Челси прибра у дома трофея от турнира Лига Европа, след като разби градския съперник Арсенал с 4:1. Мачът си струваше като футболно зрелище - голове, положения...

Ако сте го гледали без звук от телевизора и с "едно око" от канапето, докато правите нещо по-важно в сряда вечер, дори може да ви се е сторил като шоу.

Всъщност, това е един от най-срамните моменти в новата история на европейския футбол. И Челси, и Арсенал, не носят вина за това. Те бяха изпратени да играят в Баку, столицата на Азербайджан, като проблемът в това едва започва с факта, че чисто географски градът дори не е в Европа. А турнирът се казва Лига Европа.

Над 7 хиляди празни места останаха по трибуните, защото фенове от Англия масово отказаха да пътуват. Защо да жертваш спестяванията си и лятната семейна почивка, за да идеш да видиш 90 минути футбол? Едно пътуване от Великобритания до Баку за този финал струваше около 4 хиляди лири, отнемаше 5-6 дни и бе абсолютно неприемливо за обикновения запалянко.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Така от 12 хиляди билета за фенове на Челси и Арсенал в Англия, едва около половината места бяха запълнени. Темата с това защо 12 000 са пропуските за фенове на двата финалиста при 68-хиляден стадион, изобщо не бива да я започваме.

По трибуните имаше хиляди местни фенове - виждаха се фланелки на Фенербахче (Турция), Зенит (Русия), Манчестър Юнайтед (Англия, куриозно) и дори Байерн. Освен тези на Арсенал и Челси.

Песни? Не. Типичното за финал наелектризиране на атмосферата при всеки корнер, удар, опасна контраатака? Не.

Атмосферата бе като за предсезонна контрола в САЩ, каквито, между впрочем, Арсенал и Челси изиграха немалко в последните години. Част от турнета, за да им се порадват местните фенове.

Предаде се и на играчите, особено до първия гол. Някак летаргично вървеше всичко, чуваха се подвикванията от скамейките на треньорите, както и шутовете по топката. Това не беше като на европейски финал. В никакъв случай.

Някои от местата на трибуните са били толкова далеч, че на феновете са им трябвали бинокли. Типичен стадион за страните от бившия СССР, с огромно пространство за лекоатлетическа писта и съоръжения за провеждане на "мултифункционални състезания". Това не бе футболен стадион. И това не бе футболна атмосфера на голям мач.

В резултат получихме нещо, което по-старите запалянковци у нас помнят от времето, когато по руските канали хващахме по някой мач от съветската лига. Една особена атмосфера - уж има хора по трибуните, но ... все едно няма никой. Отвреме-навреме, когато тръгне атака, се надига някакъв шум.

Всичко това може да ви се стори дребно заяждане. Но не е. Футболът е измислен заради феновете - това е клише. Но и днес, когато е бизнес в машина за милиарди, играта отново е движена именно от феновете. Защото тези милиарди нямаше да се въртят из нея, ако телевизионните аудитории из цял свят не бяха гладни да гледат мачовете, а милиони не пътуваха и не плащаха луди пари за билети, за да видят на живо героите.

УЕФА мина всякакви граници в стремежа да угоди на спонсори, приятели и партньори. Загърби душата на футбола - именно хората, които пеят с пълно гърло, спят по летища и дават последните си пари, за да са на трибуните.

Така че, защо следващият домакин на финал да не е някой круизен кораб? В открито море няма "опасност" изобщо да дойдат фенове, а ще си се продават само ВИП пакетни билети за 1000-2000 костюмирани партньори и това е.

Може да се пусне и музика за фон, защото футболна атмосфера също ще липсва. Само да не е от филма "Титаник", че асоциациите може да дойдат в повече. Особено пък на кораб...

Снимка: Getty Images/Guliver Photos