Сензацията на века: Как мъничкият Уигън сътвори най-голямата магия

09:13 | 14 май 2022 | Редактор : Георги Радунчев 2 8520 Снимка: Getty Images

Турнирът за Купата на футболната асоциация се провежда от 150 години. Днес във финала ще гледаме класиката Ливърпул - Челси, които ще спорят за първия в света футболен трофей.

Това е най-старата надпревара в историята, в която мечтите се сбъдват дори за най-големите аутсайдери. "Магията на купата" е израз, роден около този турнир, а изненадите са толкова много през изминалите десетилетия, че няма да стигнат 10 материала като този, за да ги изброим. Но една се откроява - не просто сензация, сътворена в един мач, а достигането до края, до самия връх. Нейното име е Уигън Атлетик.

През сезон 2012-13 г. този отбор спечели Купата на Футболната асоциация, побеждавайки напомпаната с пари селекция на Манчестър Сити на финала. И в същото време ... изпадна от Висшата лига. Това е една история за щастие и тъга.

Getty Images

Предистория

През 2005 година Уигън Атлетик печели промоция за влизане във Висшата лига. Това е първото участие на клуба в елита на английската футболна пирамида. Успехът е резултат от здравата работа на собственика Дейв Уилън. Той купува клуба през 1995 година с обещанието, че ще го вкара във Висшата лига. Целта е изпълнена. Под ръководството на Пол Джуъл тимът пренаписва собствената си история.

Тогавашният отбор на Уигън е пълен с талантливи играчи като Лейтън Бейнс, Хенри Камара, Джими Булард, ветараните Лий Маккълох и Греъм Кавана. Отборът се класира на 10-то място във Висшата лига. Успява да спечели 15 срещи и да отбележи 45 гола. В следващите сезони нещата не са толкова розови. Отборът е в почти непрекъсната битка за оцеляване и няма абсолютно никакви шансове да помечтае за нещо значимо. Нито веднъж не успява да се класира в първата половина на таблицата. Формата е непостоянна и доста често лоша. Сменят се редица мениджъри.

През 2007 година Пол Джуъл напуска Уигън. Това създава един временен водовъртеж от промени.

Стив Хъчинс поема клуба, но остава на поста едва няколко месеца и е уволнен, след като Уигън записва 6 поредни загуби. На негово място идва легендарният Стив Брус. Той се задържа две години и записва 33% победи, но в края на 2009 година напуска Уигън. Наследен е от Роберто Мартинес. Ексцентричният испанец е записал 50% спечелени мачове в Суонси и идва с огромни амбиции.

Ръководството на Уигън го назначава с цел да създаде условия за по-динамична игра и да промени очертаваща се тежка съдба на отбора, а именно вероятното изпадане. Реформацията на Мартинес е трудна. Между 2009-а и 2013 година цели 61 играчи напускат Уигън. Най-голямата загуба е тази на Антонио Валенсия, който отива в Манчестър Юнайтед. Халфът Уилсън Паласиос е купен от Тотнъм. Виктор Моузес отива в Челси, Шарл Н`Зогбиа - в Астън Вила. Мартинес трудно намира заместници на тези основни фигури.

Getty Images

Много често той не успява да улучи правилен трансфер, но и парите, които са му дадени не му позволяват добри покупки. Бюджетът на Уигън е един от най-ниските в първенството. Мартинес започва да налага стил на игра с висока преса и опит за изграждане на многоходови атаки.

С огромни усилия и използвайки контактите си успява да привлече играчи на средно ниво. Жорди Гомес е купен от Еспаньол, Антолин Алкараз от Брюж, Арона Коне от Райо Валекано, Бен Уотсън от Кристъл Палас, Джеймс Маккарти от Хамилтън и Шон Малоуни от Селтик.

Всички те се оказват ключово звено във финала от 2013 година.

Отваряме скоба - Гомес, това е същият полузащитник, който по-късно се появи по българските терени с екипа на Левски. У нас ще остане в историята като грешник, изпусна ключово дузпа за "сините" във финала за Купата на България срещу Славия, а после отборът му загуби трофея.

Embed from Getty Images

Целувката от боговете

Сезон 2012-13 г. започва по типичен начин за Уигън.

Въпреки промените направени от Роберто Мартинес, клубът изостава от конкурентите си в първенството, което се отразява на представянето на отбора. Тимът печели само 5 мача от първата половина на сезона. Уигън прекарва един единствен кръг извън зоната на изпадащите. Надежди за нещо по-сериозно просто липсват.

"По това време бяхме под сериозно напрежение. Тотално бяхме отписали участието в купите. Нашата цел беше да почнем да печелим точки, за да спасим отбора", разказва години по-късно в интервю, мениджърът Роберто Мартинес.

Противно на всякаква логика възпитаниците на Мартинес играят напълно освбодено от притеснение в турнира за купата, но проблеми не липсват. На 5 януари 2013 те стартират участието си в надпреварата. Жребият е благосклонен към тях и те се изправят срещу Борнемут. Отбор, който се намира в Лига 1, но е достатъчно корав, за си тръгне с равенство от стадиона на Уигън - 1:1.. 10 дни по-късно е преиграването, а Уигън печели с 1:0.

