Истинската класика. Дербито на всички дербита. И едно от най-яростните местни футболни съперничества в световен мащаб.

Това е Борусия (Дортмунд) - Шалке 04. Дербито на Рурска област. Там, където е концентрирана огромна част от индустрията на Германия, но и там, където всичко друго остава на заден план, когато тези два отбора играят. Днес от 16,30 ч това ще е украшението на дългоочаквания рестарт на първенството.

Да, в Рур има и други футболни отбори.

Но Бохум, Дуисбург и Рот-Вайс Есен не са нито Борусия, нито Шалке. Двата най-големи местни клуба, които карат близо 900 000 души (общият брой население на Дортмунд и Гелзенкирхен), както и милиони пред телевизорите, да чакат развръзката. Мачовете, които в този северозападен регион на страната наричат "Майката на дербитата".

30 километра разделят двата града, а битките между тези два тима имат почти 100-годишна давност - историята им започва през 20-те години на ХХ век.

Embed from Getty Images

В район като този, феновете са от работническата класа, без значение дали става дума за миньори, леяри или каквито и да е хора, свързани с индустрията. А преди близо век развлеченията не са били много, така че любовта на запалянковците към "жълто-черни" и "кралскосини" е още по-силна.

Ранните години

Всичко стартира на 3 май 1925 година, когато е първото издание на Рурското дерби. Шалке 04 - побеждава с 4:2, за да вземе летящ старт в младото съперничество. Футболистите от Гелзенкирхен тероризират сериозно съседите си, а Борусия преживява редица унизителни резултати, включително 0:6, 0:7, 0:9 и 0:10 - последното си остава (анти)рекорд за този мач и до днес.

Първата победа за Борусия идва след едно пълнолетие време - 18 години след първата им среща. 1:0 през ноември 1943 година. В навечерието на Втората световна война.

Доминацията на гелзенкирхенския тим не е само на местно ниво - в онези времена "кралскосините" мачкат наред и в Германия, като между 1934 и 1942 стават шампиони на страната шест пъти!

Голямото име в състава е Ернст Куцора, считан и до днес за най-голямата фигура в клубната история. Над 350 мача с 265 гола са красноречиво обяснение защо. Тогава шампионите играят атрактивен, изпреварил времето си футбол - с едно докосване или нещо като тики-така на 30-те. 

В зората на Бундеслигата

След приключването на Втората световна война и в зората на ерата на Бундеслигата Борусия печели титлата на областта Вестфалия. Триумф, който е още по-сладък, защото "жълто-черните" побеждават именно Шалке с 3:2 във финалния мач.

Embed from Getty Images

Дебютните титли на страната, които са три на брой, превръщат Дортмунд във фактор в петото десетилетие на века. Оттогава пък датира и последното шампионско отличие за град Гелзенкирхен, спечелено през 1958 година.

Германското първенство в настоящия си формат започва през 1963 година, а "жълто-черните" продължават да се наслаждават на успехи, водени от ударното си нападателно дуо - Тимо Кониецка и Лотар Емерих. Вторият е голмайстор №1 на дербито и единствен е вкарвал хеттрик в него.

Лъвове, цветя и ухапани играчи

Както повелява създалата се вече традиция, следва нов обрат и нова порция доминация - която принадлежи на Шалке 04. Тимът от Гелзенкирхен записва серия от 12 мача без загуба срещу големия местен съперник (1968-1977).

Точно в този период нещата започват да стават наистина сериозни, а на моменти и да излизат от контрол. От всяка една гледна точка.

Един от най-култовите моменти в историята на двата отбора ни кара да върнем лентата към септември 1969 година. Ханс Пиркнер вкарва за Шалке, а 40 000 фенове по трибуните в Дортмунд не са никак доволни от този факт. Запалянковците нахлвуат на терена, полицията прави всячески опити да ги спре, като не пести средства за целта. Стига се до пускането на полицейски кучета на игрището, а едно от тях влиза в новинарските заглавия, както и във фолклора на запалянковците. Четириногият Рекс си върши съвестно работата и... ухапва не един, а двама футболисти. И двамата от Шалке. Герд Неузер е гризнат за бедрото, а Фридел Рауш... да кажем, че му е трудно да сяда известно време след това. Но вторият доиграва мача след инжекция тетанус, а после получава извинение от Борусия - букет цветя и 500 марки.

