Христо Стоичков си спомни моментите преди 30 години, когато подписа своя договор с Барселона. Той написа страхотната си история за официалния сайт на Барселона.

"Точно преди 30 години, на 3 май 1990-а, сложих подпис върху контракт, който ме направи играч на Барселона и най-щастливият мъж на планетата. Нека обаче започнем отначало..

Пристигането ми в Барселона всъщност започна година по-рано. През април 1989-а, моят клуб ЦСКА се срещна с Барса в полуфиналите на КНК. Имах късмета да вкарам три гола в мачовете - два на "Камп Ноу" и един в България. И това, въпреки че Барса стигна до финала в Берн. Тези три гола имаха голямо влияние за кариерата ми като футболист.

Един от най-умните в ситуацията се оказа Хосеп Мария Мингея, агентът и посредник за Барселона, който движеше трансфера ми в Барса заедно с покойния Пако Вентура, който тогава беше вицепрезидент на клуба. След мачовете на ЦСКА с Барселона и след като са проследили моето развитие, те са ме препоръчали на Йохан Кройф, който е дал зелена светлина за трансфера ми.

В края на 1989-а подписах моя предварителен договор с Барса, но не казах нито на жена си, нито на родителите си! Не исках нещо да се обърка и затова си мълчах преди да стане официално през май 1990-а. Можете ли да си представите?

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Дали имаше други отбори, които се интересуваха от мен? Няма да лъжа, имаше няколко. През онзи сезон спечелих Златната обувка, заедно с Уго Санчес и вече имаше отбор, който почука на вратата. Други го бяха направили преди това. Кои бяха те? Ще спомена само първия: Панатинайкос, един от най-големите отбори в Европа в края на 80-те. Предложиха ми много пари, но още бях млад и исках да остана в България за още един сезон, за да науча още. Трябва да запомните, че ЦСКА беше отборът на армията и дисциплината бе много важна. Освен това имаха страхотни играчи като Иванов, Пенев, Костадинов...

След като вече пристигнах в Барселона, се установих бъро в клуба. Получих много съвети от Мингея и неговите хора. Излизах с тях до тенис клуба Помпея, който е близо до хълма Монтжуик. Освен, че играехме тенис, практикувахме и други спортове, плувахме. Там имах възможността да се срещна с много хора.

Какво мога да кажа за храната! Бял боб, ботифара, паея, ориз, хляб и домати. Всички тежи местни ястия ги обичах, тъй като бяха подобни на тези в България.

При първия ми престой в Барселона имах почивен ден и изучавах Каталуния. С колата си посещавах селища в страната. Помня едно от първите си пътувания, че бе до плажът Калонгее и Гимера, градче до Леида. Всички бяха много добри с мен, беше фантастично! Почуствах се част от тях от самото начало. Трябва да кажа, че хората още ме спират на улицата и ми благодарят за начина, по който съм се държал. Не само в Каталуния, но и в Малага, Саламанка, Майорка и Леон, например, хората ме спират и ми благодарят.

Снимка: Иван Григоров

Причината е, че когато имам шанс, отвръщам на това внимание. Например след като спечелихме Купата на Краля през 1997-а, празнувахме на площад "Сант Жауме" и се срещнах с президента на провинция Каталуния Жорди Пуйол и президента на Барселона Хосеп Луис Нунес. Тримата се радвахме заедно и това бе легендарен момент, който до днес много хора помнят. Бяха щастливи моменти и се опитвам да се отблагодарявам на хората за вниманието, което ми отделиха през тези години.

По същата причина в годините преди 1994-а, когато моите съотборници ми помогнаха да спечеля "Златната топка", исках да им подаря реплики на наградата като награда за това, което направиха за мен. Поръчах четири реплики на "Златната топка": една за Барселона (която е в музея на клуба), една за ЦСКА, една за президента Пуйол и една за българския президент Желю Желев. Може да е странно, но последните две са за ръководителите на каталунците и българите. Изглеждаше ми нормално да им благодаря за страхотната приемственост, която получих от хората, които представляват.

