17-11-2017 20-11-2018

Получихме шанс - чудесно. Но е грешка да изпадаме в еуфория

Нека днес не бълваме бомбастични заглавия, за да не идем през март на другия полюс

12:06 | 23 ноември 2019 | Автор : Динко Гоцев 6 1332 Снимка: Bulphoto

България има шанс да се класира за Евро 2020 и това, само по себе си, е отлична новина. Да, германците сигурно са прави, че да направиш толкова слаби квалификации и пак да си в играта, не е най-справедливият формат на света, но - това си е тяхната гледна точка.

Още по темата

Късмет при жребия! Две победи в София ни делят от Евро 2020

Нашата е, че с два добре изиграни мача, има шанс да сме на европейското след 16 години пауза.

Но - както често го допускаме - изглежда дяволското пламъче на фалшивата еуфория отново нахлу, налази, изскочи отвсякъде. Заглавията твърдят, че с този жребий "Господ е българин", както беше преди 26 г. в Париж на един мач. Някои бивши играчи вече отсякоха, че сме се класирали.

Хора, дайте малко да поспрем тази фабрика за позитивни клик-уловки и създаване на измамни очаквания. Нека изчакаме мачовете, да осигурим максимално добра атмосфера (не надута фалшиво като балон от еуфория) за отбор и треньор, пък - ако стане, страхотно!

На какво отгоре си мислим, че унгарците са чудесен жребий за нас? На базата на кой точно футболен параграф, по който ги превъзхождаме в момента?

Че те за 3 години откриха да от най-модерните нови стадиони в Европа, с които имат и домакинство на това Евро 2020. И мотивацията им ще е двойно по-силна да са там. Да не говорим, че няма съмнение кого предпочита УЕФА между нас и тях, особено на фона на последните събития около нашия отбор, фенове и федерация.

Без да търсим теории на конспирацията, просто претеглете кой според вас е по-добър вариант да иде на европейското от гледна точка на европейските футболни босове?

Та и да бием унгарците - кой е лесен от Исландия и Румъния? И трите отбора, между другото, бяха на Евро 2016, а отборът на странните яки типове от Севера с големите бради игра и на Мондиал 2018.

Унгарците имат играчи в клубове, и в момента подвизаващи се в групите на Шампионската лига, в Бундеслигата, в Мейджър лигата на САЩ. Ние нямаме на нито едно от споменатите места.

Да не забравяме, че имат и няколко човека от Ференцварош, който това лято елиминира единствения стойностен в Европа наш отбор напоследък - Лудогорец. Да, след това Разград би с 3:0 в Лига Европа, но и там спорът още не е приключен между българския и унгарския шампион.

В състава на Румъния има футболисти в Серия А, в актуалния в Европа напоследък с много силни мачове Славия (Прага), както и двама в Лудогорец - и то водещи играчи.

Исландците - откъде да започнем. Да не изброяваме.

И трите тима са категорично над нашето ниво, ако гледаме последните 24-36 месеца на представяне.

Разбира се, България в София може да победи и трите съперника. Не са Англия, Германия или Италия. Били сме и по-големи от споменатите унгарци, румънци или исландци.

Но за да има толкова сериозен оптимизъм, необходимо е да има и аргументи. Иначе е просто една стихийна еуфория, която изведнъж през март ще се превърне в илюзия, ако не внимаваме.

У дома е силата ни, разбира се, исторически. Но да видим кого сме побеждавали напоследък в София:

Чехия (все пак в мач без значение за тях)

Казахстан

Норвегия

Кипър

Това е за последните две години.

Преди това записахме чудесни домакински победи над Швеция и Холандия, но тогава и съставът бе различен, а и треньорът (след него сменихме още един даже). Да не говорим за настроението около отбора ни.

Да се надяваме това настроение да се върне през март и да се усмихнем на неочаквано, но сладко класиране.

Март се очертава като добър месец за отбора ни, казано вече малко по-неангажиращо и без спортно-технически разсъждения. Бихме Холандия на 25-и през 2017-а, после Казахстан на 26-ти, година по-късно. През 2015-а на 28 март направихме 2:2 с Италия. Навън пък сме записвали прилични резултати - равенства с Дания и Ейре, все в този месец за последните 7 години.

Изобщо - нека с пролетта дойде и настроението. Да идем на стадиона и да подкрепим отбора си, защото това е, което можем да направим. Това зависи от нас - обстановката да е като за голям мач на 26-и март, пък на терена - нека играчите направят каквото могат.

Но без да се оставяме да ни понесе течението на безсмислената еуфория. И после да пътуваме бързо към другия полюс на пълното охулване на неуспеха, ако - недай Боже, дойде такъв.

ИЗБРАНО