Между европейския връх и тройното разочарование: Това ли е последният шанс за този Интер?
Отбор със застаряващи основни играчи, който за втори път докосва европейския връх
Без да е слаган сред фаворитите, италианският Интер утре ще излезе във втория си финал в Шампионска лига за последните три години, а в това няма как да има нещо случайно.
Факт е, че Симоне Индзаги превърна "нерадзурите" в един от най-силните отбори на континента, а утре вечер в Мюнхен той ще има шанса да го увековечи с най-престижния трофей на международната сцена в ръце.
Интер се изправя срещу ПСЖ от 22 часа наше време, а докато от едната страна на тази битка виждаме млад и набиращ скорост френски тим, то от другата страна мнозина виждат последния шанс за този Интер.
Симоне Индзаги пое "нерадзурите" преди четири сезона, а усещането, което витае около отбора е, че сякаш с днешния мач се бележи краят на един цикъл, след който треньорът ще има доста работа по изграждане на нов Интер.
Цикъл, който можеше да завърши по перфектния начин - с тебъл, но може и да завърши с три болезнени разочарования за момчетата на Индзаги.
Само допреди няколко седмици Интер бе в битката за три трофея, а в двата от тях на домашната сцена дори бе фаворит. Купата обаче приключи на полуфиналите, титлата бе решена по драматичен начин в последния кръг, а сега предстои третият, най-труден и най-престижен тест.
Подобно на сезон 2022/23, така и в началото на този, Интер в никакъв случай не бе сред големите фаворити за финал или триумф в Шампионска лига. Сякаш отстъплението на Серия "А" в последните години спомогна това, но "нерадзурите" напълно заслужиха мястото си в Мюнхен.
В същинската фаза на турнира де допуснаха само един гол във вратата си и логично бяха най-добрият отбор по този показател. Това дойде при поражение от тогава все още действащия немски шампион Байер (Леверкузен), при това с гол в продължението.
В елиминациите пък Интер елиминира два от топ фаворитите - Байерн, който се надяваше на финал на собствения си стадион, както и невероятният тим на Барселона в онези два епични мача, завършили с общо резултат 7:6.
След онази продукция срещу Барса вероятно трудно ще се намери човек, който да оспори мястото на Интер на финала, а този отбор на Индзаги ще получи своя втори шанс за европейския трон.
Ако се върнем две години назад в Истанбул, то Интер бе смятан за тотален аутсайдер срещу един феноменален отбор на Манчестър Сити. Дори властваха прогнози, че "нерадзурите" ще отнесат тежък пердах и нямат шанс за никаква съпротива.
Но нещата не бяха точно такива, а Интер дори трябваше сериозно да съжалява, че така и не докара финала до продължения, които щяха да са напълно заслужени.
Още с онзи финал Интер показа колко сериозен отбор е, а всичко това бе подплатено с убедително спечелена титла на Италия през миналата кампания, която по план трябваше да завърши с брилянтен требъл утре - трети в историята на "нерадзурите".
Фактите са такива, че двамата герои от полуфинала реванш срещу Барселона - Ян Зомер и Франческо Ачерби, са на 35 и 36 години.
В онзи дуел срещу Барселона видяхме още осем души, които са над 30 години, а това, за което мнозина пишат след изпуснатата титла е, че на този Интер просто му трябва подновяване.
Финалът действително са явява краят на един четиригодишен цикъл за Интер и Индзаги, а ако той приключи с трофей от Шампионска лига, успехът ще е пълен.
Във визитката на тези четири сезона вече със сигурност ще стоят една титла, две купи и три суперкупи.
Но също така ще има две нелепо изпуснати титли, особено тази от настоящия сезон, ще има един загубен финал в Шампионска лига, а въпросът е какво ще пише срещу вторият финал.
Загуба в него завинаги ще остави усещането за недовършена задача от този Интер, а жаждата за победа, опитът от предходни такива битки и като цяло рутината на този състав са факторите, които се изкарват на преден план, когато говорим за предимството на "нерадзурите".
Ясно е, че падането от три стола на земята ще е най-ужасяващият сценарий за феновете на тима в този сезон, изглеждащ толкова оптимистично само преди няколко седмици.
Трофей от Шампионска лига пък ще е нещото, което ще смекчи болката от загубеното Скудето.
Триумфът в Мюнхен, точно 15 години след онзи в Мадрид завинаги ще постави Индзаги и четирите му години начело на Интер някъде там сред най-златните периоди, които този велик клуб е имал.