Жозе Моуриньо даде обширно интервю за мадридския вестник "Марка", в което се върна към периода, в който водеше Реал. Но Специалния говори и по други теми, свързани с кариерата му.

Преди дни се навършиха 15 години от първата титла на Моу с Челси в Англия, която прекрои картата не само на Висшата лига, а и на европейския футбол.

Това бе първият успех на Жозе извън Португалия и сигнал, че неговият отпечатък върху футбола не е само на местно ниво, а и не е било никак случайно постигнатото с Порто (Шампионска лига и Купа на УЕФА).

Ето най-интересното от интервюто на Моуриньо.

Как я кара по време на карантината

Честно казано, в дома ми в Лондон в момента гледам повече футбол, отколкото преди пандемията. Анализирам мачове - на моя отбор, но и на другите тимове и треньори. Липсва ми футболът, липсва ми нашият свят, но сега трябва да сме търпеливи. Тази битка е много важна за всички ни, засяга не само настоящето, но и близкото бъдеще на хората.

За завършека на сезона

Ако успеем да изиграем оставащите девет кръга във Висшата лига, това ще е страхотно. Добре ще е за нас, за футбола, за Лигата и за света. Добре ще е за хората извън футбола, защото ще е позитивен знак за справяне със ситуацията.

И ще радваме хората у дома.

Никога не бих искал да играя мачове без публика, но ситуацията е такава. Успокоява ме фактът, че стотици милиони ще гледат от домовете си, така ще имаме усещането, че стадионът не е празен. И ще се гордеем, че правим нещо позитивно за хората.

Неговият принос в битката с пандемията

Клубът ми Тотнъм се включи активно. Като видите какви неща се правят около и на стадиона ни, как се помага с храни и други неща на хората. Нямаше как да не се включа (Жозе е доброволец и помага в пакетирането и разнасянето на храни из района на Лондон около стадиона на Тотнъм - б.р.).

Снимки: Getty Images/Guliver Photos

За времето в Реал

Трудно е да го определя като най-висока точка от кариерата ми. Но съм убеден, че все повече с изминаване на годините от тогава, хората оценяват какво постигнахме. Това бе специален период с много сериозна доминация на Барселона във футбола.

Ние я прекъснахме, постигайки рекорден брой точки, рекорден брой голове... Направихме го по най-добрия възможен начин. Спечелихме титлата, но особено впечатляващо бе как го постигнахме. Написахме история. Единственото разочарование остава, че през онзи сезон 2011-2012 г. не спечелихме Шампионската лига, защото мисля, че ние бяхме най-добрият отбор в Европа.

Затова и разочарованието да отпаднем на полуфинал от Байерн след дузпи бе огромно. Този отбор на Реал заслужаваше да спечели трофея.

Как точно бе спрян Барса на Меси, Шави и Иниеста, воден от Пеп

Първо, ние намерихме нашия начин да печелим, без да се интересуваме от съперниците. Създадохме наша идентичност, като я изградихме около качествата на играчите. Имахме невероятни футболисти, страшно много талант. Това бе ключът.

Моята роля бе да създам единение в съблекалнята, да организирам целия този талант в едно. Нямаше нужда от допълнително мотивиране - болката от това да губят от Барселона бе достатъчна за тях, за да са постоянно свръхамбицирани да успеят.

Ако помните, сезонът започна с едно-две колебания, паднахме от Сантандер. Но силата на тази група преодоля това, после отидохме на най-трудните места за гостуване и спечелихме. Бихме всички навън и у дома. Завършихме с рекордни точки, а десертът бе, че победихме и на "Камп Ноу".

Отидохме там с идеята, че и равенство ни стигаше, да си гарантираме титлата. Но победихме. Аз не спрях да повтарям цяла седмица на играчите, че ние този мач ще го спечелим. Напрежението е в тях, а и емоциите ще са в техния лагер.

Убихме ги с бързия си преход от защита към контраатака. И разумът победи емоцията - 2:1 за нас.

Снимки: Getty Images/Guliver Photos

Роналдо ли бе основната фигура?

Не, не искам да вадя един играч над другите. Кристиано игра силно, но същото може да се каже за всеки от останалите през онзи сезон. Никой не бе периферен, всички бяха важни.

Ще ви дам пример - Кайехон и Гранеро не бяха титуляри, но влизаха в ключови моменти и даваха безценен принос. Всеки допринесе с нещо - и в съблекалнята, и в тренировките, и в мачовете.

Продължават да говорят за мен като за дефанзивен треньор, но аз само припомням, че ние вкарахме 121 гола онзи сезон в първенството. Дали някой някога ще го повтори?

Имате и друго постижение, с което се гордеете много...

Това е моят "хеттрик". Взех титлата в Англия, Испания и Италия - с Челси, Реал и Интер. Никъде не бях фаворит, нито пък имах най-силния отбор на теория. Но все още съм единственият треньор, който го е правил.

Истината е, че винаги съм мечтал за това постижение, още като наставник в Португалия с Порто. Трите най-силни първенства - шампион. Чакам някой друг да каже същото!

Снимки: Getty Images/Guliver Photos