В събота вечер Тотнъм и Ливърпул ще определят първенеца на Европа в украшението на сезона - финалът в Шампионската лига. Чакаме зрелище на терена, но в него със сигурност ще липсва българско участие.
Нямаме играч на нивото на отборите, които достигат заключителните фази на евротурнирите. Това е тъжната реалност.
За съжаление, това е тенденция вече от десетилетие. Димитър Бербатов бе последният, записал минути двубой за трофей в надпреварите на УЕФА. Беше точно преди 10 години, когато Манчестър Юнайтед загуби с 0:2 от Барселона в Рим във финала на Шампионската лига.
ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯТА С ФИНАЛИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ>>>
Общо шестима са българите, стигнали до престижната роля да играят в такива двубои. Твърде малко... Само двама вдигнаха купи, като последният случай бе през далечната вече 1997 г. Името му няма да ви учуди.
Но нека караме хронологично. Ето я ретроспекцията на българските гастроли във финали на европейските клубни турнири.
1991 г., Ротердам. Манчестър Юнайтед куфее с Купата на купите, а Стоичков гледа тъжно от трибуните контузен. Барса губи с 1:2 под дъжда в Холандия.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos15 май 1991 г., Ротердам, Манчестър Юнайтед - Барселона 2:1
Финал в турнира за Купата на носителите на купи. Христо Стоичков е героят, класирал Барса там, след като вкарва двата гола, помогнали за обрата и елиминирането на Ювентус в полуфинала. Каталунците губят с 0:1 след първия двубой, а в реванша рано-рано отново изостават. Двете попадения на Камата обръщат срещата до 3:1 и Барса тръгва към Ротердам. С отбора пътува и Стоичков, който обаче е контузен в коляното - травма, получена именно, докато бележи втория гол срещу Юве. В последния момент се преценява, че българската звезда не може да играе във финала и той гледа двубоя под дъжда в Холандия от ложите.
Барса губи с 1:2, а Юнайтед вдига трофея без да загуби мач в турнира.
20 май 1992 г., Лондон, Барселона - Сампдория 1:0 (след продължения)
Финал в Шампионската лига - златният миг на български играч в клубния футбол на континента. Стоичков е титуляр, след като отново неговите голове са класирали Барса на финала на митичния "Уембли".
Човекът с номер 8 бележи четири пъти в полуфиналната група (3 на Динамо Киев и 1 в решаващия мач с Бенфика за 2:1). И излиза на върха на атаката до Хулио Салинас срещу Сампдория, който разполага с атакуващо дуо Манчини - Виали.
Мачът е паметен, цяла България е пред телевизора на този 20 май. Стоичков стреля в гредата с десния крак в средата на второто полувреме, друг негов изстрел с глава е спасен от вратаря Палиука. В продълженията Роналд Куман стреля от пряк свободен удап край стената - 1:0!
Стоичков изкачва стъпалата на стария "Уембли" последен, сяда на парапета на кралската ложа и така вдига трофея. Българин е европейски клубен шампион за първи и последен път!
18 май 1994 г., Атина, Барселона - Милан 0:4
Финал в Шампионската лига, който далеч не завършва толкова добре за Стоичков.
Три дни по-рано Барселона печели четвъртата си поредна титла на Испания и се отдава на празненства. Отборът някак е загубил концентрация за големия мач в Атина, където среща един изключително подготвен Милан на Фабио Капело. Стоичков е титуляр, след като е вкарал 7 гола по пътя към финала за Барса, а два от тях са за 3:0 над Порто в полуфинала.
Всички очакват триумф на дриймтима на Кройф.
Нищо подобно - финалът е урок по футболна тактика и ефективност, а и по дисциплина на терена, изнесен от Милан. Даниеле Масаро вкарва два пъти, Деян Савичевич и Марсел Десаи довършват заколението - 4:0 за росонерите.
Последните минути са тягостни, Барса няма сили, а резултатът е оформен още преди изтичането на час игра. Стоичков и Ромарио напускат терена на спринт, без дори да изчакат награждаването. След месец те двамата са героите на Мондиал 1994, Бразилия е световен шампион с головете на Ромарио, а България е четвърта с тези на Христо.
В края на същата година Камата вдига и "Златна топка", а бразилският му партньор в атака - "Златен онз" за най-добър играч в света.
8 май 1996 г., Брюксел, Рапид - Пари Сен Жермен 0:1
Финал за Купата на носителите на купи.
