17-11-2017 20-11-2018

Как 2020-а изравни силите в европейския футбол и кои "малки фактори" елиминира?

Празните стадиони не са никак маловажна причина за изненадващите класирания

15:39 | 8 декември 2020 | Автор : Динко Гоцев 1 1067 Снимка: АР/БТА

След почти 1/3 от сезоните в европейския футбол, картинката е доста различна от обичайната за последните години.

Ако не ви е направило впечатление, първите 7 отбора в английската Висша лига са събрани в 6 точки. Тоест - до два кръга всеки един от тези тимове може да е на върха. И да се разбъркат като парчета от пъзел, изпаднали от скъсан плик. Шампионът Ливърпул е втори, а изненадващо първи е Тотнъм, който не е бил на върха в крайно класиране от 59 години, а Сити на Пеп Гуардиола е седми.

В Италия пет точки аванс на върха неочаквано има Милан, който не е бил в топ 4 от 7 години. Всеки от втория до деветия е сгушен в "джоб" от 7 точки. Абсолютният тиранин с девет поредни титли Ювентус е чак четвърти.

В Испания също не според очакванията води Атлетико с точка пред Реал Сосиедад. Мадрид е четвърти, а Барса - девети. Не че тимът на Диего Симеоне е слаб, но в миналия сезон завърши трети, на 17 т. зад шампиона Реал.

Във Франция на върха е ПСЖ, но няма и следа от категоричното смазване на интригата - само 2 т. аванс пред Лил и Лион, а Марсилия, Монако и Монпелие са също съвсем близо. Парижани са загубили три мача в първите 13 кръга, след като допуснаха общо толкова поражения в целия минал сезон.

В Германия също няма изненада около лидера - Байерн, но само на точка отзад е Леверкузен, а още на 1 - РБ Лайпциг. Дортмунд също не е далеч.

Очевидно този сезон не е нито като предишния или който и да е в последните години във водещите първенства.

Всички губят точки, получават се изненадващи резултати като Астън Вила - Ливърпул 7:2, Манчестър Юнайтед - Тотнъм 1:6, Хофенхайм - Байерн 4:1, Реал - Кадис 0:1, Кадис - Барса 2:1, Ланс - ПСЖ 1:0, както и ремитата на Ювентус с тимове като Беневенто, Верона и Кротоне.

Снимка: Getty images/Gulliver photos

Твърде много за толкова малък отрязък, при наложилото се в последните години разбиране за почти безпогрешност на водещите отбори.

Какви са причините? Естествено, ситуацията е различна, стадионите са празни, почти нямаше предсезонна подготовка между сезоните. Кои са факторите за изравняването на силите между хегемоните и обичайно потиснатите?

Липсата на публика прави мачовете непредвидими по няколко причини. Едното е променената концентрация на топ футболистите, защото - съгласете се - всеки голям артист има нужда от своята публика на сцената.

Как иначе да получи адреналина и усещането, което захранва представянията му?

Мачовете през празни трибуни понякога най-видимо се отразяват на големите звезди. Когато си свикнал да играеш през седмица пред 90 000 на "Камп Ноу", пустите огромни пространства и тишината около терена в съботния следобед могат да нарушат фокуса и мотивацията ти. Обяснимо е. Какво да си мисли Меси или Роналдо пред десетки хиляди празни седалки и окуражаващи викове само от резервите? Това е като тренировка, като контрола.

То за нас пред телевизорите усещането е такова и често не можем да се мотивираме да изгледаме цял мач без публика, какво остава за тези на терена?

Естествено, далеч по-трудна е личната мотивация, както и концентрацията. За това вече говориха и Клоп, и Гуардиола, и Тухел, кой ли не.

Факторът "страх" пък го няма в малкия Кадис, да речем, когато иде не на 80-хилядния "Бернабеу", а на тренировъчния малък, че и празен "Алфредо ди Стефано". Усещането, че срещу теб са нормални хора, макар и в екипите на гранда, но без натиска от трибуните, е различно. Никой не се притеснява от никого и резултатите стават непредвидими. С течение на кръговете обаче това ще се промени, като вече се виждат тенденции водещите тимове да се адаптират.

Свързан фактор с това е, че съдиите някак губят напрежението от това да свирят на грандовете. Ако "на главата ти" са настръхналите трибуни на "Олд Трафорд" или "Анфийлд", крещящи за картон на левия бек, дузпа или просто поредния фаул за домакините, често се огъваш дори подсъзнателно. Сега ситуациите са далеч по-лесни за преценяване с ясното съзнание да нямаш върху себе си натиска на трибуните.

Друга интересна теория гласи: В тази ситуация, когато всичко е изравнено като странични фактори и трибуните са празни, ясно ще лъсне разликата в класите. Това на моменти се вижда - Сити унищожи няколко отбора с убийствена лекота в Англия, но когато е концентриран и успее да "си събере главата". В други мачове изглежда незаинтересован именно заради фактора с празните стадиони.

При всички положения играта в тези месеци е не по-малко в главите, отколкото в краката на футболистите. Психически да се настроиш към такива мачове не е лесно. Не говорим за отбори, които принципно играят пред малко публика, каквито са например българските.

Става дума за топ тимовете в най-силните първенства.

И още един, последен фактор - календарът.

За топ отборите той е убийствен. Те доиграваха евротурнири през август, когато Кадис, Астън Вила и дори Милан вече бяха по плажове и с крака върху табуретките пред телевизорите. После правиха къса и интензивна предсезонна подготовка, а след това дойдоха и не една, не две, а три паузи за национални отбори през септември, октомври и ноември. Ясно е, че най-много играчи за тези "околосветски пътешествия" дават водещите състави. Оттам дойде не само допълнителният фактор "умора", но и този със заразените. Затова и в топ тимовете има далеч повече случаи на ковид от тези в по-скромните отбори. Заради неспирните пътувания с националните отбори и из Европа в евротурнирите. Друг фактор, който затруднява тренировъчен процес, мачове, ритъм на игра...

Със завръщането на публиката, което се надяваме да предстои в следващите седмици и месеци, ще е интересно да проверим доколко са реални гореизказаните теори, които в момента се развиват.

Както и със задаващия се период от 4 месеца между декември и март, в който няма национални отбори, а евротурнирите се подновяват чак през февруари. Сега грандовете би трябвало донякъде да върнат нещата в нормалния им вид...

Но дали ще се случи?