Мустакатият футболен идол, който се опълчи на Пиночет
В едни сложни времена в Южна Америка и особено за Чили, се роди легендата за Карлос Касели
Възможно е изобщо да не сте чували за Карлос Касели, но не е лошо да прочетете неговата история. Знаят я надлъж и нашир по света, особено в Южна Америка. Ето я.
Карлос Умберто Касели Гаридо се ражда през юли 1950-а в Сантяго, като Касели - което остава фамилното му име за обществото и света, е с унгарски корен. Баща му е от тази страна, та името, изписвано на латински като Caszely, се обясява лесно с това.
Това име е изписано със златни букви в чилийската футболна история. И не само футболна. Годината е 1973-а, а датата - 11 септември. 28 години преди онзи 11 септември, който промени света пред очите ни със сриването на Кулите близнаци в Ню Йорк, Чили е разтърсен от не по-малко драматични събития.
Превратът на Аугусто Пиночет и самоубийството на президента Салвадор Алиенде, който предпочита да пусне куршум в главата си, отколкото да се подчини на военните и лидерът им, сковава в страх страната. Хиляди изчезват, хиляди са убити, хиляди са измъчвани и Чили е в условия на пълна неяснота за бъдещето.
Първите дни след преврата са на шок - никой не знае какво и как ще се случи. Три седмици по-късно националният отбор трябва да играе срещу СССР в плейоф за класиране на Мондиал 1974. Съперникът отказва да пътува за Сантяго в знак на протест срещу случващото се в Чили.
Светът вече е научил, че Националният стадион в Сантяго се е превърнал в "политически концлагер" и над 7000 души са затворени в него (доклади по-късно говорят за над 40 000, които са минали през "стадиона-лагер" за няколко седмици). СССР отказва да играе в такъв мач, като пише до ФИФА, че "няма да участва в двубой на стадион, пропит с кръв".
ФИФА не вижда нищо нередно и разрешава мача, като неявяването на отбора от Източна Европа означава, че чилийците излизат на терена, дриблират след първия съдийски сигнал и бележат в празната врата. Реферът свири край, а страната е на световно първенство. Един нереален мач в ненормална обстановка.
Касели по това време вече е звезда на Чили. Той казва нещо, което не се приема добре от режима, но пък е прегърнато от хората. "Срам ме е. Отборът ни направи нещо, за което ще се говори 100 години като за световен срам."
Защо този човек не се радва на класирането на Мондиал?
Още на 19 години Карлос вече е лидер на "Коло Коло", най-титулуваният местен отбор. Той печели две шампионски отличия, преди през същата тази 1973-а да стане голмайстор на Копа Либертадорес, като вкарва и на финала срещу адски силния аржентински "Индепендиенте", но "Коло Коло" губи след трети мач трофея.
С наболия си мустак, този набит 170-сантиметров тип е любимец на публиката. Бележи над 80 пъти в първите си 6 сезона в "Коло Коло", но събитията от 11 септември 1973-а го отвращават. Касели е с леви убеждения. Основател и главен двигател на синдиката на футболистите в Чили, който става мишена на Пиночет.
Касели обаче не е докоснат и с пръст, твърде популярен е, въпреки че не се притеснява да си казва мнението - както след гротеската, която уж трябва да е бараж за Мондиал. Дни след преврата нападателят прави немислимото - подписва в Европа, отива в "Леванте", в Испания. Открито се обявява срещу случващото се в Чили и напуска страната.
Слуховете в Сантяго са, че хората около Пиночет, които всячески опитват да наложат позитивен имидж на новия режим, натискат да не бъде викан в отбора за световното в Германия през 1974 г. Но е в състава, защото просто няма по-добър нападател. В "Леванте" за първия си сезон е вкарал 15 гола в 22 титулярни мача, което стига и до феновете в Чили като информация. Той е в страхотна форма и политиката остава на заден план.
Прякорът Ел Чино се ражда заради ниския му ръст и леко дръпнати очи. Значи Китаеца и е първият от двата му прочути прякора. През юни 1974-а Пиночет кани в двореца отбора, който се готви да замине за Западна Германия.
Това е паметен ден. Съдбоносен.
"Студени вълни ме обливаха, докато този човек, приличащ на Хитлер, с неговата шапка и тъмни очила, идваше към мен. Когато застана отпред и подаде ръката си, аз скрих моята зад гърба." Думите са на Касели, казани години по-късно. Лицето на диктатора остава непроменено. Хората около него гледат свирепо, а играчите са в тотален ужас. Не се случва нищо, разбира се, но усещането в отбора е, че Касели ще пострада много сериозно за дързостта си.
Не е ясно кой разказва историята отвън, на улицата. В домовете, из малките кафенета и фабриките... Но се разчува из цялата страна, че най-добрият нападател на Чили е отказал да се ръкува с Аугусто Пиночет. Това е първият акт на бунт, открит и безстрашен. Дори безумно смел.
