Президентът на УЕФА: Като адвокат срещнах по-малко престъпници, отколкото във футбола
Александър Чеферин за детството му, войната в Югославия и разрива в европейската игра
Президентът на УЕФА Александър Чеферин е корав човек. В последните 2 години той е подложен на най-сериозното изпитание, което някой на този пост е имал въобще. Атаката от топ клубове на континента с опит за отнемане юрисдикцията от УЕФА да администрира европейските турнири и създаването на Суперлигата разтърси играта. Словенецът Чеферин устоя засега, но битката не е приключила.
55-годишният адвокат, който оглави европейския футбол през 2016-а, минава за човек, който не желае да се поддаде на тоталното комерсиализиране на играта и се противопоставя не само на Суперлигата. А и например на идеята за световни първенства през две години, които биха убили континенталните такива не само в Европа.
В голямо, на моменти стряскащо с откровенията си интервю, Чеферин говори пред бившия английски национал Гари Невил по темите, които вълнуват феновете и клубовете от европейската игра.
Ето избрано от интервюто му.
Кой е Александър Чеферин
Родих се в Словения, но тогава страната бе част от Югославия. Имах страхотно детство. Нямахме много, но социалистическият режим не беше част толкова тежък, колкото вие, хората от Западна Европа си мислите.
Имаше и много хубави неща в детството ми. Баща ми беше адвокат, а съседката беше чистачка, но къщите ни бяха еднакви. Имах едни обувки за училище, едни за футбол и баскетбол... Но повече не ми и трябваха, бях дете и бях щастлив.
Казармата и войната
Влязох в югославската армия за задължителната си военна служба през 1986-а за една година и не крия, че беше трудна година. Там си извън зоната си на комфорт, а и си далеч от дома си. Беше сериозно предизвикателство, но пък срещнах хора от всички региони на Югославия. Беше житейски опит, а днес често се питам къде са някои от тези хора, какво се е случило с тях. Защото пет години по-късно започна войната и те станаха врагове.
Като дете и тийнейджър аз не знаех, че в Босна има хървати, сърби, мюсюлмани... За мен всички бяха босненци. Войната беше ужасно нещо, често мисля за приятелите си от казармените години и къде са те. За някои нямам информация.
Един ден просто казаха, че войната започва. Александър, ти идваш с нас - така казаха. Мобилизираха ни, но за щастие, в Словения войната продължи кратко, десетина дни. Но в Хърватия и Босна нещата бяха различни и беше ужасно.
Днес, когато се боря с олигарси, с влиятелни хора от цяла Европа във футбола, ми е смешно, че те мислят, че ще се притесня. Аз видях доста по-лоши неща да се случват в младежките ми години.
Традицията на адвокати в семейството
Баща ми беше адвокат, дядо ми беше адвокат. Брат ми също е действащ такъв, както и дъщеря ми, и племенницата ми. Както се казва - това просто тече в кръвта на семейството. Майка ми беше учителка. Тя беше най-коравият човек в семейството. Почина през 2002-ра. Аз не съм някой човек, който драматизира... Но от онзи момент няма нито ден, в който да не мисля за нея. Тя беше стълбът на семейството. Научи ме какво е правилно и какво е грешно, защото имаше страхотно усещане за това и чувство за справедливост.
Станах адвокат по наказателно право, защитавал съм доста хора, които се оказваха виновни. Но и доста, които бяха невинни. Именно тогава е най-трудно. Защото ако съм направил каквото мога като адвокат, а човекът бъде осъден и се окаже виновен - справедливостта е победила. Когато обаче бъде осъден невинен, това остава с теб завинаги.
Професията ми като адвокат ми помага много днес. Знам как да преценявам хората, бързо виждам какво мога да очаквам от тях. Не се плаша лесно. За 25 години в криминалното право съм срещнал по-малко престъпници, отколкото за няколко години във футбола. Говоря за хора, с тенденция на криминално поведение, престъпници може би е силна дума. Но разбирате за какво говоря.
Но срещнах много повече прекрасни хора, готови да работят за играта.
Парите и корупцията във футбола
Футболът предизвиква огромен интерес, много страст, емоции... Но и много пари и жажда за власт. За тези години, за които съм във футбола, нито веднъж не съм бил атакуван директно с предложение за корумпиране. Вероятно не ме надушват като един от тях, а и аз бързо се ориентирам кой би могъл да го направи. Чувствам се добре от това, чувствам се чист за това. Надявам се това да остане така и занапред.
Свръхбогатите собственици и клубове
Преди години Манчестър Сити бе наказан от УЕФА и трябваше да не играе в евротурнирите две години. Но Спортният арбитражен съд отмени санкцията. Беше разочароващо, но ние направихме каквото трябва.
Как да направим така, че финансовите правила да честни? Това е въпрос за милион долара...
Не можем да се месим във вътрешните първенства - във Висшата лига на Англия например, или във френската, където е ПСЖ. Там юрисдикцията е на местните лиги. Но за европейските състезания сме длъжни да следваме някакви правила. Правилото за 70-те процента ще помогне, то влиза в сила от месец май. И това ще помогне на малките клубове, ще ограничи големите, и ще създаде някаква състезателна среда на по-широко ниво (всеки клуб може да дава за трансфери и заплати до 70% от годишния си оборот, не повече).
Казват, че така най-богатите пак ще са най-добре, защото изкарват и въртят най-големите пари. Но ето ви един пример - словенска компания не може да се мери с английска в нищо, просто пазарът и мащабите са различни. Защо очакваме словенски клуб, например, да се мери с английски като възможности в трансферния пазар и заплатите?
