Брюж започна летящо участието си в Шампионската лига - с победа с 2:1 като гост на Зенит във вторник.

Героят за белгийците бе един доскорошен ученик, за когото тепърва трябва да се говори из Европа. Неговото име е Шарл де Кетеларе, считан е за един от най-големите таланти в страната, но категорично не влиза в стереотипа, който скъпоплатените футболни звезди изграждат рано-рано.

19-годишният полузащитник не се е занимавал единствено с футбол, като до един момент е съчетавал любимата игра с тренировки по тенис, откъдето е задържал някои качества, полезни му и до днес на терена. При попадението си в 93-ата минута снощи той до последно бе близо до защитника на руснаците, а след това светкавично се изстреля, за да отбележи.

Важните голове не са нещо чуждо за него. Именно след негов такъв Брюж стига до финал за Купата на страната по-рано през годината.

"Тенисът ми помогна много. Научих се да преценявам ситуацията наистина бързо, както и да подобря реакциите и ускорението си. Смятам, че е важно за децата да практикуват различни видове спорт", смята тийнейджърът, който дебютира за Брюж на 18 години.

Embed from Getty Images

Изключително самокритичен е и това е една от причините да се откаже от тениса. Там винаги намира причина да обвини себе си за загубата. Често гледа мачовете си от Брюж, понякога с майка си, но признава, че тя не е мерило, защото в нейните очи винаги е направил висчко правилно.

"Необходима е по-стриктна преценка", категоричен е младежът.

И като стана дума за майка му... Той още живее с нея. Макар да има професионален договор, който му осигурява достатъчно средства и свобода, за разлика от много от връстниците си Шарл не бърза да напусне родния дом. Който между другото е е на има-няма 500 метра от стадиона на Брюж. 

"Много съотборници на моята възраст живеят сами. В националния отбор (U21) постоянно ме питат кога ще се изнеса, но към момента просто не виждам причина", обяснява халфът, който от шести клас живее единствено с майка си, след като тя се развежда с баща му, но по думите му става дума за кротка раздяла, от която той не страда.

Всички знаят къде живее семейството и всички в града ги познават. Често звънецът на входната врата звъни, но се оказва, че там няма никой. Понякога идват фенове и искат снимки и автографи, а понякога просто оставят бутилка шампанско.

Embed from Getty Images

През лятото името му бе свързвано с Аталанта и Интер, но поне към момента той не мисли за транфер. Има и друга отговорност в родния град, където учи право! Но сам признава, че времето не му стига...

"Следвам право и вече взех два изпита успешно, но сега вече започвам малко да се съмнявам. Нуждая се от 2 часа ежедневно за лекциите си, но искам и да почивам понякога, защото до зимата ще изиграя 22 мача. Не искам просто да уча, за да взема дипломата. Искам да се справям добре", споделя за дилемата си той.

И ако в крайна сметка реши да се откаже, светът на правото може да загуби един адвокат, но със сигурност футболните фенове ще бъдат щастливи от това решение.