"Аз казах "не" на диктатурата. На всякакво ниво! Казах "не" на тормоза и убийствата, на страха. И те ме накараха да си платя..." Цената, която плаща Касели, е голяма. Майка му е вкарана в политически затвор и измъчвана. В това време синът и играе за страната си на Мондиал 1974. И пише история. Но не по начина, по който би искал да го направи.
Отборът е като в затвор по време на първенството. Заобиколен навсякъде от военни, доверени хора на Пиночет. Не допускан до събития около световното, организирани за тимовете. Изобщо не успял да излезе от режима стаите-тренировките-хранене. На никой не му се играе, а съставът не е лош.
Касели, който е напълно несъгласен със случващото се, изпуска нервите си. Още в първия мач срещу Западна Германия, нападателят с мустаците сритва съперник и е изгонен с директен червен картон. Той става и първият в историята, на когото е оказана "тази чест" в мач от Мондиал.
У дома славата му е леко помрачена заради глупостта да бъде изгонен в толкова важен мач, но това е нищо в сравнение с уважението, което получава заради дързостта да се опълчи на Пиночет. Остава в Испания още четири години, играейки за "Еспаньол" в Барселона. Връща се в "Коло Коло", който е постоянен шампион по това време, за да изиграе още 7 години за този клуб, на който днес е абсолютна легенда.
През 1979-а е избран за най-добър играч на Копа Америка, но Чили губи финала в три мача от Парагвай. Съдбата му е такава - да блести, но да не стига до паметната титла и на клубно, и на национално ниво. Идва и най-големият удар в личен план на футболния терен.
През 1982-ра изпуска дузпа срещу Австрия на световното, а гол може да прати Чили напред. В родината му за първи път се обръщат срещу него. Казват, че не си дава зор с националния екип, че е твърде стар (на 32)... А в това време той е нанизал 105 гола в 170 мача за "Коло Коло" във втория си период и има статистиката от 29 попадения в 48 двубоя за Чили. Феноменални цифри.
Наричат го Rey del metro cuadrado - Кралят на квадратния метър, буквално, но всъщност се има предвид наказателното поле. Но най-важните дни от живота на Карлос Касели предстоят. През 1985-а той се отказва от футбола и "Коло Коло" организира прощален мач на същия Национален стадион, на който събитията 12 години по-рано са стресиращи за Сантяго и Чили.
80 000 се изсипват на трибуните и това е огромен удар за режима, защото за първи път се чува рефренът, който става символен за протестът и непримиримостта на страната, пренесени и до наши дни: "Nunca mas" (Никога вече). Открит протест срещу Пиночет, който още е на власт по това време.
Влиянието на мустакатия дребосък, който никога не изоставя убежденията си, не спира дотук. През 1988-а е свикан референдум за "да" или "не" на управлението на Пиночет, с който той иска да се бетонира за още 8 години, като резултатите се считат за формалност.
Но дни преди гласуването, по националната телевизия има предаване, в което една възрастна жена се появява и разказва за мъченията, на които е била подложена. Пиночет е подценил влиянието на телевизията, както и на думите на тази дама. Тя се казва Олга Гаридо, а синът и е Карлос Касели. Той също излиза и казва силни думи срещу режима, призовавайки хората да кажат "не".
Пиночет губи с 56:44 процента, а това "не" на чилийците е историческо - то предизвиква първите демократични избори от началото на 70-те, след което и падането на режима през март 1990 г.
А, да - и още един малък детайл, който оставихме за най-накрая. Месеци преди появата на Олга в телевизионното студио, обърнала вота (общоприето схващане в Чили), Касели е сред поканените над 300 гости на прием в двореца Ла Монеда при Пиночет.
Отива. Слага червена вратовръзка, категоричен жест на убежденията му, на възгледите и на протест. Вече доста поостарял, диктаторът не е забравил онази скрита зад гърба ръка от 1973-а и се приближава към Касели. Кимва му, а нападателят отвръща, но пак без да подаде ръката си. Пиночет прави жест, сякаш реже вратовръзката, след което се усмихва леко и иска снимка с футболната знаменитост. В отговор Кралят на наказателното поле поклаща глава - "няма да стане". И отказва фото, което днес би струвало хиляди долари и би било символно за историята на Чили.
Но Касели никога не би изневерил на убежденията си. Не го и направи до днес, когато остава легендарна фигура в страната си. Играе за отбор на ветераните на Коло Коло, наречен Коло Коло 1973 - това са остатъците от отбора, стигнал онзи финал за Либертадорес. Води предаване за футбол по националното радио и никога не спестява никому нищо, включително и за политика.
През 2015-а той изнесе топката за финала на Копа Америка между Чили и Аржентина на същия стадион в Сантяго, който промени съдбата на страната. И неговата. После се сля с морето от еуфория след първия трофей в историята на националния отбор на страната.
Това е той - Карлос Касели. Мустакатият идол, който значи толкова много за футбола и историята на Чили.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}