Днес се навършва половин век от един от най-паметните мигове в историята на Левски, пише официалният сайт на „сините”. Ето и останалата част от публикацията без редакторска намеса от Novsport.com: На 11 октомври 1967 година пред 50 000 зрители на стадион „Васил Левски“ „сините“ се изправят срещу италианския колос Милан в 1/16-финал-реванш от турнира за Купата на носителите на купи. Тогава никой не си прави илюзии, че големият пасив от 1:5 в първия мач може да бъде стопен. Още в 11-ата минута от свободен удар бразилецът Сормани изпраща топката под напречната греда за 0:1. Футболистите на ЛЕВСКИ така и не успяват да намерят верния ритъм и почти през целия мач трудно достигат до изгодни стрелкови позиции. Ефектно изпълнение с глава на Георги Соколов след плонж внася оживление, но така и не донася нужния импулс за обрат. И тогава пред 50 000, които бяха дошли не само да видят с очите си големия „Милан“, отново блесва Георги Аспарухов. Редува нетрадиционни изпълнения, техника и далечни удари, а в 75-ата минута от фаул изстрелва такъв снаряд, че огъва пръстите на вратаря Бели, преди топката да спре в мрежата му. По-интересното обаче се случва след мача. Тогава Гунди влиза в съблекалнята на Милан и се извинява на Ривера за неволно нарушение срещу него. Прочутите звезди са като парализирани от изненада, а след секунди на вцепенение възнаграждават „синята“ деветка с бурни ръкопляскания и викове „Браво“. Така Гунди за сетен път доказва, че освен голям футболист е и голям човек. А Ривера се скарва на Розато за грубата му игра срещу Аспарухов. Неслучайно след най-видните телеграми по повод трагичната гибел на Гунди бе тази на Ривера. Както всъщност и на Еузебио... А Роко бе лаконичен: „ЛЕВСКИ се представи по-добре на „Сан Сиро“, отколкото в София.