Петър Хубчев даде интервю за Българското национално радио от Франкфурт, където живее и се лекува от тежко онкозаболяване.

Големият бранител на България от 90-те години се бори с рака и за първи път сподели малко детайли около състоянието си, как минава ежедневието му, както и за помощта, която получава. Хубчев говори и по други теми, включително за българския футбол, както и за световните тенденции в играта.

Ето избрано от интервюто пред БНР:

"Определям състоянието си като добро, ако е възможно да бъде определено така при такава диагноза. А и няма смисъл да се отчайвам или оплаквам. Има само един изход - да продължа да изпълнявам това, което лекарите ми казват. И да имам малко повече късмет.

Попаднах на едно от добрите места за лечение на тази болест - Университетската клиника във Франкфурт.

Голям късметлия съм със семейството около мен. Малко хора са наясно какви са грижите за един човек с такава диагноза. Плюс страхотните приятели и роднини, които имам... Мисля, че тази помощ е много важна за пациента.

Първите хора, които ми помогнаха след поставянето на диагнозата, бяха Стилиян Петров и неговото семейство. В страшно труден момент ми помогнаха, защото като чуеш такава диагноза, не знаеш какво да правиш. Всичко, което Стилиян ми е казал, става точно така, както той прогнозира. Неговата съпруга обясняваше с часове на жена ми какво точно и как трябва да се направи. Помогнаха ми страшно много.

Аз не исках да обявявам тази диагноза, но Стилиян ме посъветва и го послушах. Каза ми: Ще видиш какво облекчение е, когато хората ти оказват подкрепа. И наистина е така - едно съобщение, едно обаждане... Много ми помага.

Внуците много ми помагат. Само да гледаш тия малки деца, 3-4 годишни, как играят пред очите ти, страхотно е. Имаме една страхотна поговорка българска, че внуците се обичат повече от собствените ти деца. И сега се убеждавам, че не е далеч от истината.

Притеснявам се за бъдещето им, целият свят живее по различен начин от времената, в които ние растяхме. Ще се стремим да ги възпитаме по най-добрия начин.

Ние в България не успяхме да използваме успеха си от 1994-а във футбола. По инерцията от 94-а се класирахме за европейското 96-а. После настана едно голямо успокоение във футбола ни. Като че ли разчитахме, че от само себе си ще продължим да се развиваме и да създаваме футболисти. Човек може много да учи от немския футбол.

През 1993-а ние победихме Франция. На следващото световно те станаха шампиони. Не спряха да работят и да търсят нови неща.

Във футбола непрекъснато излизат нови неща. Не всичко е задължително да се вземе, но като отсееш полезното, можеш да успееш.

В последните години във футбола влязоха страшно много пари. Мислил съм как е възможно толкова пари да се дават. Напоследък отделям малко повече внимание на английския футбол и донякъде си обяснявам защо се плащат такива пари. Интересът е много голям, няма свободни места, с месеци напред се купуват билети в Англия.

Тук, в Германия, във Втора Бундеслига има отбори, които играят пред най-малко 50 000 зрители всяка седмица.

Нямам физическа възможност да се върна вече като треньор. Моето верую вече е - да има утре. И да бъдем по-смирени. Да не бъдем арогантни във всичко. Вземете коментарите в нашите медии за първенството ни в България. Изказваме се като световни шампиони... Да сме по-смирени, да си знаем мястото. И повече труд трябва."

Хубчев бе питат и по темата с хазарта около футбола, напоследък отново обсъждана у нас.

"Хората, занимаващи се с хазарт, не са хората, които уреждат мачовете тук или там, други са хората. Хазартът като спонсор помага. Но те не са хората, които вредят на футбола. За мен са други хора около футбола."