Талантът на ЦСКА Кирил Десподов гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. 21-годишното крило проби в мъжкия футбол в Литекс, където път му даде легендарният Христо Стоичков. Дебютира в елита преди да навърши 16, а сега мечтае за първи трофей в годината, в която ЦСКА чества 70-годишен юбилей. - Здравей, Кирил! Когато на Десподов и на Каранга им върви, ЦСКА побеждава. Как успяхте да се сработите? - Наистина сме добре сработени. Доста време играем заедно, натрупахме много мачове. Успяхме да направим добър тандем, който е положителен за отбора. - Броите ли по колко асистенции сте си дали един на друг или подминавате тази тема? - Със сигурност не броим, но мисля, че аз съм му дал повече асистенции, отколкото той на мен. Но Каранга направи много важен голов пас срещу Лудогорец за купата и с това попадение ги отстранихме. Много съм му благодарен. Той също всеки път ми благодари за асистенциите, които му давам. - Как се получи този синхрон между вас? - Оставаме с него след тренировка – аз му центрирам, той ми подава. Доста работим и се получава и на терена. Наистина сме много силен тандем отпред и се получават нещата. А и си пасваме и като характери. - На импровизираните интервюта, които правите пред ТВ ЦСКА си много активен. Харесва ли ти журналистическата професия? Какво е мнението ти за журналистите? - Нямам лошо мнение за журналистите. Дават ми тази възможност, защото повече говоря и мога да ги предразположа да се забавляваме, защото другите са малко по-притеснителни. Като цяло съм позитивно настроен към журналистите. Уважавам ги, както и те мен. Виждате, че не се пишат лоши неща за мен. - Ти си един от малкото играчи, които дават по-нестандартни отговори. Както футболът се канонизира, така и в отговорите на футболистите срещаме все повече клишета, но ти не си сред тях. Примерно репликата за космоса… - Да, аз съм такъв характер. По-искрен съм, но понякога това ми изиграва лоша шега, защото феновете на противниковия отбор не го приемат, както трябва. Но аз не мисля, че казвам някаква лъжа. Просто казвам истината директно и на хората това не се харесва. Затова вече гледам да съм по-обран и да не правя такива коментари, за да няма интриги. - И ти ще минеш при шаблоните. - Да, както знаете аз съм на 21 години и имам още много да уча. - Да смятаме ли, че отсега си готов като Христо Стоичков да започнеш работа в телевизия? - Честно казано, не го обмислям това нещо, но защо не? След като свърша с футбола, нищо не се знае. Не знам животът как ще се завърти. - Битката за титлата и купата предстои. Как виждаш ситуацията? - Ситуацията е много тежка. Всеки мач е като финал за нас. Във всяка среща са важни трите точки. Виждате, че Лудогорец не греши и ние също нямаме право да го правим. Всеки мач до края ще бъде много важен. Играем срещу тях на 6 април. Това е финал, от който много зависи как ще се развие първенството нататък. - Коя грешка можеше да избегне ЦСКА – 0:0 с Пирин, 0:0 с Черно море, след това с Етър? - Срещу Черно море със сигурност можеше да я избегнем, но не си вкарахме положенията. Малко се разколеба играта, както и ние, футболистите, но намерихме сили в следващите мачове с добра или с лоша игра, да вземем трите точки. - Спомена двубоя с Лудогорец следващата седмица, вече знаете как се побеждава там. Какво е по-особеното в тези двубои? Човек, който гледа отстрани вижда, че има много напрежение и много битка. Дори понякога емоциите са повече, отколкото качеството на футбола. - Има напрежение, защото за нас е дерби. Гоним се с тях. В тези мачове излизаш двойно по-мотивиран, защото се изправяш срещу добър съперник. Знаеш, че половин България гледа този мач, трябва да се представиш на ниво и да помогнеш на отбора. Лично за мен няма напрежение в тези двубои, защото най-много ми харесват тези срещи – срещу Левски, срещу Лудогорец. В тези мачове се играе атакуващ футбол, който допада на моя стил на игра, има много публика. Като цяло за мен тези двубои са най-хубави. За другите момчета не мога да отговоря. Може би в някои има притеснение. - ЦСКА завърши със спектакли сезона, игра много силни контроли, а после в първенството показа непривлекателен футбол и измъкнахте трудно някои мачове. Говорихте ли си за това в съблекалнята? - Говорихме си, да. Сами видяхме, че играта не върви. За първите два мача беше нормално – след подготовка е така, докато почне първенството. Но след това пак продължихме да не показваме това, което можем. Но мисля, че лека-полека нещата започват да се оправят. Хубавото е, че не загубихме много точки, защото наистина не играхме това, което иска треньорът и което можем. - Минимализирахте щетите, а контролите наистина бяха срещу класни отбори. - Да, класни отбори и класни футболисти. Успяхме да извлечем максимума от тези контроли. Мисля, че се получи добре. - А наистина ли имаше интерес към теб от Динамо (Киев)? Имаше ли след мача похвали към теб от ръководството? Търсеха ли контакт с теб? - Честно казано, нищо не знам. Разбрах от медиите, които на следващия ден написаха, че има интерес от Динамо (Киев), но до мен нищо не е стигнало. Ако е имало интерес, то въпросите са били към шефовете. Но щом не се е стигнало до трансфер, значи интересът не е бил достатъчен. Но за мен е по-добре, че не се получи сделка, защото искам да спечеля