В състава на Рапид е покойният Трифон Иванов, основна фигура и лидер на тима. Той играе 90 минути за австрийците, които се бият като равен със звездната селекция от Париж. Гол на Бруно Нготи от пряк свободен удар носи победата на ПСЖ, а в последните минути Трифон е в атака, стреля от добри позиции с глава и с десния крак, но не успява да изравни. Прави голям мач, но се разминава с купата.
Централният бранител вкарва 1 гол по пътя към финала, а след него лежи разочарован дълго на земята.
1 май 1996 г., Мюнхен, Байерн - Бордо 2:0
15 май 1996 г., Бордо, Бордо - Байерн 1:3
Финали за Купата на УЕФА, които тогава бяха в два мача.
Емил Костадинов бе в състава на баварския колос, но в първия двубой остана резерва и не се появи на терена. Гостите излязоха без двамата си асове - Зинедин Зидан и Кристоф Дюгари, което се оказа фатално и Мюнхен взе категоричен аванс.
В реванша Костадинов е титуляр в атака до Юрген Клинсман и играе 75 минути.
Вкарва за 0:2 в 65-ата минута, което остава единствен български гол на финал в европейски клубен турнир. Попадението на Емо идва с глава и на практика всичко е решено.
Той става вторият наш играч с европейски трофей за клуба си.
14 май 1997 г., Ротердам, Барселона - Пари Сен Жермен 1:0
Христо Стоичков е резерва в мача, както и в по-голямата част от сезона в Барселона. Ролята му вече е различна, той е на 31 години и треньорът Боби Робсън го използва като жокер, а не като основен нападател. На върха на атаката е Роналдо - Феномена.
Все пак Христо има 8 гола за сезона, но не и в този турнир. На финала влиза на мястото на Иван де ла Пеня в 85-ата минута. Достатъчно, за да вдигне трофея, загърнат с българското знаме. Край него е Жозе Моуриньо, помощник-треньор на Барса и дясна ръка на Боби Робсън. Приятелството на Специалния с Камата и до днес е много силно.
13 май 1998 г., Стокхолм, Щутгарт - Челси 0:1
Финал в турнира за Купата на купите. Щутгарт бе предвождан от Краси Балъков, но дори гениалната десетка не успя да донесе трофея на германския отбор. Мачът в шведската столица бе равностоен, но удар на Джанфранко Дзола 20 минути преди края прати купата в Лондон.
Балъков и Фреди Бобич опитаха всичко, в последните минути Щутгарт хвърли в атака и защитници... Но се стигна само до нерви и червени картони на Дан Петреску от Челси и Герхард Пошнер от съперника. Бала не успя да вдигне европейски трофей.
По пътя към финала българският халф вкара три гола, като два от тях бяха изключително решаващи - те донесоха елиминирането на Славия (Прага) с 2:0 в четвъртфинала.
15 май 2002 г., Глазгоу, Байер Леверкузен - Реал (Мадрид) 1:2
Финалът в Шампионската лига, в който германският тим, елиминирал Ливърпул и Манчестър Юнайтед, се изправи срещу галактическия отбор от Мадрид.
Димитър Бербатов започна двубоя на скамейката на резервите, защото титуляр бе Томас Бърдарич. Но българинът се съблече по екип и се появи на терена в 39-ата минута, след като хърватинът се контузи. Малко след това Зинедин Зидан вкара ОНЗИ гол - за 2:1, който никога няма да бъде забравен и да ни омръзне да го гледаме.
Едва на 21 години, Бербо стана най-младият българин, вкусил от финал в европейски клубен турнир. Той изпусна златни шансове в последните минути, когато два негови удара бяха спасени от Икер Касияс. Миговете на щурм на Леверкузен в края се превърнаха в нещо като лична война - младият дългокос българин срещу тийнейджърът с детско лице на вратата на Мадрид.
По ирония на съдбата, 19-годишният страж на Реал също влезе като резерва заради травма на титуляря Сесар Санчес. Съдбата отреди той да се превърне в герой, спирайки Бербатов да стане такъв за съперника. Днес Касияс е легенда, а всичко започна от онази нощ в Глазгоу.
По пътя към финала Димитър вкара 2 гола, особено важен бе този срещу Ливърпул в четвъртфинала за 4:2, с който английският гранд бе пратен зад борда.
21 май 2003 г., Севиля, Селтик - Порто 2:3 (след продължения)
Финалът за Купата на УЕФА донесе първи европейски трофей за все още неособено известния португалски треньор Жозе Моуриньо. Но лиши от такъв българският полузащитник Стилиян Петров, който игра като лъв и в този мач, преди да бъде заменен от Шон Малоуни в 105-ата минута. По пътя към финала Стенли вкара 2 гола в турнира за Селтик, а в Севиля попаденията бяха на Хенрик Ларсон. Порто обаче спечели с голове на Дерлей (2) и Дмитри Аленичев.