Съдбата отново намигва на тима. Тимът се изправя срещу Макълсфийлд Таун, който е непретенциозен тим от долните лиги. Роберто Мартинес пуска основно титуляри и успява да извоюва победа за отбора си, макар тя да е минимална с 1:0. В осминафиналите на надпреварата Уигън отново има късмет със съперниците. Попада на Хъдърсфийлд Таун. На 17 февруари 2013 г. отборът печели и този мач с 4:1, за да се класира на исторически за клуба четвъртфинал.

"Явно има някаква сила, която ни пази, за да не се сблъскаме с големите отбори, но вече влизаме във фаза, където няма случайни тимове. Ще ни бъде много трудно", споделя Мартинес след победата над Хъдърсфийлд.

По това време отборът продължава да е закотвен в зоната на изпадащите и изгледите за първенството не са добри. Обратно се развиват нещата в турнира за купата. В четвъртфиналната среща Уигън Атлетик прегазва фаворизирания Евертън на неговия стадион "Гудисън Парк" с 3:0. Това се случва на 9 март 2013-а. Пътят към полуфиналите е открит след най-изненадващата победа на отбора в турнира за сезона.

В полуфиналната фаза Уигън отново изважда късмет, като се изправя срещу Милуол. Отбор от Чемпиъншип, който също е достигнал тази фаза на надпреварата, защото се е изправил срещу лесни съперници. Мачовете от финалната права се играят на Уембли. Такава е традицията. Два малки отбора се сблъскват на един грандиозен стадион.

Двубоят минава под контрола на Уигън. В 25-та минута Шон Малоуни засича центриране на Коне и от воле вкарва първото попадение за Уигън. По-опасните положения през цялото време са в полза на Уигън и в 78-та минута Жорди Гомес извежда с пас зад гърба Макманамън, който отбелязва победното попадние и класира Уигън на исторически финал - 2:0.

11 май 2013 година - Денят на величието

Във финалната среща Уигън се изправя срещу Манчестър Сити. Букмейкъри определят шансовете за успех, като 40:1 в полза на "гражданите". В състава им е пълно със звезди - Джо Харт, Давид Силва, Карлос Тевес, Серхио Агуеро, Яя Туре, Венсан Компани, Самир Насри. Водени са от Роберто Манчини - голям треньор, жаден за трофеи.

Getty Images

Само Тевес, който по това време струва 27 милиона евро, е по-скъп от цялата селекция на Уигън. Изходът от битката изглежда решен още преди началото на мача.

Мартинес започва двубоя с тактика, подчинена на отбраната. Уигън играе прибран в наказателното си поле, като запълва пространствата, а в редките случаи, когато вземе топката я изритва напред към бързите Малоуни и Макманамън, които обаче често са прекалено изолирани, за да застрашат Джо Харт. Първото полувреме завършва с над 70% владение на топката за Сити. "Гражданите" отправят канонада от удари към вратата на Уигън, цели 11 само за първото полувреме, но вратарят Джоел Роблес е непробиваем. През втората част Уигън поглежда по-смело към вратата на Сити, като дори се впуска в няколко неуспешни атаки. Ключов момент идва 6 минути преди края на мача. Тогава Пабло Сабалета си изкарва нелеп червен картон след грубо влизане в краката на Макманамън. Това дава криле на Уигън.

В 90-та минута от корнер Малоуни центрира фалцово, Харт не излиза да боксира топката, резервата Бен Уотсън засича с глава и вкарва - 1:0 за аутсайдера!

"Ние пренаписахме историята. Такива моменти ме карат да обичам футбола", казва голмайсторът Уотсън.

"На полувремето казах на момчетата да се борят за всяка педя земя. Бяхме тотални аутсайдери. Никой не вярваше в нас, но ние повярвахме в себе си. Мисля, че сънувам", казва развълнуваният Роберто Мартинес, минути след вдигането на трофея.

Getty Images

Това е първият и последен златен миг в историята на този малък отбор. Въпреки щастието от спечелването на купата на страната, отборът изпада от Висшата лига, след като събира едва 36 точки и остава на 18-та позиция. Успехът в купата дава право на Уигън да участва в груповата фаза на Лига Европа. По този начин постига куриозен рекорд, като играе в евротурнир, подвизавайки се във втора дивизия. Уигън попада в група с Марибор, Рубин Казан, Зьолте Варегем. Английският отбор се класира на последно място в групата.

Уигън постепенно започва да линее. Героите доведени от Роберто Мартинес напускат и само в рамките на няколко сезона отборът изпада до Лига 1. Но името на Бен Уотсън онази вечер на "Уембли" остават завинаги в историята на английската игра.

Защото добрата стара Купа на ФА има много истории за сензации и "убийства на гиганти". Магията на купата помни отбори от аматьорските нива да отстраняват елитни съперници.

Незабравими са отпаданията на Арсенал от Рексъм, на Нюкасъл от аматьорския Херефорд, на Уест Бромич от Уокинг, на Ковънтри (носител на трофея 18 месеца по-рано) от Сътън Юнайтед... Но това са победи в един мач, елиминарене на един, макар и много фаворизиран противник. Магията в пълна степен разпръсна Уигън, който стигна до края.

ИЗБРАНО