Как Локомотив стана шампион за последен път в мач на помирението с "Левски" (Галерия)
Година по-рано финалът за Купата ражда големи скандали
Локомотив (Сф) е едно от имената-пароли в българския футбол. Да, днес е отбор от втората половина на таблицата, изживя и изхвърляне от елита заради дългове, мина през какво ли не. Но локомотивът от "Надежда" не спря. А бяха години, в които този отбор бе асоцииран с един специфичен, контраатакуващ, остър и много труден за противодействие стил на игра.
Бяха и години, в които даваше по 4-5 национални състезатели. В червено и черно са играли Никола Котков, Димитър Пенев, Начко Михайлов, Бойчо Величков... десетки големи имена на футбола у нас.
Но помните ли кога е последната шампионска титла на Локо? Даваме жокер - общо са четири. В следвоенните години - две.
Та, за последен път "железничарите" са със златните медали точно на 10 юни, което е поводът да ви върнем към този момент. Годината е 1978-ма, а обстоятелствата, предисторията и епилогът на всичко около тази титла, и до днес са за фолклора на футбола ни. Но думите са си думи - а ние ви предлагаме да се върнете назад към онзи ден преди 44 години във фотосите на корифея Иван Григоров.
ВИЖТЕ КУЛТОВИТЕ ФОТОСИ ОТ ШАМПИОНСКИЯ ДЕН НА ЛОКО ПРЕЗ 1978 Г.>>>
В шампионата Локо води с 2 точки пред ЦСКА, а остава да се изиграе заключителният кръг. Това означава, че ако "червените" бият Славия, а по същото време лидерът падне от Левски, почти сигурно шампион е преследвачът. Тоест - Локо трябва да вземе точка от "сините", за да е първи със сигурност. ЦСКА трябва да бие с 3 гола, за да е пред Локо при загуба на водача.
Мачовете се играят съвсем близо - Локо срещу Левски на "Народна армия", както тогава се казва стадионът на ЦСКА, а армейците и Славия се срещат на "Васил Левски", където после трябва да се проведе награждаването на новия шампион.
Повече от четири десетилетия след двубоите, нещата са горе-долу ясни. Разбира се, да говорим директно за "уговорки" и "нагласени мачове" не е лесно - нямаме нито един факт или документ за това. Имаме само десетките признания на играчи от четирите столични отбора в онези години, че дербитата изобщо не минават в духа на дербита на онзи 10 юни.
Под една или друга форма, участниците разкриват, че "всеки си е взел това, което му е трябвало".
Славия бързо-бързо развява флаг с цвета на екипа - ЦСКА повежда с 2:0 до 35-ата минута с два гола на Никола Христов. И хората на "Васил Левски" с транзистори до ушите слушат какво става на "Армията". А там на полувремето резултатът е 1:0 за Локо с гол на Бойчо Величков. Нищо неочаквано. Трайков прави 2:0, Георги Тодоров намалява, а Геле Станков вкарва за 2:2 до 60-ата минута. Интрига? Не съвсем...
Самият факт, че трибуните на "Армията" дори не са пълни за шампионския и изключително важен мач, са показателни. Както и тези на "Васил Левски".
Начко Михайлов вкарва за 3:3, а пет минути преди края Станков изравнява за 3:3. Чудо не се случва, разбира се. Нито пък на няколкостотин метра, на другия стадион, където ЦСКА бие с 4:0.
Левскарите, меко казано, не са особено тъжни от това 3:3. Още повече, че то идва на 30-ата годишнина на ЦСКА, като плакатите за юбилея се виждат ясно по трибуните на "Армията" (включително на някои от снимките) по време на мача, който праща титлата далеч от "червените". Какъв по-сладък край на сезона за "сините"?
Но този двубой Локо - Левски от 10 юни 1978 г. има и предистория, която задължително трябва да бъде спомената.
Точно година без два дни по-рано, на 12 юни 1977 г., е финалът за Купата на съветската армия. Левски срещу Локомотив (Сф). "Сините" са станали шампиони след ключова победа през май над този съперник и открито се говори, че финалът ще е върнат жест към "железничарите". Всепризнат факт, че слуховете са стигнали и до тогавашните шефове на МВР, под чиято шапка е Левски в онези години.
И идва нареждане - никакво отпускане, лягане или лежерно отношение. Играе се за купата!
Детайл - левскари и локомотивци запазват ресторанта на "Парк-хотел Москва" да празнуват заедно след финала. Но на терена изведнъж се оказва, че няма никакво приятелство, а мачът е здрав, дори груб и "на кръв". Левски бие с 2:1, а вечерта голяма част от отборите все пак се събират в ресторанта.
Настава скандал, Кирил Миланов от "сините" удря в лицето Йордан Стойков-Бумбо. Двамата се ритат здраво още на мача. Разтървани са, но наказанието идва дни по-късно, тъй като случаят се разчува. Деветката на Левски дори е задържан за няколко часа под домашен арест. Наказват го да не играе футбол до живот, а е на 28 години.
Разжалват го от чин старши лейтенант. Не е върнат на терена - един от малкото случаи у нас на такъв тип санкция, която не е намалена или свалена изцяло.
Та, година след тези скандали, Локо и Левски играят друг един мач, в който няма нерви и ритници. На няколкостотин метра в подобна игра са ЦСКА и Славия. Награждаването минава в спокоен дух, отново пред наполовина празни трибуни - локомотивци се местят в сектор "В" на Националния стадион и приветстват своите с титлата.
Тя е за "железничарите". И до днес - последната от четирите, които красят витрината на клуба с червени и черни цветове.
ВИЖТЕ КУЛТОВИТЕ ФОТОСИ ОТ ШАМПИОНСКИЯ ДЕН НА ЛОКО ПРЕЗ 1978 Г.>>>
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}