поне един трофей с ЦСКА и след това вече да вървя нагоре. - Победихте Левски в първото от петте дербита, които предстоят. Добре ли е, че най-гледаният мач в България ще се играе толкова пъти в рамките на два месеца? Как ти се струва програмата, според която ще срещнете Левски по средата на седмицата, когато повечето хора са на работа и няма да имат възможност да дойдат на стадиона? - Според мен са направили така програмата, защото през април имаме много мачове. Мисля, че са седем, заедно с тези за купата, а това е много. Пет дербита са прекалено много за зрителите. Зависи как ще завършат следващите два мача за купата. Към четвъртия-петия двубой може и да няма чак толкова голям интерес. - Говорите ли си в ЦСКА за титла, за купа или се подчинявате на клишето „мач за мач“? - Не се подчиняваме на това клише. Всички мечтаем и вярваме, че ще можем да се преборим да вземем минимум един трофей, дано да са два. Но и избягваме и да говорим постоянно: „Трябва да станем шампиони, трябва да станем шампиони…“, защото психически сме освободени. Това постоянно повтаряне може и да изиграе лоша шега на футболистите, зависи от характера им.  - Известен си като футболен артист, който обича шегите. Твоя ли беше идеята да сложиш фланелката с надпис: „Защо винаги аз?“ и считаш ли, че в двубоите срещу Левски ти върви? - Идеята беше моя, никой не знаеше за нея, дори брат ми, който е един от най-близките ми хора и е постоянно до мен. Честно да ви кажа, преди мача усещах, че ще вкарам гол. Знаех си отвътре, че ще отбележа. Дори се чудех как да празнувам попадението. Един ден преди срещата си казвам: „Утре ще вкарам гол и трябва да си измисля как ще го отпразнувам.“ Сам си го направих, дори и футболистите в съблекалнята не ме видяха, че си слагам такава фланелка. Влязох в банята, за да си я сложа. Излязох на терена и в петата минута вкарах. Наистина срещу Левски ми върви. - Неведнъж през сезона ЦСКА се оплака от съдийски грешки. Имахте ли основание? - Има мачове, в които имахме основание, но аз съм на 21 години и не мога да коментирам тези хора. Всеки прави грешки, но… - Смяташ ли, че има тенденция срещу ЦСКА? - Смятам, да. Правят се грешки, доста дузпи не ни дадоха, а отсъдиха други срещу нас. Ако си спомняте мача срещу Ботев, беше отсъдена дузпа за нарушение на Бодуров, а нямаше никаква дузпа. С нея завършихме 1:1 и загубихме точки. Със сигурност сме ощетявани, но грешките ги има в играта. Дано не се получават във важните двубои. - Твърди се, че си слабост на собственика на клуба Гриша Ганчев. Така ли е и вярно ли е, че той е по-строг към играчите, които чувства по-близки, отколкото към останалите? - Не мога да кажа, че съм негова слабост. Но десет години ми е шеф и ми е помагал в доста трудни моменти. Последния път ми помогна, когато имах спад във формата през миналия сезон. В началото изиграх два лоши мача и седнах на скамейката. Тогава той разговаря с мен, изчаках да получа шанс и отново „захапах“. Но разговорът с него ми повлия много на психиката, за да си върна добрата форма. - Кои са били тежките ти моменти? - Не са за пред публика и не искам да ги казвам. Лично е и не мисля да го споделям. - Ще има ли феърплей в плейофите или ще има познатото „някой отбор да играе за друг“? - Всички се надяваме да има феърплей. Дано да се получат хубави мачове и да няма умишлени съдийски грешки. Дано отборите да не играят за друг тим, всичко да е наред и по-добрият да спечели купата и титлата. - Ти си поредният бисер от благоевградската школа. Имаш ли идол от вашия регион? - На мен много ми харесва играта на Бербатов. Също и Манолев, който има много силни мачове и доста съм се учил от него. Има много кадри от този край. - И не свършват, въпреки проблемите на Пирин. - Дай Боже, да не свършват, а да излизат още и още! - Имаш ли обяснение защо толкова много футболисти излизат от вашия край? Добре се работи с децата или просто си има талантливи футболисти? - Има талантливи футболисти, но не могат да ги развият. Мисля, че развитието, което получих в Литекс, нямаше как да се случи в Пирин. Просто има школи, които работят професионално. Но от този регион излизат много кадри, има много талантливи момчета. - Имаш ли си любимец от четвъртите в света? Смяташ ли, че някога пак ще имаме такъв силен национален отбор? - Моят любимец е Христо Стоичков. Беше ми треньор. - Разбираше ли се с него? - Разбира се! Много го уважавам, защото той ми помогна. Взе ме в мъжкия отбор и ме пусна на 15 години и 6 месеца да направя дебют. Почти никой треньор в България няма да го направи. Не знам в момента в Първа лига дали има някой на 15 години, който да го пускат да играе по 10-15 минути. Силно се надявам да има силен национален отбор. Не че сега е слаб, според мен в момента тимът е доста добре и със сигурност ще върви нагоре, но трябва време. - Във вторник направи много силен мач срещу Словения. Вкара гол и каза, че вече си готов за „А“ отбора на България. Трябва ли да напомняме на Петър Хубчев да те взима или той има поглед върху играта ти? - Като цяло целият отбор направи силен мач, всички играхме добре. Питаха ме дали съм готов за мъжкия национален отбор. Мисля, че вече горе-долу имам опит, на 21 години съм и съм готов да вляза в мъжкия футбол в представителния тим. За мен е сбъдната мечта да играя за България.