Станимир Стоилов с тежки думи за реалностите в българския футбол

Най-успелият ни треньор за новия век с интервю по актуални теми

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Станимир Стоилов с тежки думи за реалностите в българския футбол

Най-успелият ни треньор за новия век с интервю по актуални теми

15:18 | 13 юни 2019 | Редактор : Динко Гоцев 19 7119 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Станимир Стоилов даде мнението си за събитията в българския футбол като човек, който е успял в него, а и зад граница като треньор. В момента наставникът е без отбор, като изчаква предложение. Мъри говори за сайта Букмейкър-Рейтинги.

"Аз виждам два основни проблема, за да сме в това състояние - каза Стоилов. - Собствениците на клубовете и треньорите, или спортно техническите екипи."

За собствениците на клубове

Собствениците определят хората, които ръководят клубовете им, те предполагам задават стратегии. Аз винаги съм казвал - да мислят сто пъти и веднъж да вземат решения.

Ако правиш бизнес проект, би трябвало да се довериш на хора, които да развият продукта, за да печелиш от него. След като имаш пари да даваш за футбол, значи си добър бизнесмен. А днешният футбол стана един огромен бизнес, това са бизнес империи. И, който не го е разбрал, жалко, че хвърля парички за имитация. Затова имам предвид, когато говоря за собствениците - те са добри бизнесмени, след като инвестират във футбола, но да направят така, че и да печелят от футбола.

За спортно-техническия проблем

Ето тук идва следващият проблем - ние спортно-техническите хора и треньорите. Няма какво да се заблуждаваме. Футболните хора не трябва да си бягаме от вината. Основната вина е в нас - винаги имаме хиляди извинения и нито едно решение. Ние само търсим извинения и оправдания и нито едно решение. И ако продължаваме така, скоро футболът ще стигне прекалено надолу и ние няма да може да реагираме.

За мача с Косово

Няма голяма разлика в класата на футболистите на двата отбора. Имаме едно ядро от средна класа играчи, които могат да победят много отбори, както и победиха, но могат да загубят и от всеки. Разликата специално за мен е голяма в игровото поведение на отборите. Игровото поведение на терена е големият проблем за българския футбол. Това, че един мач ще го загубиш или спечелиш, не е страшно. Игровият стил е проблемът. Ако го имаш и изградиш - да, в някои мачове ще играеш добре и ще губиш, но отборът ти ще контролира ситуацията, ще създава положения, ще има облик. Много от нас гарантират пред собствениците - аз идвам, правя те шампион, спасявам те, но това никой не може да го гарантира. Аз говоря лично за себе си като треньор мога да гарантирам работа и честност, всичко друго е в сферата на химерите.

За фактора "умора", споменаван като причина за двете загуби на националите

Ние винаги сме изморени - когато започва новият сезон, сме изморени, след петия кръг набираме скорост и в десетия кръг пак сме изморени и чакаме зимата или лятото. Пак се връщам на думите си отпреди малко - ние постоянно търсим извинения. Аз също се смятам за виновник българският футбол да е в това състояние, защото аз съм част от от българското треньорство. Когато обаче са ми дали възможност да работя в клубове, се е получил приличен продукт. Най-малкото всички клубове, в които съм работил, от финансова гледна точка са печелили пари и сме продавали играчи в големи отбори.

Аз се уморих постоянно да слушам глупости за съдии, че ни пречат съдиите. Преди всеки мач първата работа е да кажем колко лоши са съдиите. А това, че създаваме полуфутболисти в момента и полуголови положения на терена, никой не го казва. А казваме на шефа, че ни пречат съдиите. И друго - футболистите нямат особена голяма вина. Те са продукт на нашата работа. Както му задаваме задачата, те така я изпълняват по същия начин на терена.

Критериите и изискванията

Истината е в изискванията, които ние им поставяме, но има и второ нещо. А то е, че много от футболистите получават националната фланелка все едно отиват в супера да си купят слънчоглед. Тази фланелка стана все едно се продава на пазара в "Красно село". По-добре да играем с девет футболисти, отколкото да правим подаръци. Това е моето мнение. И пак се връщам, че всичко опира до работата, която извършват спортно техническите хора. Те са виновни! Ако иска някой, да ми се обижда. Футболистите са продукт на нашата работа.

За натурализиране на чужденци в тима

Нито ще сме първата, нито ще сме последната страна. След като президентът им е дал паспорт, какво да коментирам?! Има ли български паспорт, може ли да играе и да помогне... Малко съм против обаче това изкуствено натурализиране, което се получи в последните няколко години в България. Няма нужда от такова. Но хора, които са родени тук или имат паспорти и са живели повече години - така има смисъл. Аз не харесвам думата чужденци и българи. Ние, след като не създаваме собствени кадри, клубовете са принудени да използват услугите на четвърторазрядни футболисти - ние нямаме възможност за първо, второ и трето качество. Ние като не създаваме, никой не ни е виновен.

Разликата с предишните поколения

Аз не обичам думата преди - важното е какво правим сега. Преди имахме шест национални отбор и шестият можеше да победи първия. Може да се струва на младите клише, но преди, когато те повикат в националния отбор, два дни не можеш да спиш от вълнение... Ето затова казвам, че сега трябва да поставим жестоки изисквания към българските футболисти, към всички български футболисти. Обществото вече предлага какви ли не развлечение и забавления освен футбола. А истината е, че без сериозност и лишения, няма как да се получат нещата.

Най-важното е, че ние футболните хора, ако не се събудим и не започнем да развиваме продукта футбол, скоро няма какво да работим. Дълги години слугуваме на тъпотии, а продукта футбол го сваляме надолу и надолу към пропастта. Скоро няма да има какво работим и трябва да ставаме продавачи на пазара.

ИЗБРАНО