Тодор Неделев: Контузията в главата ми е като тази на Шумахер

Българският национал описа моментите преди и след катастрофата в Грузия

Фейсбук

Тодор Неделев: Контузията в главата ми е като тази на Шумахер

Българският национал описа моментите преди и след катастрофата в Грузия

11:53 | 9 декември 2022 | Редактор : Николай Петров 7 2793 Фейсбук

Българският Национал Тодор Неделев разказа по-подробно за травмата на главата си, която получи по време на лагера на на "трикольорите" в Грузия през месец юни.

Тогава след катастрофа с автобус, футболистът на Ботев (Пловдив) удари главата си в задното стъкло и трябваше да бъде опериран по спешност в грузинска болница.

Неделев разказа в подкаста "При Тото", че травмата му е идентична с тази на Михаел Шумахер, но само бързата реакция на доктора на националния отбор и на лекарите са предотвратили по-тежки последствия.

Освен това "осмицата" заяви, че се надявам през януари отново да започне да играе футбол.

От Гибралтар до Грузия полетът беше към шест часа и нещо. Кацнахме към 10 вечерта и валеше много дъжд. Качихме се в двата автобуса. Аз съм в предния най-отзад. Пътуваме към хотела и си говорим. Пред нас има полиция. Единственото, което помня е, че си говорим с Десподов, Недялков, Костадинов, Чочев, Миланов и след това се събуждам в болницата. Там докторът на националния отбор ме гледа и си говорим. Бях окей като съзнание, но не помних нищо.

Киро (Десподов) ми каза, че съм обърнал очите и е течало много кръв. Правя камшичен удар към прозореца. Приемат ме по спешност с опасност за живота. Оказва се, че в Грузия е един от най-добрите доктори за такава операция. Обикновенo оперира хора от министър на горе.

Контузията ми е същата като на Шумахер, едно към едно. Докторът на националите е бил с мен в линейката. Сестрите в болницата са му казали едва ли не, че всикчо ще е окей. Докторът ми каза, че като ме е видял, се е притеснил много. Но когато е видял лекарят как работи, се е успокоил веднага.

Имам черепно-мозъчна травма със засегната артерия. Зашили са ме с три копчета и не ми е сложил пластина, защото е нямало да мога да играя футбол. Веднага попитах дали ще мога. Събуждам се и на другия ден е мачът с Грузия. Попитах дали ще мога да го гледам.

С единственото ми обаждане се обадих на приятелката ми. Не гледах мача, но ми казаха, че в осмата минута всички са ръкопляскали. Подариха ми една тениска грузинците. В болницата всички бяха топ.

От месец тренирам наравно с отбора, просто нося каска. Удобна е и лека, свикнал съм с нея. Живот и здраве, януари започвам да играя. Много ми се играе".