Безапелационната доминация на английските отбори в евротурнирите дойде за мнозина изненадващо, но едва ли някой би се наел да каже, че тя е незаслужена.
Ще гледаме два английски финала в Шампионска лига и Лига Европа. Тотнъм - Ливърпул и Челси - Арсенал. С тях сблъсъците на сънародници за евротрофей ще станат 20.
Откакто паралелно се провеждат два или повече евротурнира, историята не помни подобен случай - да гледаме четири отбора от една страна на два различни европейски финала звучи някак немислимо при убийствената конкуренция на Стария континент.
Нивото на играта се вдига с всяка изминала година и се вижда, че финансовата мощ не е достатъчна, за да си сред най-печелившите.
Тотнъм не направи нито един трансфер през миналата година, а Арсенал играе със защитна четворка, която може да струва точки във всеки един мач.
ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯ ОТ ФИНАЛИТЕ МЕЖДУ СЪНАРОДНИЦИ В ЕВРОТУРНИРИТЕ >>>
Но това са фактори, които в един ден се отразяват, а в друг водят до изненадващи развръзки - каквато е тазгодишната.
Сега изглежда като подходящ момент да си припомним европейските финали на отбори от една и съща страна. Всъщност те не са много, но и не са малко - 18.
Шест от тях са в Шампионска лига, а останалите 11 са надпреварите за Купата на Панаирните градове, Купата на УЕФА и Лига Европа.
Разликата идва оттам, че преди настоящия формат на Шампионска лига турнирът бе под формата на КЕШ, в който участва само по един отбор от всяка европейска футболна страна. Това реално изключваше възможността на финалисти от една страна преди 1992 година, като същото важеше и за бившия турнир за Купата на носителите на национални купи (КНК).
Първият европейски финал на сънародници е от 1962 г., като Валенсия много изненадващо разбива Барселона с 6:2 и 1:1 в двата мача. Две години по-късно Сарагоса бие Валенсия с 2:1 (играе се само един двубой). А през 1966-а Барселона пък печели трофея в два двубоя срещу същия Сарагоса, като губи с 0:1 у дома, печели със същия резултат навън, а после с 4:2 след продължения.
През 1972 година е първият английски финал, когато един срещу друг за Купата на Уефа се изправят Тотнъм и Уулвърхямптън. Това е и първото издание на турнира под това име.
Тогава финалът е в два мача. В първия на стадион "Молиню" гостите бият с 2:1, а на реванша на "Уайт Харт Лейн" резултатът е 1:1 и "шпорите" вдигат купата.
Това си остава една от трите европейски титли на Тотнъм, като по-рано през 1963-а печели КНК, а през 1984-а отново Купата на УЕФА с дузпи срещу Андерлехт.
Германските финали в евротурнирите са общо два, като първият бе между Айнтрахт (Франкфурт) и Борусия (Мьонхенгладбах) през 1980-а. Само година по-рано Гладбах печели турнира след триумф над Цървена Звезда, но в германския сблъсък титлата е за Айнтрахт.
Tal día como hoy en 1980 el Gladbach vencía 3-2 al Eintracht Frankfurt en la ida de la final de la Copa de la UEFA. pic.twitter.com/FrTNA03DfF
— Falso 9 (@falso9web) 7 май 2016 г.
След драматично 3:2 за Борусия при домакинството, тимът от Франкфурт се съвзема за 1:0 пред 59 хиляди зрители на "Валдщадион", за да спечели с правилото за гол на чужд терен. Айнтрахт може да се похвали и с една Купа на Интертото, а само преди седмици отпадна драматично от Челси с дузпи на полуфинала в Лига Европа.
В края на 80-те и началото на 90-те, в Европа се настанява италианската доминация. Общо четири изцяло италиански финали се играят между 1989-а и 1998-а.
Джанлуиджи Казираги (Ювентус) и Дунга Фиорентина) във финала за Купата на Уефа през 1990-а
Снимка: Getty Images/Guliver PhotoПървият е между Ювентус и Фиорентина, който е спечелен от торинци с общ резултат 3:1, като всичките голове падат на "Стадио Олимпико де Торино". Реваншът във Флоренция приключва при 0:0.
Тогава в състава на "виолетовите" са хора като Дунга и Роберто Баджо, но това не се оказва достатъчно. Точни за Юве са Роберто Галя, Пиерлуиджи Казираги и Луиджи Де Агостини.
Само година по-късно е и времето за друг епохален европейски финал - този между Интер и Рома. "Нерадзурите" взимат първия мач на "Джузепе Меаца" с 2:0 след попадения на Лотар Матеус и Никола Берти. На реванша "вълците" печелят с гол на Руджеро Рицители.
