Левски не пада всеки ден с 1:5, както се случи в сряда вечер в Разград.

И, ако у нас вече почти 13 години името на Лудогорец всява респект и притеснение във всеки съперник, поражението на гранда с такъв резултат си е шоково. Да, на този стадион и ЦСКА получи пет гола, а през тези почти пълни 13 сезона на доминация на "зелените", цели 18 тима получиха по пет или повече попадения във вратата си от тях. Левски стана 18-ият.

Но за "сините", при тяхната история на водещ тим в родния футбол от повече от век, такова унижение е рядкост.

Едва за шести път Левски получава пет или повече гола във вратата си мач от първенството. Не се бе случвало през новия век, а куриозното е, че сценарият на поражението в Разград повтори почти изцяло този от предходните такива погроми, претърпяни от гранда.

На 23 септември 1953 г. се случва за първи път, при това в мача, който после ще се превърне във вечно дерби на българския футбол.

ЦСКА разгромява Левски с 5:0, въпреки че тогава имената на отборите са Динамо (София) и Софийски гарнизон (София). "Гарнизонът" разбива "сините" с голове на

Кирил Ракаров, Иван Колев, Михаил Янков, Димитър Илиев (автогол) и Крум Янев, като четири от тях идват след почивката. Точно, както се случи в сряда вечер. Двубоят е паметен с попадението на Ракаров, което пада след далечен удар. То ражда в родния запалянковски фолклор лафа "да вкараш от "Халите" като Ракаров".

На 8 юли 1962 г. Левски губи с 1:6 от Ботев (Пд) на Националния стадион в София. Пълен шок, въпреки че съперникът е много силен отбор. Това е последен кръг в първенството, а "сините" и преди него отдавна са загубили шансове за титлата.

Те са трети, на 11 точки от шампиона ЦСКА. Ботев пък е четвърти, но бие в столицата с голове на Динко Дерменджиев-Чико (2), Георги Попов-Тумби (2), Георги Харалампиев и Иван Занев. И отново - четири гола на гостите падат след паузата между полувремената!

Още 23 години минават, преди пак да видим пет или повече голове във вратата на левскарите, като отново това се случва в София, този път на "Герена".

Сезон 1985-86 г. е изключително странен за двата гранда, като "сините" се казват Витоша, а ЦСКА - Средец. Това става с партийно решение, което следва паметното дерби през юни 1985-а, когато на терена има спречквания във финала за Купата на България.

Та Витоша през декември приема Ботев (Вр) и пада с 3:6 пред невярващите очи на 6-7 хиляди, дошли в студа на "Герена". Домакините повеждат рутинно с гол на Руси Гочев, след което Емил Маринов вкарва хеттрик, Цветан Данов бележи два гола, а Илия Войнов също се разписва - шест гола във вратата на Левски! И пак - четири са през второто полувреме.

Четири години по-късно идва друг мач, който е във фолклора. Христо Стоичков вкарва четири във вратата на "сините", а Трифон Иванов е открил с първия гол в мача - 5:0 в дербито. И пак - четирите попадения на Ицо идват след паузата, през второто полувреме!

В добавка той прави унижението по-голямо като облича екипа с номер 4, а не с традиционната осмица, на следващото дерби през пролетта на 1990-а (2:2).

За последен път такъв разгром по левскарското достойнство се случи през 1996 г., когато на 24 февруари Нефтохимик с треньор Димитър Димитров разби с 5:1 гранда в Бургас. Тогава Иван Тенев откри, а Красимир Димитров удвои в 44-ата минута от дузпа. Останалите три попадения паднаха след почивката, дело на Станимир Димитров, пак Красимир Димитров и Веселин Петков.

Но това е единственият случай (само за минута), при който разгом в "синята" врата не е оркестриран по сценария с четири гола след почивката.

Защото в сряда паузата между полувремената дойде при 1:1, а след нея Георги Терзиев, Якуб Пьотровски, Куадво Дуа и Кайо Видал вкараха четири пъти за Лудогорец.

Куриозно съвпадение, но едва ли е такова, от което на левскарите да им е забавно.