Решенията на Изпълкома на БФС в петък оставиха привкус на нещо предрешено, а и доста нескопосано измислено. В това няма никаква изненада.

От около 6 месеца, след като Футболният съюз бе притиснат до стената за колективна оставка на ръководството му, работата там върви някак "по инерция" и с пълна апатия. Някак е разбираемо хората просто да протоколират дейност. Те така или иначе чакат конгрес, след който повечето вероятно няма да са там. Но когато става дума за 8-9 месеца труд, който се зачерква с 1 час заседание...

Какъв рестарт ни подготви БФС след два месеца без футбол?

След като на 5 юни може да се играе отново и се подновява Първа лига, не е ясно защо е необходимо да се бърза с приключване на сезона до 17 юли, както реши Изполкомът. Значи за тези 6 седмици спокойно могат да се изпълнят 7 игрови кръга от Първа лига, но за следващите 3-4 явно няма как да се изиграят още пет.

И да имаме пълен календар, след който няма да има съмнения, че всичко е решено по спортно-технически критерии. Всъщност, озадачаващо е защо елитните ни отбори не могат да изиграят 12 кръга за, примерно 60 дни до 3-4 август? Това е средно по един мач на 5 дни. Напълно поносимо при интензитета на мачове в българския футбол.

Така сезонът щеше да е завършен с всички кръгове и да приключи така, че новият да започне на 14 август, например.

За къде бърза БФС? Нима не може да завършим следващия сезон в рамки с 1-2 междинни кръга в повече?

Както всяко друго решение в последните месеци, и това ще ни бъде вероятно обяснено с наставнически тон от някой от водещите фактори (Домусчиев, Фурнаджиев или който там се съгласи да говори). Обяснение винаги има. Интонацията винаги не търпи възражения. Логика - никаква.

Ако идеята е просто да отбием номера и да кажем: Ето, завършихме сезона, тогава вече ни е ясно. Не ни изненадва, но е неприятно и се набива в очи.

Стигаме и до конфузното решение да се прекрати първенството във Втора лига цели 10 кръга преди неговия край. Половината отбори не искали да играят. Добре де - това са обаче и тимове, които не преследват никаква цел. Нека не играят. Останалите обаче имат амбиции и не са далеч от изпълнението им. Особено стряскащо е как бе определен новият член на елита.

Да бяха приложили примерно алгоритъм "точки средно на мач", както ще направят в Англия извън Висшата лига. Така тези, които са с равен актив сега, ще останат с такъв и ще изиграят по един пряк мач, за да определят кой е по-напред в класирането. Така няма да караме тези, на които им се играе, да се включват. Само тези, които имат желание.

А какво стана сега?

Лидерът ЦСКА 1948 е с три точки пред втория Септември и с изигран мач повече. И влиза в елита. Нищо, че ако Септември си вземе мача в запас, при равни двубои точките също биха били равни. А по програма има и още един пряк сблъсък, на който домакин е преследвачът Септември, което си е някакво предимство.

Обективно може да се каже, че това са напълно равни везни между два претендента при оставащи немалко мачове. Но бяха наклонени в едната посока. Не е като в случая с ПСЖ, който води с 9 точки във Франция и има мач по-малко. Или като Ливърпул, който пък има аванс от 25 т. и е илюзорно да видим някой да го настигне, нали?

Справедливо би било прилагане на критерии "точки средно на мач" при такава битка за директна промоция. Оказва се, обаче, че думи като обективно и справедливо не интересуват никого в БФС. Там е важно "да приключим нещата" възможно най-бързо.

Изпълкомът си мина, хората от него пак ще се отдадат на други занимания, а не на досадните събирания и взимане на футболни решения. Президенти на клубове ругаха, вдигаха скандали и протестираха. Ще се забрави за няколко дни. Както обикновено у нас.

Всъщност, вече не знаем дали да се учудваме?