Това ли бе най-тежката вечер във футбола на Жозе Моуриньо?

Тотнъм загуби с 0:3 от РБ Лайпциг реванша си в осминафиналите от Шампионската лига и отпада с общ резултат 0:4. И нямаме предвид това, че в следващите дни португалецът трябва да се справя с шегите, които заливат социалните мрежи.

Феновете на Тотнъм вероятно трудно преглъщат онази, която циркулира още от снощи: За последен път техният отбор е печелил трофей (2008 г.), когато РБ Лайпциг още не бе създаден (2010 г.). Много смешно, ако не беше тъжно за привържениците на лондонския тим.

Но встрани от майтапите извън терена, доказателствата, че силата на Специалния да насочва мачове в желаната за неговия тим посока вече не е същата, не са никак малко.

Първото е, че това е най-тежката загуба в два мача на португалеца в елиминации на който и да е европейски турнир. В цялата му кариера.

След 935 мача, колкото е провел като треньор Жозе след старта си през 2001 г., за първи път той е в серия от шест поредни двубоя без победа. Последните 6 мача на Тотнъм във всички турнири не донесоха такава.

Моуриньо не може да спечели осми пореден двубой в елиминациите на Шампионската лига - серия, която започна през 2014 г., когато бе начело на Челси (после мина през Манчестър Юнайтед). И тук говорим за треньор, сочен за специалист в този турнир, който превърна в свой два пъти с Порто и Интер през годините.

Да, Жозе има основания да се оправдава с отсъствието на няколко ключови играчи - Хари Кейн, Хюн мин Сон, Муса Сисоко, Стивън Бергвайн, Бен Дейвис... Но кой няма контузени и наказани в разгара на сезона?

Опорните точки на това, което бе философията на Моуриньо, липсват. Само три мача без допуснато попадение в 26 двубоя, откакто пое Тотнъм през ноември... това е обратното на всичко, което асоциираме с тим на Жозе!

И за статистиката - 38 инкасирани гола в 26-те споменати двубоя.

За последен път отбор на Специалния бе разпилян с три гола разлика в един мач от този турнир през сезон 2012-2013 г., когато Борусия Дортмунд на Юрген Клоп спечели с 4:1 срещу водения от португалеца Реал. Това бе и единствената загуба с 3 или повече попадения, която Моу бе допускал в европейска битка. До вторник вечер.

Фигурата му, лицето му, езикът на тялото му... Някак примирен край тъчлинията, слушащ съветите на асистентите му, без да е онзи горящ в играта треньор, който познаваме, говорят много.

Жозе очевидно е различен от големия победител, който се превърна в една от най-култовите фигури в играта за новия век.

Той ще има шанс да промени нещо през лятото и вероятно следващият сезон ще е неговата възможност да докаже, че отново може да е победител.

Защото този определено е провал за Тотнъм, освен ако някак Моуриньо не успее да вкара клуба отново в местата за Шампионската лига. Към момента това изглежда много, много трудно постижимо.

И в края, само като символика - в тази вечер, която вероятно е знакова в кариерата на португалеца, той бе надигран от Юлиан Нагелсман, който е само на 32 години. Треньорът на Лайпциг е бил на 16, когато Жозе спечели първата си Шампионска лига с Порто.

Днес го наричат Бейби Моуриньо... Смяна на караула?