17-11-2017 20-11-2018

Забравената история за Улие - той бе мъртъв още през 2001 г. по време на мач

Преди 19 години операция, продължила над 11 часа, спаси живота на френския треньор

20:53 | 14 декември 2020 | Редактор : Динко Гоцев 4 6719 Снимка: Getty Images

Виж още Почина Жерар Улие - треньорът на Франция от великата за България вечер на “Парк де Пренс”

Жерар Улие си отиде днес - една епоха във френския футбол, символна фигура и за българския с участието си в незабравимия мач на "Парк де пренс" през 1993-а. А и човекът, сложил началото на възраждането към величие на един от най-славните клубове в Европа и дълбоко заспал гигант в края на 90-те години - Ливърпул.

Улие бе треньор на "петлите" на 17 ноември преди 27 години, когато Емил Костадинов с гола си в последната секунда ни прати на Мондиала в САЩ. За нас Господ беше българин, но във Франция настана лов на виновници. Улие напусна поста си, обвинявайки открито Давид Жинола за загубата. Крилото наивно изрита топката в наше владение, вместо да я задържи, в последните секунди.

Пет години по-късно французите бяха световен шампион с треньор Еме Жаке, помощникът на Жерар в този цикъл, в който ние не ги допуснахме до първенството в Щатите.

Улие спечели пет трофея в един сезон с Ливърпул - 2000-2001 г., извеждайки един млад отбор до Купа на ФА и Купа на лигата в Англия, Купа на УЕФА, Суперкупа на Европа и на Англия.

Тези неща са известни. Това, че даде дебют на Стивън Джерард, а после го направи капитан, както и че наложи и повлия много за развитието на Майкъл Оуен в състава - също.

Но има една история, която остава встрани от заглавията винаги, когато се говори за този човек. А тя промени живота и кариерата му повече, отколкото който и да е мач.

На почивката на двубоя Ливърпул - Лийдс на 13 октомври 2001 г., домакините губят с 0:1. Срещата е между два отбора, които се борят за титлата, в челото на класирането. Улие е гневен и говори на висок тон в съблекалнята - нещо, което не е типично за него. После влиза в тоалетната, но го няма минути... Фил Томпсън, асистентът му, изкарва играчите на терена за второто полувреме, но не им казва нищо.

Embed from Getty Images

След мача, завършил 1:1, футболистите разбират в съблекалнята, че Улие е откаран в болница със сърдечен проблем.

"Мислихме, че е нещо дребно - казва Дани Мърфи, който е вкарал изравнителния гол в този ден и дава интервюта след мача, неподозиращ за случващото се. - Чак вечерта, вече у дома, получих обаждане от Томпсън. Каза ми - Жерар е много зле, на ръба на смъртта."

Улие претърпява 11 часова операция в клиниката "Broadgreen Hospital" в края на града, след като от Кралската болница в Ливърпул моментално го транспортират там. Професорът, който води интервенцията, коментира: "Той беше мъртъв при влизането му в операционната. Сърцето му бе изключило. Знаехме, че ще е нужно малко чудо, но все пак около 2 процента от пациентите се връщат след няколко минути в такова състояние. Жерар бе от щастливите два процента..."

Шефът на Ливърпул от онова време Дейвид Муурс споделя, че това е била най-тежката нощ в живота му. Двамата са добри приятели, а бизнесменът изкарва съботата и неделя сутринта в клиниката.

Улие се връща в дома си на четвъртата седмица след операцията. Забраняват му да гледа футбол дори по телевизията. Камо ли да ходи на тренировъчното игрище. Ливърпул води битка за титлата с Арсенал по това време, а в Шампионската лига му трябва победа в решаващия мач у дома с Рома на 19 март. При това - с 2 гола разлика. Срещу шампиона на Италия с Фабио Капело начело.

Улие не издържа и отива на стадиона, появява се на скамейката при треньорите минути преди началото. "Анфийлд" изригва, Капело го поздравява и прегръща, а на терена отборът му бие с 2:0, окрилен от завръщането.

Embed from Getty Images

В Англия историята е романтична и позитивна. Но за Жерар се оказва, че това е началото на края на кариерата му.

"Върнах се прекалено бързо - обяснява в автобиография. - Не бях готов за напрежението. Освен това се изнервях и избухвах лесно, отношенията ми с играчите и колегите от треньорския екип се изостриха. Но не можех да седя повече у дома."

Още два сезона води Ливърпул, но резултатите се влошават, а неговите взаимоотношения с медиите и играчите стават съвсем различни. След напускането на отбора през 2004-а бе мениджър на Астън Вила, води за кратко и Лион, но вече нямаше сили да е в месомелачката, която ежедневно е треньорската работа в модерния футбол.

Животът и кариерата му никога не бяха същите след онзи 13 октомври.

Днес си отиде от света на 73 г.

ИЗБРАНО