17-11-2017 20-11-2018

Пак Хесус, 17 години по-късно: Сърцето и символ на невероятния успех на Севиля

Гордостта на клуба бе на терена и за първата, и за седмата купа в Лига Европа

12:46 | 1 юни 2023 | Редактор : Динко Гоцев 0 1328 Снимка: Getty Images

Виж още Ла Септима! Испания ликува и се наслаждава на осем квоти в евротурнирите

Един човек с име Хесус (а с това име как да е иначе) е закрилникът на Севиля в новото време на футбола. И сърцето, символът на отбора, който превърна втория по сила европейски турнир в негова собствена територия.

В сряда вечер разплаканият Хесус Навас вдигна като капитан купата в Лига Европа, след като остави на терена всичко, което един 37-годишен играч може да остави. И много повече.

Не се спря - от едната аутлиния до другата по десния фланг, неуморен, търсещ топката и започващ почти всяка атака на отбора си.

И така - общо 103 минути редовно време с добавените 13 към 90-те, плюс още пет в продълженията, когато вече бе сменен.

Хесус Навас е в Севиля от 23 години.

Севиля - Мидълзбро, 2006 г., финал в Лига Европа. Навас срещу настоящия селекционер на Англия Гарет Саутгейт. Ето колко отдавна беше...

Снимка: Getty Images

През 2000-ата, когато нямаше навършени 15, го привлякоха от местното отборче за млади таланти Лос Лос Паласиос.

Виж още Стоичков: Заслужен шампион, треньорът на Севиля промени мача

То пък е от 30-хилядното градче-предградие на Севиля, където местните нрави и типичните за областта горещи страсти са силни.

Навас изигра 47-мия си мач за сезона в сряда. И общо 652-ри за отбора на сърцето му. Не му личеше, въпреки че през ноември ще навърши 38, а и договорът му е за още година. Не смята да се отказва. Този човек сякаш никога не спира.

Той бе на терена през май 2006-а, когато Севиля би Мидълзбро с 4:0 и спечели първата от седемте си вече трофея в Лига Европа (снимката горе). Година по-късно го направи пак, този път след дузпи срещу Еспаньол.

През 2013-а го продадоха на Манчестър Сити, надигащия глава нов гранд на Англия и Европа. Стана шампион на Острова, не играеше лошо, но не бе Хесус, когото познавахме от Севиля. Причината бе ясна - носталгия, трудности с адаптацията, при това не само езикови.

"Хората от региона са такива - горещи, емоционални и ужасно привързани към дома", обясни тогава Мануел Пелегрини, наставникът на Сити. Той не е андалусиец, севилиста или дори не е испанец. Но познава добре нравите, а и познава добре играча си.

Хесус се върна в Севиля през 2017-а, а три години по-късно вдигна добре познатия трофей за трети път (долу), вече като капитан. През 2020-а го направи след финала с Интер (3:2) насред пандемията.

В сряда в Будапеща дойде купа №4. 17 години разлика, но сърцето и душата на Севиля бе там и за първата, и за последната.

Засега.

Защото ще играе поне до лятото на 2024-а, а отборът - кой знае - може догодина по това време пак да е на финал в турнира, който вече е крайно време да бъде прекръстен на Лига Севиля.