гастрол прави и аматьорският тим от Пензанс, разположен на атлантическото крайбрежие на Англия, а залогът в случая е трофей на име "Лайънес" (б.р. - който точно като местното първенство е най-малкият в света).

Но безспорно най-голямата гордост на местната футболна общественост е когато през 2007 година на островите пристигат Дейвид Бекъм, Стивън Джерард, Патрик Виейра, Андерсон, Даниеле де Роси и Михаел Балак, когато футболните звезди се снимат в реклама на "Адидас".

Но веднага се намира не чак толкова доброжелателен местен жител, който уведомява пресата, че Бекс е там и моментално пристигат редица новинарски хеликоптери.

Историята на най-малкото футболно първенство на планетата определено е различна. Да, вероятно ще попитате дали не им писва да играят с едни и същи хора всяка седмица. Може би да, но едно е сигурно - на футболистите в Сили категорично не им е скучно.

Снимка: Getty Images