Кои задължителни личности липсваха на лъскавата церемония за 100 г. футбол в България?
Без рекордьорите по голове и мачове за националния, и последния треньор, класирал ни на голям форум
БФС отбеляза 100 години организиран футбол в България с церемония, на която блестяха големи фигури, лъскави костюми и единствената "Златна топка", която страната ни има.
Още по темата
Христо Стоичков несъмнено е най-титулуваният и голям играч в родната история на футбола, а гостите - шефовете на ФИФА и УЕФА, допринесоха за тежестта на събитието. Двамата най-важни ръководители в световен план дойдоха в София и това със сигурност е задължително за похвала към организаторите от родната федерация.
Друга тема е какви обещания и загатнати планове за светло бъдеще се чуха и колко от тях ще се претворят в дела - ще следим това в развитие, разбира се.
Но един друг въпрос се набива в очи: Защо никъде не видяхме някои от най-важните фигури не само в новата история на играта у нас?
Дори имената им не чухме някъде в сериозния брой речи по време на цялата вечер, а са го заслужили дори само с това, че статистически по някои от най-важните показатели са №1.
Стилиян Петров е човекът с най-много мачове с националната фланелка (106).
Димитър Бербатов е голмайстор №1 на тима с герба на България - има 48.
А Пламен Марков, който също изобщо не бе "във филма" с всички церемониалности и почести в понеделник, е последният треньор, класирал този национален отбор на голямо първенство. Вярно, случи се преди 20 години, но не е забравено. И не бива да бъде.
Само три имена споменаваме, но има и още. И знаем, че отговорът се съдържа във въпроса. Не бяха там, защото нямат място там - това са три от немалкото личности в българския футбол, които са откровени критици на начина, по който той се ръководи не само сега, а и от години. А Стилиян и Бербатов си бяха кандидати да оглавят БФС - директна конкуренция на настоящия президент Георги Иванов.
Прочетохме в социалните мрежи обяснение по темата от един от директорите на съюза - Пламен Петров. Първо, не е особено сериозно да четем такова обяснение там, но все пак е нещо. Странно е също, че аргументът е: "На Бербатов са му звъняли, но той блокирал номерата, от които това се е случвало".
Сякаш има нещо по-лесно от това да му се прати покана за събитието, както се прави от всеки, който организира такова на високо ниво. Същото важи и за Стилиян, който си каза директно, че покана не е получавал. Да звъннеш на някого и да му кажеш "така и така - в понеделник събитие с Чеферин, Инфантино, та заповядай и ти", е малко... нали се сещате.
Съвсем отделен въпрос е дали Бербатов и Петров, а и Мартин Петров - друга важна част от последния ни силен отбор, са имали каквото и да е желание да присъстват.
Както и да го погледнем, доста неприятен привкус оставя. 100 години футбол в България е дълъг период и събира в себе си много герои и важни личности. Фактът, че тези, които все още са сред живите, не могат да седнат на една маса дори по такъв повод, е доста показателен.
Кой прав, кой крив, кой непоканен, кой е сърдит и кой кого е поканил, ама не точно, май няма голямо значение. Вероятно всеки има своята истина.
Крайният резултат беше, че видяхме бляскава церемония, в която обаче липсваха важни хора.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}