Георги Шиков (105 кг) спечели три сребърни медала от европейското първенство в Букурещ (Рум). Той записа пет успешни опита и двубой от 388 кг (176+212 кг). Това е най-големият триумф в кариерата на пловдивчанина. 24-годишният талант изгря през 2010 г. Тогава стана младежки олимпийски шампион. Специално за читателите на “България Днес“ талантът сподели своите преживявания през последните няколко години.     - Г-н Шиков, как премина през вашия поглед състезанието?   - Постарах се и премина сравнително добре. Направих моя техническа грешка в последния опит от изхвърлянето на 179 кг. Ще я коригирам занапред. Изтласкването се получи хубаво, както и цялостното представяне.   - Бяхте на 8 кг от златния медал в двубоя. Беше ли реалистично да атакувате титлата?   - Да, килограмите са реални. По силите са ми. На тренировка имам 180 кг в изхвърлянето и 215 кг в изтласкването. Дебютант съм в новата категория. Имам още неща да обработвам и да качвам килограми, за да изпълня лимита, защото в момента съм с лично тегло от 103.5 кг. Най-лекият съм. Занапред нещата ще се получат. Тренировъчното ми тегло трябва да е към 107-108 кг.   - Защо решихте да се качите в горната категория?   - Омръзна ми да гладувам. Реално бях по 97-98 кг и се налагаше да свалям на 94. Когато теглото падне, самата щанга започва да тежи. Писна ми да свалям килограми и реших да видя как ще се чувствам в горната категория.   - Какви са вашите амбиции за световното първенство през 2018-а, което е първа квалификация за олимпиадата?   - Искам да подобря сегашния резултат. Ако всичко е наред, да се завъртя около медали. Относно нашето участие на шампионата заради глобата трябва да питате ръководството. Не е моя работа да го мисля.   - За вас се заговори през 2010-а. Тогава станахте младежки олимпийски шампион. Защо този импулс не се разви и при мъжете?   - Претърпях три операции на лявото коляно. След младежката олимпиада започнаха проблемите. Изкъртих парче от ставата. Скъсах менискус и връзка. Последната операция беше 2015-а. Засега се стабилизира коляното, въпреки че не е на 100 процента. Чувствам се по-добре, откакто качих килограмите, защото мускулатурата укрепна и поема повече тежести. За съжаление се събира вода, когато го натоваря. Малко е като филм на ужасите. Две седмици преди състезанието докторът ми източи около 80 мл вода от лявото коляно.   - Имало ли е моменти, докато сте се лекували, да се замисляте за отказване?   - Обмислял съм много време дали да спра, но хъсът и чувството да вдигам искат да се състезавам. Не мога да приема в главата, че трябва да се откажа. Психиката надделява. Тя е доста стабилна. Винаги си казвам, че ще опитам отново. Много пъти съм се отчайвал, когато виждам, че няма резултати. Карал съм се с личния треньор. Виждам как не се получава, а коляното боли. Имало е и други контузии. Писвало ми е, хвърлял съм щангетките. След два-три дни усещането за щангата ме връща в залата. С болка, без болка, отново се хващах.   - Вашите мисли насочени ли са към олимпиадата в Токио?   - Да, надявам се коляното да издържи. С много тренировки, усилия и болка може да се получи нещо. Накрая Господ се отблагодарява.