Отговорът на Шалке 04 си го бива, даже е направо брилянтен. При гостуването на Дортмунд в съседния град, клубното ръководство на домакините се свързва с местния зоопарк и наема лъвове. Животните излизат на терена редом с играчите в началото на мача.

Изпаданията

През 1972 година Борусия изпада и в следващите три сезона футболна Германия е лишена от една от марковите си битки. След завръщането си в елита обаче "жълто-черните" отново набират инерция и през 1977 година печелят с гол в последните минути на Лотар Хубер, за да прекъснат близо 10-годишна суша.

В Шалке надали са си мислели, че следващото десетилетие ще им донесе огромна болка, а кулминацията ще бъде загубен финал за Купата (2:3) срещу вечния враг, гарниран с изпадане през 1988 година. Завръщането на 04 е три лета след това (1991), но финалната права на ХХ век цялостно е по-успешна откъм трофеи за Дортмунд, докато от Гелзенкирхен има предимство в дербито.

Най-успешната година в съперничеството им е 1997. Годината на Рур. Тогава и двата клуба печелят титли на европейската сцена - Борусия ликува в Шампионската лига, а Шалке 04 в Купата на УЕФА. Тогава Франц Бекенбауер отсича - "Сърцето на германския футбол бие в Рур!"

Embed from Getty Images

Точно 10 години по-късно Борусия лиши Шалке от мечтата за първа титла в ерата на Бундеслигата - победа в дербито с 2:0 на 12 май 2007 удължи чакането на гелзенкирхенския тим, което започва още през 1958 година. С последователните титли под ръководството на Юрген Клоп (2011 и 2012) в Дортмунд изпревариха комшиите си и водят с 8:7 стане ли дума за трофеи от първенството.

Предателствата

Райнхард Либуда, който е известен просто като Стан (заради игровите сходства със Стенли Матюс), играе за Шалке от 1951 до 1965, след което преминава в Дортмунд и играе основна роля за спечелването на КНК през 1966 година. Либуда бележи в 107-ата минута за 2:1 срещу Ливърпул във финала и се бетонира като всеобщ любимец. През 1968 година обаче поема по обратния път към Гелзенкирхен..

В зората на новото хилядолетие Андреас Мьолер съблича екипа на Борусия, за да облече този в синьо. След като е спечелил Шампионската лига, Интерконтиненталната купа и две титли в Бундеслигата. Като част от доскорошния си противник вдига Купата на страната в две поредни години - 2001 и 2002.

Embed from Getty Images

Йенс Леман е първият вратар, вкарал в дербито от игрова ситуация. А за да бъде всичко точно като на филм - това се случва в последната минута и носи точка на Шалке. Сценарият се развива и след това, когато Леман преминава в Милан, а после се връща в Германия, но като играч на Дортмунд.

Последният случай на футболист, преминал директно в големия враг, датира от 2013 година - тогава Фелипе Сантана заменя Борусия за Шалке.

Добрите съседи

Често ни напомнят, че трябва да бъдем добри. Това важи и за футболните съперничесва, дори да са от подобен ранг. През 1974 година Дортмунд има финансови проблеми, "Вестфаленщадион" току що е открит, а от Шалке 04 приемат поканата за мач, като не искат такса за участие. И така помагат на съперниците си да се стабилизират. Историята се повтаря, когато Борусия гостува за откриването на "Арена АуфШалке" през 2001.

Embed from Getty Images

Голове, голове, голове

Този мач обикновено е гаранция за голове. Първото нулево дерби идва цели 26 години след първата официална среща помежду им. Традицията за резултатност се спазва, а освен разгромите в полза на Шалке в самото начало, Борусия също има своите моменти, включително 7:0 през 1966 година.

Битка до последен дъх. Най-пресният пример е сезон 2017/2018. "Сигнал Идуна Парк" приема ноемврийска битка между Борусия и Шалке, а трибуните са в екстаз, след като до 25-ата минута домакините водят с 4:0. Пиер-Емерик Обамеянг, Марио Гьотце и Рафаел Герейро бележат, а последната щипка сол е автогол на Бенджамин Стамбули.

Шалке изглежда като подменен отбор след почивката, когато Гуидо Бургщалер, Амине Арит и Даниел Калиджури съживяват мечтата за точка - 4:3. Трилърът става пълен, след като Налдо изравнява в четвъртата минута на добавеното време за финалното 4:4.

Снимка: Getty Images/Guliver Photo