Пътувайки към северните поли на родопския рид Каркария, където се намира село Црънча, някак естествено е да се замислиш пак по тази вечно актуална тема - за българския футбол. За интереса към така наречените ни елитни отбори, за успехите им отвъд границата, последователността в действията на ръководителите... Като цяло - за положението, в което се намираме.

Наскоро кандидатът за президент на БФС  Димитър Бербатов каза, че работата на организацията трябва да се концентрира върху националните отбори и аматьорския футбол. Защо? Защото играта е за феновете. За хората. За тези, които преживяват всеки мач на любимиците си и за тези, които дават мило и драго, за тези, които отделят средства и време с една единствена цел - неподправената футболна емоция. За най-истинските. За тях и dir.bg продължава своята документална поредица "Тръпката е навсякъде".

снимка: Тед Георгиев

Пристигаме в центъра на Црънча в 9 сутринта. Жители на селото в екипи на местния "Бенковски" вече обсъждат предстоящото люто дерби срещу село Дебръщица. Двубой, който се чака с нетърпение отдавна. Дебръщица е едно от съседните села и се намира на 2 километра. За последно отборът на "Бенковски" - местната гордост, побеждава "Родопи" "на магия", както обясняват хората тук, преди 5 години. Тогава црънчани точно са възстановили отново футбола в селото и в първия си мач срещу големия съперник успяват да стигнат до успеха. Но след това победата остава мираж.

РАЗЛИЧНИ ПОКОЛЕНИЯ, ЕДНА МИСИЯ

Често се казва, че различните поколения говорят на различни езици. Е, в Црънча това не е така, особено, когато става дума за футбол.

Тук се играе футбол от 79 години. В историята няколко пъти отборът се разформирова, като за последно е възстановен през 2015-а година. Първоначално носи името "Сините стрели" и играе със сини екипи. Причината - в отбора преобладават левскарите, а когато феновете на ЦСКА стават движеща сила, тимът става "червен" и е преименуван на "Родопски спортист". Последното име - "Бенковски", е дадено от известния учител в селото, бивш футболист и деятел Димитър Тасев. А екипите вече са жълто-черни.

"Навремето нямаше момче, което да не рита. Нямаше такова нещо. Следобед училищния двор и долното игрище бяха пълни с хора. Ще прозвучи малко нескромно, но имам един хеттрик. Играех в средата на терена. Срещу село Варвара" споделя чичо Митко.

А в пенсионерския клуб, където се срещаме с Тасев, са и баба Спаска и баба Запринка. Горди жени, които дълги години са работили по полето и си спомнят с усмивка за празничните мигове в Црънча. 

"По онова време цял ден работиш, но като кажат, че има мач, цялото село излиза да гледа. Нямаше други забавления. Цял ден копаме земята и като минем линията за Септември, имаше двама тромпетисти. Като чуем, че свирят, означава че ще има забава, тичаме да измием краката, слагаме платненките, рокля и бегаме на забава. Така се забавлявахме. Ако има мач, някакво друго забавление" разказва Запринка.

снимка: Тед Георгиев

Един от популярните фенове на "Бенковски" е Васил Шарков - Долара, който си спомня как Христо Стоичков е играл в Црънча, още когато защитава фланелката на Харманли.

Заедно за една кауза работят - Ангел Нейков, 20 годишен студент в Техническия университет, PR и технически директор на отбора. Боян Никленов - Бивш професионален футболист, защитавал цветовете на отбори като Ботев (Пловдив) и Хебър (Пазарджик), понастоящем треньор и двигател на отбора, а безрезервна помощ са му капитанът Стоил, защитникът Георги, както и другите футболисти, заедно с щаба.

В дните преди всеки домакински мач, работата в името на отбора кипи с пълна сила. Седем часа преди дербито с Родопи (Дебръщица) отборът е окосил тревата на терена, игрището се очертава внимателно, мрежите на вратите се поставят и селото е готово за мач.

Младият Ангел Нейков развива страниците на отбора в социалните мрежи и се опитва да популяризира любимия си тим. Последният път, когато селото е преброено то е било с население от 1000 души. Харесванията във фейсбук страницата са над 1000. Освен това "Бенковски" може да се похвали и с популярен телевизионен фен - водещият на вечерното шоу по БТВ Николаос Цитиридис.

"Той ни спомена няколко пъти в ефир и решихме, че е редно да направим ответен жест. Отидох в студиото и му подарих един шал и той ми разказа, че от екипа му някой, който следи футболни страници ни е забелязал. Хубаво му звучало Бенковски, пък и Црънча. Зарадвах се, защото не всеки отбор го споменават по телевизията и сме щастливи", разкрива Нейков.

снимка: Ангел Нейков

ДЕРБИ, АМА ДЕРБИ

За последният домакински мач на трибуните се събират около 200-300 души. Фенове на домакините от Црънча и на гостите от Дебръщица.

"Едно време са го създали това дерби, по-старите от нас. Верно е като дерби. За селото, за момчетата е специален мачът. Питаха още след края на миналия за този. Въпрос на чест са тези двубои, защото много хора работят заедно и после си говорят - ние бихме Дебръщица, ние бихме Црънча и сега вече и по форумите и фейсбуци се пише едно, друго." ни разказва треньорът Боян Никленов.

снимка: Тед Георгиев

На трибуните също се усеща тръпката и напрежението. Двубоят започва ударно, като двата тима си разменят по гол. Отивам при феновете на "Родопи".

"Това е най-голямото дерби тук, все едно, че играят ЦСКА и Левски. До преди няколко години си ги биехме със 7-8 гола. Сега пак ще ги бием...Ще се справим."

Митко Арнаудов от Црънча вдига публиката на крака с фамозен гол директно от корнер. Почивката идва при 3:2 в полза на "Бенковски", а в съблекалнята на почивката се усеща значението на сблъсъка, като треньор и играчи изглеждат мотивирани и твърдо решени да стигнат до успеха срещу комшиите.

снимка: Тед Георгиев

През втората част падат още 4 гола. Бенковски първо увеличава аванса си на 4:2, но впоследствие резултатът е изравнен. В края на срещата Георги Стоицов слага точка на спора и хвърля в екстаз Црънчани, а тимът записва така дълго чакания успех с 5:4.

Независимо от резултата, след всеки мач отборът се събира на по бира в местната кръчма. Традицията на футбола в най-чистия му и първичен вид. А и в името на отбора, в името на Црънча.

"Бирата ще е много сладка днес", казва ми капитанът Стоил.

Всички усилия на хората си струват заради тази неописуема и несравнима емоция. Това е тръпката от истинския футбол.