Фиаското с финала Ливърпул - Реал в Париж
Първо, извинявам се на двата клуба и на всеки фен по света. Трябва да сме сигурни, че това никога повече няма да се случи. Беше странна ситуация.
Трябваше да сменим мястото на финала от Санкт Петербург, избрахме Париж.
Бяхме на стадиона, когато човек от УЕФА ми каза, че има проблеми на входовете и около арената. Не знаехме колко е сериозно. Всеки от хората в нашата организация, който е замесен в този финал, съжалява за случилото се.
В Лондон на финала на Евро 2020 също имаше големи проблеми, както и в Париж. Явно нашата комуникация с местните власти също не е идеална, а и техните действия не са били достатъчно добри. Благодаря на Бог, че нямаше загинали и в двата случая, а можеше да се случи.
Суперлигата - историята и какво предстои
Съдебното дело е символично. Те казват, че УЕФА е монополист. Отговорът ми е - ОК, организирайте алтернативно състезание на нашите. Не сме ги спирали да го направят. Преди няколко месеца те поискаха среща с мен. Естествено, през тяхната агенция (A22 Sports Management Group, която представлява водачите на идеята за Суперлига - б.а.). Искаха да се видим лично, по възможност само с мен. Аз обаче ги поканих, но заедно с тях поканих представители на Футболния синдикат, на Асоциацията на европейските клубове и на Феновете на европейския футбол. Исках всички да са там и да чуят. И всички казаха това, което казах и аз - това не е приемливо.
Тези хора не атакуват мен, те атакуват футбола и всичко, върху което той е изграден от сто години.
Не говоря с тези хора. Уважавам клубовете им - Реал, Барселона, Ювентус... Но не говоря с тях.
Да, видях се с Флорентино Перес на финала в Париж, както и с Жоан Лапорта на финала в женската Шампионска лига. По задължение, защото техните отбори бяха там. Но не сме разговаряли, просто разменихме по едно "добър ден". С президента на Ювентус Аниели не разговарям изобщо, с него комуникацията е напълно приключена от моя страна.
Аз съм кръстник на детето му, ние бяхме близки семейни приятели. Бях у дома и се готвех да шофирам към Швейцария за конгреса на УЕФА през април 2021-ва, когато чух новината. С мен беше Звонимир Бобан, който е шеф на футболните операции в нашата организация. Щяхме да пътуваме заедно с моята кола, когато ни казаха новината. Обади ми се президентът на испанската лига Хавиер Тебас. Каза ми - днес ще обяват Суперлигата.
Веднага се обадих на Аниели, защото Тебас ми каза, че Ювентус е един от трите клуба в основата. Аниели ме увери, че няма такова нещо, а по това време той вече е подписал документите за Суперлигата. Казах му - да излезем със съвместно обръщение, че сме единни и няма такава идея. Той прие и аз се обадих от колата си на нашите медийни специалисти, за да подготвят съобщението. Обадих му се отново. Не вдигна. Набрах съпругата му, тя го намери из къщата и му даде телефона. Той поиска 2-3 часа да помисли по декларацията. Обадих му се пак след 2 часа и телефонът му бе изключен, а това вече ме убеди в неговото участие в Суперлигата.
Два от 12-те клуба, които тогава бяха обявени в групата, не харесваха идеята и се свързаха с мен. Казаха ми, че нямат желание да се присъединяват към Суперлигата, но са принудени - ще останат единствени от елита на Европа извън нея, ако откажат. Това бяха Челси и Манчестър Сити. Имало и е още колебаещи се, но са им се обаждали и са им казвали - ако сега не влезете, оставате отвън и занапред.
От онзи ден не говоря с Аниели. Казал е на наш общ приятел - моралът си е морал, бизнесът си е бизнес. ОК, така да е, вече не е важно. Всички тези трима президенти са мои врагове от онзи ден. Не клубовете им. Хората, които въвлякоха тези клубове в тази идея. С тези клубове УЕФА е прекратила всякаква комуникация.
Останалите - Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Интер, Атлетико и другите, признаха грешката си. Подписахме споразумение с тях и мисля, че случаят е приключен.
Бъдещето на футбола
Бъдещето на футбола не е безоблачно, най-вече след пандемията и заради некомпетентно управление на някои клубове и лиги. Ситуацията не е особено добра, но не е отчайваща. Парите от телевизионните права се увеличават постоянно. Навсякъде. Хората са по трибуните, както винаги е било. Стабилност има, но има и притеснения.
Има нещо много важно, а и това е основната причина, заради която виждам как Суперлигата е неосъществима. Хората излязоха по улиците в Англия, когато бе оповестена Суперлигата. Те не са по улиците, когато губят работата си, когато имат други проблеми, а и беше времето на пандемията. Но футболът не можеш да им вземеш.
Феновете не искат това да се случи. Ако в Германия Байерн и Дортмунд се присъединят към такава нова лига, хиляди ще излязат на протести. Футболът не го иска, така мисля аз. Чувам, че Перес и Лапорта пак са говори на тази тема - Суперлигата е неизбежна. Играйте си Суперлигата, трите клуба - вие и Ювентус. ОК, нямаме проблем с това. Направете я и играйте в нея. Но с вас няма да тръгне никой.
Последните три години бяха много трудни на поста ми, вероятно са били най-трудните изобщо за президент на УЕФА. Аз не съм и мисли, че ще е лесно, но това бяха огромни предизвикателства - пандемията, Суперлигата... А и предложения като това за Мондиали на всеки две години... Просто искам малко спокойствие във футбола, малко здрав разум.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}