Англия продължава да бълва огън по България с хули за расизъм, но се чуват и гласове, които припомнят за балансирано разглеждане на въпроса и здрав разум. Защото, както го каза и Гарет Саутгейт, в тяхната страна проблемът с расизма далеч не е решен генерално и завинаги.

Ето мнението на Марин Хайд, автор в "Гардиън" - публикуваме го със съкращения и се извиняваме предварително за, вероятно, не докрай прецизния превод.

"Някои части от медиите у нас - така, както е винаги с малцинствата, лесно се съгласиха с очевидното. Че хора правиха нацистки поздрави, което е расистко. Имаше и маймунски звуци. Това определено е расистко. Дори "Дейли Експрес" излезе със заглавие на първа страница "Англия се изправи срещу расистки фенове", но е вероятно това да има ефект само в нашата страна. Където, между другото, расизмът не е изритан още и изобщо не е далечен спомен. И въпреки това - другите страни са по-лоши, така че има ли значение?

Разбира се, че има. Особено за хората, които търпят расизма тук. Футболът отразява обществото, а не обратното. След отблъскващото поведение на някои български фенове, Гарет Саутгейт ни разкри някои от разговорите си със свои тъмнокожи играчи:

"За съжаление, опитът им от мачове в собствената им страна ги е накарал да привикнат към расизъм. Не знам какво говори това за обществото ни, но е реалност."

Още веднъж - поздравления за Саутгейт. Той винаги разглежда и други аспекти на една ситуация, независимо колко изкушаващо е да да ги игнорира.

Той не е селективно сляп, но някои други хора у нас изглежда виждат случилото се в София като идеална основа да подценяват останалото. И това е странно за държава, в която премиерът често е обвиняван, че използва расистки изрази. Където скандалът "Уиндръш" не промени абсолютно нищо, а етническите малцинства усещат върху себе си завишени нива на обиди и дискриминация след референдума за Брекзит.

Много се изговори за това, че в София една малка група английски фенове пееха "Кой вкара топката в мрежата на расистите? Шибаният Рахийм Стърлинг". Но се забравя, че голяма група от тези фенове на Англия, когато пътуват, пеят No Surrender* като част от химна. То се случва все повече и е по-шумно, особено в последните 2 години. И то - 21 години след споразумението за примирие с ИРА. Също, както и "да го начукаме на папата", част от репертоара на агитката на Англия.

Естествено, и тук става дума за малцинство, за малка група хора. Но малките групи могат да имат голямо влияние, а решението на тази група англичани да пътува до градове из Европа, да слага флаговете си и да пее ксенофобски и сектантски песни, което си е абсолютна провокация, не е обвито в някакъв вакуум. То има подканващ ефект за други малки групи. Репутацията на англичаните върви пред тях. И местно малцинство от хора, което се чувства предизвикано без да има нужда от извинение за това.

И все пак - другите са по-лоши и това няма значение. И хората не обръщат внимание, че например Милуол е глобен с 10 000 лири за расистки скандирания в мач за купата. Но - ние сме начело в класирането в лигата на антирасистите.

Имаме само два хвърлени банана по терените у нас през миналия сезон. "Две световни войни и два банана"* - защо не го направим на знаме и да го овесим на някой бар при следващото гостуване на Англия?"

* No Surrender - Не се предаваме, песен на английските фенове срещу Ирландската републиканска армия.

* "Две световни войни и една световна купа" - песен, която агитката на Англия пее, обикновено в мачове с Германия.