Когато в българския футбол се появи фигура като Сергей Алейников, това не бива да се подминава с лека ръка, без да разкажем кой точно е той на картата на световната игра. Да, знаем израза, че не бива да се живее с миналото, но ако не го познаваш, какво говори това за настоящето и бъдещето ти?

А Алейников, който в петък бе обявен от Локомотив (Пд) за новия спортен директор на клуба, е изключително значима фигура от 80-те и 90-те години. В последните 8, което вероятно е най-важно от гледна точка на Локо и феновете му, Сергей е бил методист на УЕФА и е водил курсове за помощ и усъвършенстване на млади треньори, основно в Италия. И той, и синът му, и един от тримата му братя, още живеят на Апенините. Именно там той стана и звезда на европейския футбол, макар и само за един сезон с екипа на колоса Ювентус.

Но - поред.

Алейников е дете на Минск, където се ражда през 1961-ва и запознава с футбола. В годините на СССР местните отбори-центрове като Динамо от днешната беларуска столица са много силни. Именно там дебютира на 19 години, а това е старт на много силен период за минския Динамо.

Печели с него през 1982-ра титлата на СССР - изключително трудно и конкурентно първенство с великия Динамо (Киев), Динамо (Тбилиси), московските грандове и Зенит. Алейников е само на 21 години, но играе като титуляр в повечето мачове и завършва с 8 гола. Офанзивен полузащитник по номинал, но не спира да се движи между двете наказателни полета. Още през 1983-а вече е национал на СССР - отбор, в който има съзвездие от силни играчи в този период.

Играе на 4 големи първенства с този тим - Мондиал 1986 и 1990, както и европейските през 1988-ма и 1992 г. Вкарва два от най-бързите голове в историята на форумите. През 86-а в Мексико пронизва вратата на Унгария още в 4-ата минута (6:0), а две години по-късно на Евро 1988 наказва Англия в 3-ата (3:1).

През 1989-а Ювентус идва в Минск за подписа му, като лично вездесъщият директор Джанпиетро Бониперти настоява за привличането му. "Старата госпожа" плаща 4 милиона долара за Алейников, което е огромна сума.

Събира го със Саша Заваров, привлечен от Динамо (Киев) година по-рано и "двамата руснаци", както ги наричат в Торино, въпреки че нито един от тях не е руснак по рождение, стават основна част от халфовата линия.

Алейников приема малко по-дефанзивна роля, но пак записва 30 мача в единственият си сезон в Юве. Печели Купата на Италия и Купата на УЕФА в края му, а след това преминава в Лече, тъй като правилото за само трима чужденци, които могат да играят, ограничава "бианконерите" в избора им.

Алейников държи Купата на УЕФА, спечелена с Ювентус в два финала срещу Фиорентина през 1990 г.

Снимка: Getty Images

Алекс дел Пиеро, символът на този клуб, признава, че като дете е гледал Алейников и Заваров в онзи тим в края на 80-те, и е виждал как трябва да играе един полузащитник.

А Марадона го нарежда сред тримата най-неприятни съперници, които е срещал на терена. На Мондиал 1990 треньорът на СССР Валерий Лобановски решава да го постави директно срещу Диего в мача от груповата фаза, след като в предходния сезон e видял такъв подход от Юве срещу великия аржентинец.

Година и половина играе за Гамба Осака в Япония, преди да се завърне и да остане да живее в Италия, където работи за академиите на бившите си клубове Лече и Ювентус. От 2015-а прие ролята на инструктор на УЕФА, като води курсове на млади наставници. Завършил е спортен мениджмънт в Италия.

Обявен за футболист №1 в историята на Беларус, като успява да запише четири мача с екипа на страната, след като нейният национален отбор започва новия си живот след СССР и ОНД (1993 г.).

Днес е на 63 години, типичните от времената му на играч мустаци ги няма, но опитът във футбола няма как да изчезне. Именно на това разчита Локо (Пд), който го обяви като нов спортен директор.

ИЗБРАНО