Чувството за хумор е изключително важна подправка към иначе не съвсем богатото откъм разнообразие меню на англичаните. Днес ще се надяваме този хумор да работи, но не като оборити в най-голямата сила на сарказма, а - нека кажем, просто да е намигане с лека шега.

Защото на българския национален отбор му предстои изпитание от 19 часа, за което трябва да сме въоръжени с доста сериозно укрепени нерви и здраво нахранено чувство за хумор. Може да стане неособено забавно за нас довечера на "Уембли".

Това не е някакъв опит за чертаене на мрачни прогнози или хейт.

Разбира се, бихме били изключително щастливи довечера България да бие Англия, че и на равен ще се радваме шумно. Но трябва да сме наясно срещу какво се изправяме днес, за да имаме до себе си и силното рамо на реализма, когато дойде мачът.

Един велик английски автор - Дъглас Адамс, прати своя прочут герой Артър Дент на пътешествие из Галактиката напълно неподготвен. Позволи му само да изпие три бързи бири "за отпускане на мускулите" в рамките на десетина минути. И го предупреди колко важно е да си носиш на това пътешествие хавлия. Жизненоважно.

Е, днес дори и със загуба светът няма да свърши, както стартира горепосоченото пътешествие в легендарния "Пътеводител" на Адамс*. Просто ще е един футболен резултат.

Та, дотук с литературата, кухнята и народопсихологията.

Какво ни чака днес на "Уембли"?

Накратко казано - един от двата най-бързо прогресиращи и плашещи като потенциал и млада кръв отбори в Европа. Другият е Холандия.

Англия игра полуфинал на Мондиал 2018, след което се зае да подмени старата гвардия, вкара в тима или даде основна роля на таланти като Джейдън Санчо (Борусия-Дортмунд), Мейсън Маунт (Челси), Джеймс Мадисън (Лестър), Трент Александър Арнолд (Ливърпул), Рахийм Стърлинг (Манчестър Сити), Маркъс Рашфорд (Манчестър Юнайтед), Фил Фодън (Сити)...

Повечето от тях спечелиха или Световното до 17 г., или Мондиала до 20 г., или европейското до 19 г. - и трите титли Англия взе в последните 24 месеца.

Това е набираща сила мощна група играчи, представители на най-силното като конкуренция първенство, допълнена от мегаталант като Санчо, който просто не може да бъде спрян "дори с полиция" в Бундеслигата.

Англия загуби един мач за последната година - на полуфинала в Лигата на нациите от Холандия, и то с продължения в напълно равностоен сблъсък.

Спокойно можеше да е на финал, както продължения я разделиха и от такъв на Мондиал 2018 (тогава победена от Хърватия).

https://sja.sportradar.com/w/DirBG/16415487/0131/bg

За периода от септември 2018-а, тимът на Гарет Саутгейт би споменатите хървати с 2:1, удари насред Испания "фуриите" с 3:2 и спечели третото място в споменатия турнир на нациите срещу Швейцария. След това сложи по една "петица" на Чехия (5:0) и Черна гора (5:1 навън) на старта в нашата квалификационна група.

В състава за мача днес са 8 играчи, които бяха на финала в Шампионската лига на 1 юни. Четирима от победителя Ливърпул (Арнолд, Джо Гомез, Джордан Хендерсън и Алекс-Окслейд Чембърлейн). Трима още са в Тотнъм - Хари Кейн, Деле Али и Хари Уинкс, а Киърън Трипиър игра тогава за "шпорите", а сега е в Атлетико.

Добавяме най-скъпия защитник в историята Хари Магуайър (Юнайтед), Стърлинг, Рашфорд, споменатия Санчо, който вероятно ще струва около 200 милиона един ден, когато Дортмунд реши да го продаде. Хора, които всяка седмица играят на най-високо ниво в най-силните мачове из европейските лиги.

Не е пресилено да кажем, че тази Англия е най-силната от поне две десетилетия, особено като експлозивност в атаката. 22 вкарани гола в последните 10 мача, като от тях 4 са на Испания, 2 на Хърватия и 5 на Чехия. Съперници от сериозен калибър.

Ако сте на път да ни пустосате и да кажете - "стига сте ги хвалили тези", да минем на втори етап от сравнението.

България е тим в един от най-трудните си етапи изобщо, а дори като за стандартите на последното десетилетие, сме в слаба серия. Или, казано иначе - нямаме победа от октомври 2018-а, общо в 7 поредни мача. Три загуби и четири ремита, все в официални двубои.

Вкарали сме 7 гола в тях, и то на Словения, Черна гора, Косово и един на Чехия.

Освен статистиките, има си и обективни фактори. Ако англичаните са в прогрес вече от 3-4 години, подхранен със стабилност и пълна подкрепа за Саутгейт, при нас е точно обратното.

Регрес в резултатите, както и промяна на селекционера. И то - забележете: След като той сам поиска да си тръгне (Петър Хубчев), за което се знаеше като публична тайна месеци по-рано.

Мисията на Красимир Балъков е напълно обречена в краткосрочен план и оптимизмът трябва да бъде фокусиран върху евентуалния втори шанс, който се очертава да получим на плейофите през пролетта в Лигата на нациите. За да търсим място на Евро 2020.

В състава ни в момента има едва шестима футболисти, които изобщо ще играят евротурнири тази есен. Нито един от тях не е в Шампионската лига. Насреща - около 20 играчи в отбори, от които се очаква да са в турнира на шампионите и напролет, в елиминациите.

Нашите звезди са Ивелин Попов - на 31 години от руския Ростов, и Кирил Десподов - пратен под наем в Щурм, след като Каляри не му намери място. И отново - това не е гол негативизъм, хейтърство или опит да оплюваме българския тим. Просто е реализъм.

Нямаме съмнения, че всеки един от извиканите ще даде всичко от себе си. То  остава и да не го направи, когато излиза на "Уембли".

Това е храм на футбола, а мачовете там се гледат от целия свят. Няма по-голяма сцена. Въпросът е в подготовката, класата и манталитета - просто нивото на ежедневни тренировки и средата при техните и нашите играчи е... като две различни галактики.

Ние обаче ще си подкрепим отбора, искаме да видим нещо позитивно, да ни зарадва.

След 19 часа ще стискаме здраво палци пред телевизорите. Ако трябва, ще изпием по три бързи бири за десетина минути като Форд Префект и Артър Дент, че и хавлия ще си вземем. Защото не сме сигурни и леко се притесняваме къде ще ни отведе това пътешествие из "футболната галактика".

Ако англичаните имат ден, може да е на доста тъмни и неприятни места. Поне няма да дойде края на планетата ни, независимо от резултат, нали?

Но пък, кой знае?

И в "Пътеводителя", и в живота, че и във футбола, изненади и дори чудеса не липсват.

 

*Великият "Пътеводител на Галактическия стопаджия" от Дъглас Адамс започва с историята на това как Форд Префект завежда в една британска кръчма Артър Дент и го кара да изпие три бързи бири, преди да бъде унищожена планетата Земя и двамата да се впуснат из Галактиката. Там разбираме и значимостта на една хавлия, която е "е навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава".