Най-големият момент в живота на Вилиян Бижев се случва на почивката на мач на юношите на Ливърпул. И в него участва клубната легенда Кени Далглиш.

В онзи момент роденият в България и отраснал в Калифорния тийнейджър се е прибрал в съблекалнята, след като малко преди това е вкарал хеттрик за 18-годишните юноши. Трябвало е да бъде последният му ден в Мърсисайд, последната спирка на европейско "турне", включващо проби в Борусия (Дортмунд).

Периодът му в Германия преминава добре, но не чак толкова добре, че да получи желаната оферта. Като българо-американец с европейски паспорт, Бижев получава няколко шанса да тренира с различни отбори като подрастващ, но така и не получава предложение, което да го задоволи.

Мечтата му не е да има юношески, а профсионален договор. Още от онзи момент, в който започва да играе футбол на 5-годишна възраст. Ако това не се случеше през лятото на 2011 година, той бе готов да приеме футболната стипендия на университета Вашингтон.

Донякъде е иронично, че триседмичните проби в Борусия, където тогава треньор е Юрген Клоп, отварят вратите към нещо по-голямо - една седмица в Ливърпул през лятото на 2011 година. 

В първия си мач за "червените" Бижев вкарва два пъти, а във втория бърза да напусне терена, макар да е забил три гола. Трябва да си събере нещата от съблекалнята, защото има полет за хващане. 

Embed from Getty Images

И точно тогава се появява Далглиш. Крал Кени. Давайки началото на футболно пътешествие, изпратило Бижев от Калифорния през Ливърпул до България и обратно на Западния бряг. Въпреки множество провалени трансфери, проблеми и животопроменящи решения.

 "Беше последният ми ден и дори имах самолетен билет обратно към Калифорния. Играх само първото полувреме, като започнах титуляр. Вкарах хеттрик. Тръгнах си на почивката и трябваше да мина през съблекалнята, за да си взема нещата и да отида на летището", разказва нападателят на Сакраменто Репъблик пред Goal.com.

 "По пътя към съблекалнята агентът ми и Кени Далглиш ме спряха. Кени ми каза нещо от рода на "Хей, смятаме че си великолепен играч и искаме да те привлечем. Какво ще кажеш?". Бях като вцепенен. След като осъзнах какво се случва казах "да". Без никакви съмнения. Не съм се замислял и за момент. Просто се съгласих. Дадоха ми седмица да се прибера до Калифорния, да си събера нещата и да отлетя обратно към Англия", добавя бившият младежки национал на България.

Пътешествието обаче не се развива според очакванията. Бижев моментално е пратен под наем, защото по онова време българските граждани трудно взимат работни визи за Великобритания. Очевидно младокът не е бил в плановете на представителния отбор и е пратен в белгийския Генк, където остава едва три седмици. Разногласия между двете клубни ръководства води до завой и така Бижев се озовава на стотина километра от Генк - в Дюселдорф. Фортуна е третият му отбор з атри седмици.

Embed from Getty Images

Престоят тук е по-дълъг, но за 18-годишен, който е на хиляди километри от дома, подобна ситуация може да бъде доста депресираща. Наем в чужда държава често е съпътстван с чувство за изолация, а Вилиян не съумява да се адаптира в Германия.

У дома в Щатите е бил звезда, а сега е най-младият играч в отбора на Дюселдорф. Клубът няма особена изгода от това да го развива, защото не е тяхна собственост. Казва, че редовно е бил обвиняван от по-възрастни съотборници за грешките си. Сам признава, че не е бил готов.

"Винаги бях разочарован, защото не можех да кажа това, което искам. Трудно намирах думите. А пък ако някой говореше английски, често не бе на необходимото ниво, за да се разберем. Невъзможността да се изразявам не бе никак приятна. Домът ми липсваше много. Определено изживях това, за което много играчи, дошли от САЩ в Европа говорят", казва още роденият в София играч.

Но това да бъде част от Ливърпул е по-важно от всичко друго. След наеми в Дюселдорф и норвежкия Старт, Бижев е изцяло интегриран в младежките тимове на "червените" - това се случва през 2013 година, когато се присъединява към отбора до 23 години. Често има шанс да работи с Брендън Роджърс и играчи като Рахийм Стърлинг и Филипе Коутиньо. Сравнително редовно тренира с първия отбор, защото Роджърс се стреми да интегрира резервните футболисти.

Embed from Getty Images

 "Мисля, че за всеки голям отбор, ако може да вкара един, двама или трима футболисти от дублиращия отбор, това е невероятно, защото постоянно най-добрите играчи в света искат да играят за този отбор. Ливърпул винаги иска най-доброто", продължава разказа си той.

Следващата му спирка е родната България. Роден е през 1993 година и е прекалено млад, за да помни дните на Христо Стоичков, но Димитър Бербатов му е идол. Мечтае сам да бъде професионален голмайстор. Едновременно се завръща към корените си и стартира ново приключение.

Българската първа дивизия не е Премиър лийг, но изглежда като добър трамплин. Играчи от България често отиват в Русия или Турция, а завръщането в родината е шанс за ново начало на кариерата му. След един сезон в Славия отиваа в Черно море и печели Купата и Суперкупата на страната,

 В последните години обаче България и българския спорт попадат в новинарските емисии заради неприятни причини. Последната такава е расисткия скандал при домакинството на Англия. Това определено не е страната, с която Бижев е свикнал, спомняйки си за това петно върху футболната репутация на държавата.

"Лично аз не съм изживявал нищо подобно докато бях там, така че не мога да говоря прекалено много по темата. Изглеждаше като единичен случай. Не е от нещата, които искаш да чуеш или да видиш как се случват, особено в спорт като футбола. Но моето преживяване там бе добро", казва той и добавя, че в началото е било доста трудно, защото всъщност никъде не е лесно да играеш елитен футбол.

Спомня си с радост за прекараното време в София - където са родени както родителите му, така и той, но добавя, че не е успял да вкара много голове и така решава да се върне в Щатите, за да преследва място в МЛС.

Embed from Getty Images

Вече е на 27 и е една идея по-близо до целта си. Първо отива в дубъла на Портланд Тимбърс и води първенството по голове и асистенции, а така си печели трансфер в Сакраменто - отбор с амбиции за място в Мейджър Лийг. Тимът чупи рекорди по посещаемост, а в крайна сметка през 2022 година ще заиграе в елита.

Бъдещето му е неясно, защото на практика всички играчи са на двугодишни проби, от които ще зависи дали ще останат и на по-високото ниво. Но малко или много е намерил стабилност в Сакраменто. Живее съвсем близо до семейството си и вярва, че играе в най-добрия клуб за него.

За много играчи пърият ден на професионалната кариера не трябва да е връх. А просто надеждата, че това е началото на нещо много по-голямо. За Бижев срещата с легенда като Далглиш е малко и от двете - връхна и същевременно отправна точка за играч, чийто криволичещ път го води до нови цели и приключения.

Embed from Getty Images

Самият Вилиян отново подчертава, че моментът с Крал Кени е бил най-специален, защото се е явил като кулминация на всичко, за което е мечтал и се е трудил. А сега просто иска да е най-добрият футболист, който може да бъде.