Новият шеф в Локо (Пд): Любимец на Дел Пиеро, мъчител на Марадона и автор на исторически голове
Сергей Алейников игра на два Мондиала и две европейски първенства в много силния тим на СССР
Когато в българския футбол се появи фигура като Сергей Алейников, това не бива да се подминава с лека ръка, без да разкажем кой точно е той на картата на световната игра. Да, знаем израза, че не бива да се живее с миналото, но ако не го познаваш, какво говори това за настоящето и бъдещето ти?
А Алейников, който в петък бе обявен от Локомотив (Пд) за новия спортен директор на клуба, е изключително значима фигура от 80-те и 90-те години. В последните 8, което вероятно е най-важно от гледна точка на Локо и феновете му, Сергей е бил методист на УЕФА и е водил курсове за помощ и усъвършенстване на млади треньори, основно в Италия. И той, и синът му, и един от тримата му братя, още живеят на Апенините. Именно там той стана и звезда на европейския футбол, макар и само за един сезон с екипа на колоса Ювентус.
Но - поред.
Алейников е дете на Минск, където се ражда през 1961-ва и запознава с футбола. В годините на СССР местните отбори-центрове като Динамо от днешната беларуска столица са много силни. Именно там дебютира на 19 години, а това е старт на много силен период за минския Динамо.
Печели с него през 1982-ра титлата на СССР - изключително трудно и конкурентно първенство с великия Динамо (Киев), Динамо (Тбилиси), московските грандове и Зенит. Алейников е само на 21 години, но играе като титуляр в повечето мачове и завършва с 8 гола. Офанзивен полузащитник по номинал, но не спира да се движи между двете наказателни полета. Още през 1983-а вече е национал на СССР - отбор, в който има съзвездие от силни играчи в този период.
Играе на 4 големи първенства с този тим - Мондиал 1986 и 1990, както и европейските през 1988-ма и 1992 г. Вкарва два от най-бързите голове в историята на форумите. През 86-а в Мексико пронизва вратата на Унгария още в 4-ата минута (6:0), а две години по-късно на Евро 1988 наказва Англия в 3-ата (3:1).
През 1989-а Ювентус идва в Минск за подписа му, като лично вездесъщият директор Джанпиетро Бониперти настоява за привличането му. "Старата госпожа" плаща 4 милиона долара за Алейников, което е огромна сума.
Събира го със Саша Заваров, привлечен от Динамо (Киев) година по-рано и "двамата руснаци", както ги наричат в Торино, въпреки че нито един от тях не е руснак по рождение, стават основна част от халфовата линия.
Алейников приема малко по-дефанзивна роля, но пак записва 30 мача в единственият си сезон в Юве. Печели Купата на Италия и Купата на УЕФА в края му, а след това преминава в Лече, тъй като правилото за само трима чужденци, които могат да играят, ограничава "бианконерите" в избора им.
Алейников държи Купата на УЕФА, спечелена с Ювентус в два финала срещу Фиорентина през 1990 г.
Снимка: Getty ImagesАлекс дел Пиеро, символът на този клуб, признава, че като дете е гледал Алейников и Заваров в онзи тим в края на 80-те, и е виждал как трябва да играе един полузащитник.
А Марадона го нарежда сред тримата най-неприятни съперници, които е срещал на терена. На Мондиал 1990 треньорът на СССР Валерий Лобановски решава да го постави директно срещу Диего в мача от груповата фаза, след като в предходния сезон e видял такъв подход от Юве срещу великия аржентинец.
Година и половина играе за Гамба Осака в Япония, преди да се завърне и да остане да живее в Италия, където работи за академиите на бившите си клубове Лече и Ювентус. От 2015-а прие ролята на инструктор на УЕФА, като води курсове на млади наставници. Завършил е спортен мениджмънт в Италия.
Обявен за футболист №1 в историята на Беларус, като успява да запише четири мача с екипа на страната, след като нейният национален отбор започва новия си живот след СССР и ОНД (1993 г.).
Днес е на 63 години, типичните от времената му на играч мустаци ги няма, но опитът във футбола няма как да изчезне. Именно на това разчита Локо (Пд), който го обяви като нов спортен директор.