Докато има футбол, ще има спорове - кой е бил по-добър в мача, кой е най-заслужил шампион... И това - само за отборите. А за отделните играчи в индивидуалните класации? Те са толкова абстрактна зона на субективни лични мнения и разбирания за играта, че винаги остава привкус на това, че някой е онеправдан, друг - надценен, а трети - незаслужено игнориран.

"Златната топка" за Лео Меси, негова седма, е награда за 2021 г. Това би следвало да е най-добрият футболист в света за тези 11 месеца, които минаха от годината. Журналисти от цяла Европа гласуваха, тяхното мнение - като на всеки от нас, е субективно. И все пак има базови критерии. Какво е спечелил с отбора си един играч, как се е представил в индивидуалните статистически класации, колко влиятелен е бил в най-важните мачове... Примерно - ето ви три такива.

Ето ви и едно лично мнение: Дали Меси е най-добрият играч в света за 2021-ва година е спорно. Принципно Лео е вероятно най-добрият за последните 20-30 години, нищо чудно да се окаже и най-силният в историята един ден, когато спре да играе. С титлите, головете, призовете и невероятните спомени, които оставя в най-големите мачове. Но дали през тази календарна година е по-добър и влиятелен от Роберт Левандовски? Много, много спорно.

Полякът вкара 53 гола и добави 14 асистенции за Байерн и родината. Наниза три попадения на Евро 2020, стана шампион, счупи рекорда на Герд Мюлер за резултатност в един сезон в Бундеслигата, мина 100 точни удара в Шампионската лига и в момента е с 9 гола в 5 мача в турнира за есента, 14 попадения в 13 за първенство на Германия... Константа.

Меси вдигна трофея в Копа Америка и Купата на краля, но изпусна титлата в Испания и остана далеч от тази в Шампионската лига. В никакъв случай този гений не е играл слабо през годината, но не бе нивото, което сам е определил за свой стандарт. Разбира се, мнението, че "и не блестящ Меси е по-добър от всеки друг" също битува във футбола. Пак е въпрос на лично разбиране и предпочитание.

И ако за първото място е спорно, какво да кажем за третото?

Там е Жоржиньо - и ако се чудите защо е там, разбирам ви. Халфът взе трофея в Шампионската лига с Челси и този на Евро 2020 с Италия. Ако индивидуалният приз се дава за отборни постижения, можеше натурализираният бразилец да е и първи, опазил Бог.

В индивидуален план няма как някой да ме убеди, че Жоржиньо е направил по-силна година от хора като Бензема в Реал, Салах в Ливърпул, Роналдо в Ювентус и Юнайтед, Де Бройне в Сити, Холанд в Дортмунд или дори съотборника му Канте в Челси и за Франция. Никакъв шанс.

Изрусеният халф дотук за 11 месеца не е вкарал гол от игра (има 7 от дузпи) и е записал едва 1 асистенция. Една за 11 месеца футбол.

А във визитката му пише "плеймейкър". Някак странно е той да е, например, пред Де Бройне, който блести във всеки мач на Сити като оркестрира една от най-разнообразните и възхитителни атаки в съвременния футбол.

И който дотук през годината има вече над 10 асистенции за клуба си и 4 за националния тим. Да не говорим за головете и ключовата роля, например в полуфиналните сблъсъци на Сити с ПСЖ в Шампионската лига. Кевин бе големият лидер в тях.

Снимка: Getty Images

Ето в такива мачове индивидуалностите изпъкват и някак е трудно да се сетя дори за един такъв през годината на Челси или Италия, в който Жоржиньо е изпъкнал като топ играча на терена.

Но пък веднага се сещам, че изпусна дузпа на финала на Евро 2020 срещу Англия, което едва не струва титлата на отбора му. Или пък двата пропуска от 11 метра за Италия срещу Швейцария в двата квалификационни мача, заради които "скуадра адзура" отива на бараж и може да не играе на Мондиал.

Естествено, масовото разбиране (и явно това на "Франс Футбол") е, че в годината на Италия, трябваше да има представител на Италия в челото. И кой да е, когато ярки индивидуалности в шампионския тим на Манчини реално нямаше. Те спечелиха като отбор и заради системата на игра, духа, мотивацията, тактическата дисциплина. А не заради отличното представяне на този или онзи.

А и - само за статистиката, да припомним какви играчи са били трети в тази класация само за новия век: 

Меси, Роналдо, Роналдиньо, Тиери Анри, Шави (три пъти), Франк Рибери, Мануел Нойер, Антоан Гризман (два пъти), Неймар (два пъти), Андрес Иниеста, Оливер Кан (два пъти), Стивън Джерард, Паоло Малдини, Фернандо Торес. 

Има още неща в десетката, които "бодат очите" и се струват не на място, но - пак уточнение: Това е просто едно лично мнение.

И е много вероятно да не съвпада с голям процент от тези на други хора, които гледат и се интересуват живо от любимата игра.

Тя именно затова е и велика - защото постоянно ражда полемики и поводи за разговори.

Снимка: AP/БТА