Интересното е, че тогава в двата състава има по двама емблематични германци - Матеус и Юрген Клинсман за Интер плюс Томас Бертолд и Руди Фьолер за Рома.
Третият италиански финал е на Парма и Ювентус през 1995-а, който e спечелен от Дино Баджо. Големият халф вкарва по едно попадение в двата мача (1:0 на "Енио Тардини" и 1:1 на "Джузепе Меаца"), за да донесе трофея на "жълто-сините". Тогава другият голям Баджо е от губещата страна.
Последният италиано-европейски финал в Купата на Уефа, който светът видя, бе между Интер и Лацио през 1998-а. Това е и първият такъв, който се играе в един мач след промяната на правилата. За място на големия мач е избран парижкият стадион "Парк де Пренс", а "нерадзурите" печелят след категорично 3:0 - голове на Иван Заморано, Хавиер Занети и Роналдо.
През 2000 година дойде и първият финал на сънародници в Шампионска лига. Преди 1992 г. това трудно можеше да се случи, тъй като турнирът си беше... само за шампиони. Но с формата, който отвори врати за по 3-4 отбора от водещите футболни нации, вече бе възможно.
На "Стад дьо Франс" в Париж Реал (Мадрид) отнесе Валенсия с 3:0 след голове на Фернандо Мориентес, Стив Макманаман и Раул Гонсалес. В последствие на "белия балет" му се наложи още на два пъти да играе срещу сънародници на европейски финали.
Но преди това да се случи гледахме през 2003-а и италиански дуел за трофея в най-големия турнир. Милан удари Ювентус с 3:2 от дузпи след 0:0 в редовното време на "Олд Трафорд". Двубоят бе огромно надлъгване между равни, а там някъде започна ерата на малшанс на Джанлуиджи Буфон в Шампионска лига.
Алесандро Дел Пиеро (Ювентус) и Костакурта (Милан) показват приятелски отношения в дните преди финала
Снимка: Getty Images/Guliver PhotoПомни се и емблематичния английски финал през 2008-а между Манчестър Юнайтед и Челси на дъждовния "Лужники" в Москва. След голове на Кристиано Роналдо и Франк Лампард през първото полувреме, се стигна до дузпи. При решаващата, която даваше титлата на "сините", техният капитан Джон Тери се подхлъзна и изпусна. Титлата отиде при "червените дяволи".
Кристиано Роналдо се извисява над защитата на Челси, за да вкара за 1:0 във финала на Шампионска лига през 2008-а
Снимка: Getty Images/Guliver PhotoШампионската лига в настоящия си формат не ни лиши и от германски финал. През 2013-а Борусия (Дортмунд) изненадващо правеше компания на Байерн на "Уембли", но загуби драматично след гол на Ариен Робен в края - 1:2. Това бе първи загубен финал за треньора Юрген Клоп, който преди година отново изживя разочарование, вече с Ливърпул (1:3 от Реал).
След това дойдоха и двете великолепни градски класики на Мадрид между Реал и Атлетико, спечелени от "белия балет" (2014-а и 2016-а).
И двата незавършиха в 90-те минути, като имаше големи драми - Серхио Рамос изравни в края на първия (1:1), за да се развилнеят после "кралете" за 4:1 в продълженията.
Вторият, който също завърши 1:1 в редовното време и се реши с дузпи в полза на Реал, държи рекорда за най-много чужденци на терена във финал на сънародници в Шампионска лига - общо 15 в стартовия състав.
В събота е възможно Ливърпул и Тотнъм да го подобрят.
Севиля и Еспаньол изиграха страхотен финал за Купата на Уефа през 2007-а и андалусийците триумфираха след 2:2 и дузпи
Снимка: Getty Images/Guliver PhotoПрез новия век гледахме и два испански финала в Лига Европа. Първо Севиля победи Еспаньол след дузпи и 2:2 в редовното време (2007-а), а след това Атлетико отнесе Атлетик (Билбао) с 3:0 през 2012-а на стадиона в Букурещ. Това си остава и последният финал на сънародници в Лига Европа. До сряда, когато в Баку ще гледаме Челси - Арсенал.
ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯ ОТ ФИНАЛИТЕ МЕЖДУ СЪНАРОДНИЦИ В ЕВРОТУРНИРИТЕ >>>
Да не забравяме и португалската класика между Порто и Брага през 2011-а. Тогава с гол на Фалкао в края на първото полувреме "драконите" вдигнаха трофея в Дъблин.
Общата равносметка е, че от 18 финала между тимове от една страна, най-често сме гледали изцяло испански сблъсъци - 8 пъти.
Пет са чисто италианските сблъсъци за трофей в Европа, два са германските, а един път португалци са спорили за титла. Англия до тази седмица имаше два финала между "свои", но в сряда и събота ще ги направи 4.