Финалът ще се помни с удивителното преселение на над 100 000 фенове на Селтик от цял свят, наводнили испанския град. Те спяха по улиците, защото хотелите се препълниха, на летището, на гари, из градинки. Навсякъде!
По трибуните от 60 000 зрители имаше 45 хиляди привърженици на шотланския тим, но и това не стигна. Порто грабна трофея, а сълзите останаха за Стилиян.
27 май 2009 г., Рим, Манчестър Юнайтед - Барселона 0:2
Това трябваше да е триумф на Бербатов, вече далеч по-опитен и голямо име в европейския футбол. И в атаката на действащия шампион Юнайтед, който излезе да защити титлата си срещу Барса на Пеп Гуардиола.
Проблемът бе, че ... Бербатов бе оставен на скамейката за финала. "Червените дяволи" тръгнаха напред с Тевес, Роналдо и Рууни, опитвайки от първата минута да натиснат с агресия и динамика. Получи се около десетина минути, след което Барса тотално приспа съперника със супер футбол. Самуел Ето`о откри, а Лео Меси вкара паметен гол с глава и с една събута обувка.
Бербатов влезе в игра в 66-ата минута, точно след попадението на аржентинеца и при, на практика, решен мач. Българската деветка наниза 4 гола в турнира по пътя към финала в първия му сезон на "Олд Трафорд".
28 май 2011 г., Лондон, Манчестър Юнайтед - Барселона 1:3
Пак Шампионска лига, пак Димитър Бербатов - трети опит.
Но не... Драмата още е пред очите ни. Двубоят, естествено, се чакаше от веки фен в България, за да видим Димитър на финала. Евентуално - да вдигне купата точно там, където успя да го стори Стоичков.
В часовете преди мача бе излъчено интервю на Бербатов от тренировката предния ден пред медията, която излъчваше Шампионската лига у нас - btv, в което говори за изгарящата амбиция да вкара гол и да спечели трофея.
Но около час преди началото дойде шокираща новина - деветката е извън групата! Не на скамейката, а извън 18-те за мача!
2011 г., Лондон. Димитър Бербатов дава интервю след тренировката в навечерието на големия мач. Никой не очаква, че ден по-късно ще е извън групата на Юнайтед за сблъсъка с Барселона.
Снимка: Getty Images/Guliver PhotosМениджърът сър Алекс Фъргюсън обясни дни по-късно, че е искал сред резервите Майкъл Оуен, а не Бербатов, а е можел да постави там само един нападател. И до днес това решение предизвиква коментари, макар железният аргумент да е - кои сме ние да спорим с Фъргюсън?
Бербатов обаче е напълно прав да се чувства разочарован, след като бе голмайстор на Висшата лига същия сезон с 20 попадения. А дори не получи шанс да е в ролята на жокер на финала.
Това е равносметката. Шестима българи, общо 12 финални мача в евротурнирите, от които обаче записаха минути само в девет. Стоичков отпадна заради травма веднъж, Бербатов остана извън групата, а Костадинов бе резерва.
Девет участия на терена, само една купа.
Тревожното е, че е трудно да видим откъде ще дойде следващият играч, който да изкараме в отбор, претендиращ за място в европейски клубен финал. Смело можем да прогнозираме, че в десетилетието, в което влизаме от 2020-а, това едва ли ще се случи.
А триумфът от "Уембли" на великата ни осмица, голът на Костадинов, персоналният дуел на младия Бербо с младия Икер, сълзите на Стилиян и отчаянието на Трифон и Бала, ни се струват все по-избеляващи спомени.
ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯТА С ФИНАЛИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ>>>
1996 г., Брюксел. Железният бранител на Рапид Трифон Иванов не успява да спре аса на ПСЖ Юри Джоркаеф в момент от финала за КНК. Парижани спечелиха с 1:0, а Трифон бе нападател в последните минути, в търсене на изравняването.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
2003 г., Севиля. Феновете на Селтик бяха навсякъде, спящи, пиещи бира и пеещи, за финала срещу Порто в Купата на УЕФА.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
2009 г. Рим. Димитър Бербатов се забавлява на тренировката преди финала срещу Барселона.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
1997 г., Ротердам. Роналдо - Феномена, атакува вратата на ПСЖ с екипа на Барселона. Каталунците спечелиха трофея в КНК с 1:0, а Христо Стоичков записа 5 минути като резерва в третия си и последен европейски финал.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}