Друг човек, на когото дължа много, или всичко, е Йохан Кройф. Първо трябва да му благодаря, че имаше увереност в мен и ме подкрепяше. Още когато пристигнах в Барселона, помня, че той ми каза: "слушай, ще работя с теб, докато спечелиш "Златната топка". По това време бях дете, което знае малко и да чуеш това от Йохан Кройф е голяма мотивация. По-късно в много други случаи, той е ми се е карал, но накрая съм откривал, че така само ми е вливал повече енергия в желанието за победа. Йохан беше страхотен мотиватор и направи много неща за мен и семейството ми, за което ще бъда завинаги благодарен.

На терена не беше лесно. Трябваше да свикна с позицията на топката и ми бе трудно да не я гоня. Когато разбрах футболната концепция и начинът, по който отборът играе, нещата се получиха. Страхотната атмосфера в отбора бе ключова.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Помня деня, в който Кройф не успя да пътува за Билбао, защото претърпя операция заради сърдечни проблеми. Отборът искаше да посвети победата на него и спечелихме с 6:0 на "Сан Мамес". В този ден вкарах един от най-добрите си голове за Барса.

Както казах, те бяха страхотни хора, страхотни съотборници и си паснахме перфектно. Това обяснява нашето разбирателство на терена, разбирахме се само с поглед. Сега, три десетилетия по-късно, все още се поздравяваме за рождените си дни и запазваме приятелството си.

Кой бе лидерът в отбора?

Очевидно това бе Йохан Кройф. Той бе лидерът на целия проект, но лидерът в съблекалнята, когато пристигнах, бе Хосе Рамон Алесанко, страхотен капитан. Там бяха още Бакеро, Субисарета, Куман... Всички те бяха опитни и трябваше да ги слушаш. Имаше други лидери като Чики Бегиристайн, който бе лидер на смеха. Еузебио бе лидер в това да закъснява. Хулио Салинас бе лидер в губенето на басове. Лаудруп бе лидер в дегустацията на вино. Помня, че винаги, когато опитваше някое, казваше на келнера "това не става, донеси друго".

Имаше и още: Гойкоечея беше лидер, който носеше най-хубавите марули, аспарагуси и пиперки. Надал пък доставяше колбаси и тестени закуски, а младите играчи носеха хляб и домати.

Всеки един от тях ми помогна във времето ми в Барселона, а и не само те. Например, помня, когато настъпих рефера в "Ел Класико", отборът работи заедно да ме успокои. Бях много млад и Кройф и Рексач се опитаха да ме успокоят. Винаги съм бил човек с характер и с това също трябваше да се работи, едното нещо не променя другото. Горд съм от моя характер и не можеш да го усвоиш, или го имаш или го нямаш.

От този инцидент с настъпването научих как да играя по-спокойно. Той винаги ми казваше неща като: "не прави това, не прави онова". Трябва да кажа, че с минаването на годините, изградих страхотни отношения с рефера Урисар Успитарте. Посетих къщата му в Билбао, а той бе в България за издаването на автобиографията ми. В крайна сметка той бе част от историята ми като футболист.

Има още много хора, които ми помогнаха за успеха в Барса. Освен Кроиф и помощник-треньорите Рексач и Бруинс Слот, това са деегарите Карлес Навал и Родолфо Перис, фитнес треньорите Анхел Вида и Жоан Малгоса, масажистите Анхел Мур и Жауме Ланга, лекарите Карлес Бестит, Хосеп Борел и Фернандо Баньос и най-вече физиотерапевтите Феран Арнедо и Салва Хелин.

Колаж: ПАВЛИН ДАСКАЛОВ

Също така Хосеп Луис Нунес и неговата съпруга, които бяха ключови фигури за завръщането ми в Барса, след като подписах с Парма. Без съмнение, да напусна Барселона през 1996-а бе най-лошото решение в моята кариера. Ако имах магическа пръчка, това бих променил. За щастие се върнах година по-късно. Не забравям Жоан Гаспар, Антон Парера, Николау Касаус, Амадор Бернабеу или вече споменатите Хосе Мария Мингея и Пако Вентура. Всички те са много важни за мен и семейството ми.

Много съм благодарен на всички и разбира се на феновете. Имаше много шансове, които изпуснах и след това "Камп Ноу" бе на крака и ме аплодираше. Не само мен, но и целия отбор. Без тези фенове годините нямаше да са така незабравими.

От Маями изпращам най-добрите си пожелания в тези трудни времена."