Карл Дарлоу търпеливо чакаше години наред, но в крайна сметка получи шанс. След почти два сезона и половина като резерва, 30-годишният вратар най-сетне е №1 под рамката за Нюкасъл. А оттук насетне смята да върви само нагоре - във всички аспекти.

Юношата на Нотингам бе титуляр за "свраките" през сезон 2016/2017, когато те се върнаха в елита на Англия, а след това почти не получаваше шансове за изява. Но сега пак е първи избор и се цели високо.

Иска да успява. Без значение дали става дума за омраза от страна на противниковите фенове, или пък за място в националния отбор на Англия. Защото по думите му, може да се справи и с двете.

Вратарят бе повикан от Райън Гигс в националния отбор на Уелс - има правото да играе за "драконите", защото дядо му е родом от страната и също така е бивш национал. Но отказва, защото иска да се концентрира върху изявите си в Нюкасъл и защото смята, че място в националния отбор на Англия не е нещо невъзможно.

А пък да играе за Нюкасъл е още по-специално за него, защото покойния му дядо Кен Лийк също е бил част от "свраките" през 60-те години на миналия век.

"Знам, че имам уменията, а поредица от добри мачове може да доведе точно до това. Всяко дете мечтае за нещо подобно", казва Дарлоу, който е неизменен титуляр този сезон, след като Мартин Дубравка се контузи в предсезонната подготовка.

Досега Дарлоу има 34 спасявания - повече от всеки друг вратар във Висшата лига. Отразил е 74.4% от ударит към вратата си.

"Амбицията е налице. Вярвам във възможностите си и знам, че мога да бъда №1", обобщава той.

А междувременно разкрива и още едно нещо, което го мотивира - омразата на противниковите фенове.

"Харесва ми да бъда този човек, който разваля всичко за другите. Искам да бъда злодеят. Това е работата на всеки едн вратар. Няма по-голямо задоволство от това да разочароваш хиляди привърженици на противника", категоричен е той.

Дарлоу засега се справя добре с дадения му шанс в Нюкасъл, а дали Гарет Саутгейт няма да помисли за него с оглед нестабилните изяви на Джордан Пикфорд?