Във вторник вечер в 21,45 часа светът на футбола ще впери очи в стадион "Анфийлд".

Първи полуфинал в Шампионската лига, "Ливърпул" срещу "Рома". Мач с огромен заряд и значение, защото няма по-голям трофей в клубния футбол от този.

Историята на двата съперника е взаимно свързана вовек, срещите им в евротурнирите са няколко, но една е паметна. Легендарна и помнена от всеки, който я е гледал в онази вечер отпреди 34 години.

Около нея има легенди, случки и драма като за филм.

Финалът в турнира на шампионите през 1984 г. е големият миг на "Рома". Клубът не е от грандовете на континента, че дори и в Италия като трофеи - през 1983-а е спечелил едва втората си титла.

Стига до финала трудно (по пътя бие мъчно два пъти с по 1:0 и българския ЦСКА), но мотивацията е огромна. Финалът е в Рим. На стадион "Олимпико" - домакинската арена на "Рома".

"Ливърпул" е другият финалист, като има зад гърба си опита от три купи на шампионите за 6 сезона. Търси четвърта, но в бърлогата на лъва.

Embed from Getty Images

Фаворит, разбира се е "Рома". Домакин, на свой терен, пред своите ултраси и с огромния глад на отбор, който не е бил толкова близо до купата никога.

Английският мениджър Джо Фейгън предприема нетрадиционен ход и завежда отбора в Израел на няколкодневен лагер, за да го отдели от напрежението и медийното внимание преди финала.

Там играчи на "Ливърпул" се забъркват в скандал, завършил с леко сбиване в бар. Изобщо - приготовленията далеч не са идеални.

Но опитът на отбора, воден от Кени Далглиш, Греъм Сунес и Фил Нийл, както и с младия Йън Ръш на върха на атаката и лудия вратар от Зимбабве Брус Гробелаар, са все солидни аргументи.

Embed from Getty Images

В града преди мача феновете на "Ливърпул" са атакувани на места, има десетки ранени с ножове и от хвърлени камъни. Това са първите тежки сблъсъци на италиански с английски фенове, а година по-късно, но вече преди следващия финал: "Ливърпул" - "Ювентус", враждата се разгаря отново и завършва с 39 жертви.

Но това е друга история.

Embed from Getty Images

В тунела към терена на "Олимпико" играчите на английските червени са леко притеснени. Техният опит от европейски триумфи е голям, но шумът от трибуните е оглушителен, а съперниците от "Рома" изглеждат решени на всичко.

Римляните са много силен отбор с бразилския си метроном в средата на терена Фалкао и сънародника му Тониньо Серезо, емблематичния капитан Агостино Ди Бартоломей, аса на "скуадра адзура" Бруно Конти и нападателната двойка Роберто Пруцо и Франческо Грациани.

Embed from Getty Images

В тунела шотландското ядро на "Ливърпул" - Сунес, Далглиш и Алън Хансен, решават да вдигнат духа на отбора. Припяват си песен на Крис Риа - I Don't Know What It Is But I love It ("Не знам какво е, но ми харесва" - от английски ез.).

Песента се подема с пълен глас от целия отбор и Фил Нийл, който преди няколко години дойде в България за среща с родния фенклуб на "Ливърпул" разказа как е повлияла на италианците.

"Гледаха ни и не вярваха, че си пеем и нехаем за мача - спомни си десният бранител. - Аз дори имитирах свирене на китара, за да им покажа колко сме спокойни и не ни пука. Всъщност у нас имаше голямо притеснение за мача, но така изкарахме напрежението и то отиде у невярващо гледащите италианци.".

Embed from Getty Images

Ходът работи. Домакините (защото те са си такива, въпреки че финалът се води на неутрален терен), започват по-припряно.

Точно Нийл вкарва гол още в 13-ата минута и стадионът притихва. Три минути преди края на първото полувреме Пруцо изравнява.

Embed from Getty Images

Редовното време и продълженията минават без повече голове и идват дузпи. Това е първият финал на турнира на шампионите, решен с наказателни удари след 120 минути и равенство.

Исторически момент.

Треньорът на домакините Нилс Лидхолм е спокоен.

Играчите на "Рома" са тренирали дузпи в дните преди мача, а и имат в състава си Конти, Ди Бартоломей, Пруцо и Грациани - все дузпаджии. А вратарят Франко Танкреди е един от най-добрите при удари от 11 метра в Европа.

Фейгън е далеч по-притеснен, но казва на Гробелаар: "Брус, опитай да ги разконцентрираш, да ги разколебаеш... Измисли нещо.".

22-годишният Стив Никъл, играещ най-големия мач до момента в кариерата си, тръгва първи. И пропуска.

"Рома" вкарва чрез капитана Ди Бартоломей и повежда.

Embed from Getty Images

Тогава се случва нещо странно. Нийл реализира, а зад топката застава Конти. Срещу него - Гробелаар, който си гъне странно краката, сякаш а-ха да падне.

Кълчене, някаква пантомима и гротеска. Включително и дъвчене на мрежата, което изумява италианеца. И той пропуска.

Сунес и Ръш бележат, Ригети прави същото срещу танцуващия отново комично Гробелаар.

Идва ред на Грациани, обикновено спокоен пред гола. Пак клоунадата на вратаря, нервите не издържат, удар над гредата и ... мачбол за "Ливърпул".

Алън Кенеди, левият бранител, бележи. Четвърта европейска титла за гигантите от "Анфийлд".

Рим и до днес живее с травмата на този загубен домакински финал. Английската преса нарича Гробелаар "спагетените крака" - все пак цялата тази сцена е в Италия.

Embed from Getty Images

21 години по-късно в Истанбул, на дузпите между "Ливърпул" и "Милан" във финал, пак спечелен от английския отбор, Йежи Дудек опита да повтори клоунадата на Брус. И пак успя, спасявайки три дузпи.

"През 1984-а Бруси не спаси нищо - смееше се Нийл в София. - Той ги стресира, но те биха отвън. Не пипна топката, а стана герой!".

На следващата сутрин в хотела  на победителите в Рим идват фотографи, за да направят традиционната сесия с купата.

Играчите не слизат, повечето не са будни, легнали са около 6 часа сутринта. "Помня много малко от онази нощ", призна си Нийл. В автобиографията си Кени Далглиш пише, че празненствата са минали през вино, бира и ... каквото е имало в бара на хотела.

Джо Фейгън обаче излиза край басейна с трофея и сяда на един шезлон, а зад гърба му двама карабинери "пазят" купата. Кадър за историята!

Embed from Getty Images

И мач за историята - култов, припомнян и преразказван през поколенията с фенове и на двата отбора. "Рома" иска своя реванш, а "Ливърпул" - шестата си купа на шампионите. В Рим това е кошмарен спомен, а в Града на Бийтълс - един от най-ярките в богатата история на клуба.

Утре вечер дуелът ще е свиреп, след седмица в Рим - също. Цената на успеха е финал в най-важния клубен турнир.

Ръководството на английския отбор, очаквано, включи в плейлистата с песни, които ще се пускат на публиката на "Анфийлд" в последния половин час по време на загрявката преди мача, един стар шлагер.

Да, сетихте се - онази песен на Крис Риа. Психологически удар. Част от играта.

И от историята на това съперничество.