Време за спортна класика: Божията ръка (видео)
След Мондиал 1986: Марадона и до днес е най-мразеният човек в Англия
В дните, в които имаме достатъчно време край телевизор или компютър, а спортни събития на живо все още почти няма, на помощ идват класиките.
Corner.bg ви връща към някои от тях - паметни моменти в спорта, които в задъханото ежедневие обикновено нямаме време да си припомним.
Футболният скандал на века.
Голът, пратил две нации на два различни континента в две различни крайности.
Цяла Аржентина ликува, докато Англия е потопена в сълзи.
Да, става дума за "Божията ръка" на Диего Армандо Марадона, когото милиони по цял свят определят за футболен Господ.
Двете легендарни футболни нации се срещат на четвъртфинал на световното първенство в Мексико през 1986 година.
Предисторията е, че мачът е само четири години след Фолкландската криза - 74-дневен конфликт между двете страни за Фолкландските острови, които в крайна сметка и до днес остават британска задморска територия, макар да се намират на по-малко от 500 километра от бреговете на Аржентина.
20 години по-рано англичаните са победили аржентинците именно в четвъртфиналите на Мондиал 1966 по пътя си към световната титла. Онова 1:0 с гол на сър Джоф Хърст е достатъчен резултат за домакините на първенството, а воплите и оплакванията на южноамериканците, че попадението е от засада, ехтят и до днес. В страната този мач и до днес е известен като "Обирът на века". Тогава английския селекционер сър Алф Рамзи забранява на своите играчи да си разменят фланелките със съперниците, а пресата на Острова нарича аржентинските играчи "животни". Двама от тях са изгонени за брутални нарушения.
Но две десетилетия по-късно идва и възможността за реванш, който в крайна сметка е двойно по-сладък. При 0:0, шест минути след началото на второто полувреме идва моментът. Марадона е в центъра на събитията, като разиграва с лекота противниците си и тръгва на пореден пробив. Комбинира с Хорхе Валдано, който от своя страна праща параболичен пас или удар, ако искате, в наказателното поле.
Топката се удря в Стив Ходж, а Диего скача срещу Питър Шилтън, който е по-висок от него с почти 20 сантиметра. Това няма значение, защото топката е във вратата - 1:0 за Аржентина. Привидно Марадона отбелязва с глава, но повторенията ясно показват, че всъщност това се случва с лявата му ръка. Божията, според него. "Ръката на един измамник", според Боби Робсън, английският треньор.
На тъчлинията в ролята на страничен съдия е Богдан Дочев. Главният съдия от Тунис не се консултира с колегата си от България и зачита попадението, както Дочев признава в интервю години по-късно. Това всъщност е и последното родно участие на български арбитър на Мондиал. Тунизиецът е категоричен, че нашият арбитър е трябвало да сигнализира за нарушението с флага си.
Самият Диего е спокойно обяснява, че всичко е редовно в интервютата си след мача. Точно тогава се ражда и митът за "Божията ръка". Запитан как е отбелязал първия гол, той е категоричен - "Малко с главата на Марадона и малко с ръката на Бог!".
Едва четири минути след това геният на №10 от Аржентина а решава срещата, като именно той отбелязва и второто попадение. Гол, смятан и до днес за най-великият в историята на световните първенства. Дон Диего тръгва с топка в крака от половината на аржентинците, минава буквално през половината отбор на англичаните, включително и Шилтън, който е на вратата и отбелязва за 2:0. Да наблюдавате този шедьовър с коментар на испански е просто безценно...
Десетина минути преди края англичаните връщат един гол чрез Гари Линекер, но това не е достатъчно. 2:1 за Аржентина. Южноамериканците продължават успешния си марш през елиминационната фаза, за да грабнат световната титла.
"Ако можех да се извиня, да се върна назад във времето и да променя историята, бих го направил. Но голът си е гол. Аржентина е световен шампион, а аз бях най-добрият играч в света. Няма как да променим какво се е случило. Можем само да продължим напред", категоричен е години по-късно Марадона.
Бог за едни. Сатана за други. Диего Армандо Марадона винаги е бил и ще бъде противоречива фигура.
А "Божията ръка" ще си остане един от най-значимите моменти както във футбола, така и в спорта като цяло.
За нея има книги, има филми... Написаха и песен - "Ръката на Господ", която самият Диего пее с удоволствие в прочутия филм на Емир Костурица за него. През годините фамозната десетка на Аржентина измисли и още аргументи за гола, който и без това остава паметен - отмъстил с него за убитите свои сънародници във войната за Фолкландските острови.
Малко прекалено. Да, моментът остава паметен и за него ще се говори вовек, но реалността е, че това бе един нередовен гол, който вероятно реши един от най-важните мачове на Мондиал 1986. В наши дни, особено с намесата на ВАР, той не просто щеше да бъде отменен, а авторът му щеше да получи и жълт картон. Само че нямаме машина на времето да върнем ВАР с 34 години назад, нали?