17-11-2017 20-11-2018

Великият Ван Бастен: Контузиите ме убиха като играч, не можех да отида до тоалетната без болки

Една от най-изящните деветки в историята с изповед

19:30 | 6 ноември 2020 12 6431 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Марко ван Бастен днес е на 56 години, вече отдавна не играе футбол, но поне може да ходи без болки.

А това е постижение за човека, който през 90-те години и в началото на века не можеше да отиде до тоалетната, без да куцука и да въздиша от болки в глезена.

Една от най-елегантните и интелигентни деветки, които някога са стъпвали на футболния терен, в наши дни е технически директор на ФИФА. Обикаля света, среща се с шефове на асоциации и федерации, дава съвети.

През 80-те той изгря в Аякс под ръководството на идола му Йохан Кройф, отиде в Милан и спечели два пъти Купата на европейските шампиони, три титли на Италия и три "Златни топки". Спомените от играта му са стотици, но един не може да бъде заличен - голът срещу СССР във финала на Евро 1988, спечелен от Нидерландия с 2:0.

В интервю за "Гардиън" Ван Бастен описва стряскащи неща около травмите и саможертвите му на терена, които в крайна сметка се оказаха решаващи за това да се откаже на 28 години.

"През 1994-а имаше нощи, в които съм пълзял от леглото до тоалетната. Буквално се влачих, всяко докосване до глезена ми беше болка, от която исках да крещя. Броях секундите - стигах от спалнята до тоалетната за 120... Някъде там реших, че всичко това просто няма смисъл."

Две години по-рано Марко е "Златна топка", най-добрият играч в света.

През 1993-а травмите отново се обаждат, а 1994-а е напаво кошмарна.

Но всичко това започва много по-рано.

"Кройф беше треньор на Аякс и ние гонихме титлата и купата на носителите на купи в Европа през сезон 1986-87 г. Някъде през декември се контузих, това бе първата ми травма в глезена. Бяха увредени връзките, но можех да тичам.

Йохан ми каза - искам да играеш, може да пропускаш тренировки и някои мачове в първенството, но искам да си на линия за Европа. Той бе моят идол, а Аякс - моят отбор. Естествено, направихме го. Аз играх на финала, вкарах гола на победата (1:0 над Локомитиве Лайпциг - б.р.), а това бе и последният ми мач за Аякс."

Ван Бастен отива в Милан, където се събира с Рууд Гулит, а по-късно и с Франк Рийкард. Отборът на Ариго Саки, наследен от Фабио Капело, диктува модата в европейския футбол.

"При пристигането в Милано докторите ме предупредиха за глезена. Искаха операция или дълга терапия. Препоръчваха дълга почивка, но аз бях в нов клуб... Играхме до октомври, когато отидох при специалист в Барселона и той ми каза, че уврежданията вече се огромни и се налага интервенция. Години по-късно разбрах, че това е много закъсняло."

Марко играе в следващите 5 сезона на високо ниво, но обикновено около март глезенът "отказва". Нападателят разказва за десетки случаи, в които е излизал на терена въпреки невероятни болки, като това тотално е убило любовта и удоволствието от играта.

"Аз умрях като играч - признава той. - Да правиш това без желание, просто не е нормално. Играех, преобличах се и се връщах при болката си. Печелих купи и трофеи, но нямах никакво удоволствие."

Идва отказването, а след още десетина операции в Америка, Ван Бастен днес поне може да ходи. Не е играл футбол дори в двора на къщата си от 1994 г. Просто не може.

Но не това е голямата му болка. А разривът с Кройф, който идва при събирането им в Аякс години по-късно, когато двамата са на различни позиции за това накъде да върви клуба. Не си говорят от 2009-а до смъртта на Йохан през 2016-а.

"Тези неща се случват между учител и ученик, между баща и син... - коментира тъжно Ван Бастен. - Аз тръгнах вляво, той - вдясно. Случва се. Беше тъжно. След смъртта му видях съпругата му Дани, с която си говорихме дълго, всичко бе забравено и беше като преди - приятелско. Говорихме си за Йохан, разбира се.

Тя ми каза: Той никога не е обичал някого от играчите си, както теб. Признавам, това бе много емоционален момент. Нашите отношения с Кройф бяха прекрасни. И искам да запомня тази част."

Марко разкрива и защо не желае да се върне към треньорската работа. Той води Аякс, Хееренвеен, АЗ Алкмаар и националния отбор, без особени успехи.

"Аз не съм добър треньор - казва Ван Бастен днес. - Мога да тренирам играчи, разбирам футбола и мога да им обясня много. Но всяка загуба ме убива, а в играта нямаш право да се оставяш на това. Веднага идва нов мач. Аз не успявах да се оправям емоционално в това."

Ние съжаляваме далеч повече, че не го гледахме по-дълго на терена, където бе блестящ.