Великанът в баскетбола Георги Младенов навършва 56 години днес - предостатъчен повод за Дир.бг да го намери не само за честитка и почерпка. Името му е парола за този спорт у нас, а мнението му никога не е безинтересно - независимо от темата, но най-вече, когато тя е баскетбол.
Преди 40 години той дебютира в мъжкия тим, едва навършил 16. Оттогава е все с оранжевата топка в ръцете и главата. Има 11 шампионски титли като играч на "Левски", "Плама" и "Славия", безброй рекорди и паметни мачове. Името му е популярно и в Европа през 80-те и 90-те, интерес имат "Арис" (Солун) и "Реал" (Мадрид).
Кариерата му приключва през 2003-а, когато масажист на "Левски" го намушква с нож след скандал в зала "Триадица" след мач. Бенефисът му през 2011-а бе грандиозен, какъвто заслужава кариерата на такъв емблематичен баскетболист.
Като треньор води "Балкан", "Берое", "Лукойл Академик" и националните отбори за мъже и до 18 години. Работи и в Италия, където играе синът му Борислав. От повече от година чака предложения за треньорска работа, защото това е страстта му. Баскетболът е животът му.
Прочетете какво мисли един 56-годишен спортен герой за:
- От колко радикални промени има нужда баскетболът ни
- За каква работа го сърбят ръцете
- Колко добър може да стане синът му и какви мечти преследва
- Какво го спря да облече екипа на гранда "Реал" (Мадрид) преди години
- Как се чувства като анализатор и наш колега
- За приятелствата и предателствата, за важните хора в живота
- Коя загуба му тежи "като мечка на гърба" вече десетилетия
Рожденик
Пожелавам си здраве на мен и всички хора около мен. Малко повече късмет, защото тази година синът ми имаше сериозна контузия. Пожелавам си и той бързо да се оправи, да се върне в строя, защото ще трябва да правим операция, която хич не е лека. Трябва и по-бързо да си намеря работа, защото ме сърбят ръцете. Да е нещо в баскетбола, защото е по-трудно да гледаш отстрани и да казваш кой какво прави и какво не прави.
Снимка: Facebook
Снимки: FacebookЕжедневието
Доста скучно, това е истината - доста скучно. Сега от време на време ходя да тренирам със сина ми в залата, защото трябва да прави определени упражнения. Просто нямам какво да правя. Разнообразието е, ако имаме някакво пътуване - Пловдив, Ботевград, Самоков, Стара Загора и правим предаване. Иначе дните минават еднообразно. Истината е, че това ме потиска и леко ме травмира, но нито съм първият, нито съм само един. Много са треньорите без работа. Това е положението - в баскетбола ти трябват 12 играчи и 1 тренор, а не обратното. Не съм видял досега тим да играе слабо и да се махне целият отбор. Винаги се сменя треньорът. Така, че ние си ходим с оставки по джобовете без значение какво и как си свършил.
Младенов за коментатора Младенов
Научи ме тази работа, че не ви е много лесно на вас, журналистите. Каквото и да кажете, все на някого няма да угодите. То е ясно, че не можеш да се харесаш на всички хора, защото ако се харесваш, означава че правиш нещо грешно. Интересно е.
Има неща, които можеш да кажеш, но не можеш да докажеш. Има неща, които може да споменеш, защото хората, които се интересуват от баскетбол са много интелигенти. Има и неща, които се спестяват, защото трябва да навлезеш много надълбоко и да ритнеш някого, а този, когото ритнеш, ще ти скочи. И се започва...
Давам пример веднага. Има хора, които ми намират телефона отнякъде и веднага започват да ми пишат SMS-и. Като на гадже. Ама защо говориш така, защо срещу нашия отбор. На мен много ми харесваше как играе "Рилски спортист". Много добре, добра защита, играеха като отбор и точно заради това спечелиха Купата. Оттам последва спад. И когато кажа, че е нормално всеки отбор да има спад, хората си мислят, че нападам отбора им. А аз просто казвам самата истина. И така научих, че истината е нелицеприятна. Не се притеснявам да кажа каквото мисля, но от гледната точка на 56 години, разбрах, че някои неща трябва да се премълчават. Не трябва да им отдаваш толкова голямо значение. Тук не става въпрос за страх и притеснения. Моят живот не зависи от никого, нито животът на останалите зависи от мен.
Снимка: Facebook
Снимки: FacebookМои познати ми казват, че заради мен са започнали да гледат мачовете със звук, защото говоря неща, които са такива, каквито са. То това не е сложно, не е непозната материя. Тази години правя 40 години откакто съм започнал своята кариера, откакто започнах да играя на 16. 40 години да бъдеш магаре в залата ми е помогнало да науча някои работи. То и не се учи баскетбол. Това е елементарна игра за интелигенти хова. Тези неща, които правят сега играчите, на мен са ми минали хиляди пъти през кариерата. Така, че не е нищо сложно, за мен даже е удоволствие.
Защо няма работа за треньора Младенов?
Това е положението. Едно е да си там горе със слушалките на главата и друго - да си в триъгълника и да решаваш казуси, които зависят само от теб.
Аз съм в този кюп също. И аз съм българин. Ние не обичаме хората, които са успели, които са стигнали някакъв връх. Защото в години, в които играех, два пъти бях в сборния отбор на Европа. Хората винаги ще кажат: Тоя ли ще ми каже на мене какво да правя. Само, че аз 30 години играх баскетбол. Да, тъпо ми е, защото можеше да помогна на много отбори. Виждам, че при нас, както и в цялата ни държава започват да се слагат на този синовете, на оня синовете. Сигурно имат качества, ама чак пък толкова ...
Снимка: ИВАН ГРИГОРОВ
Снимка: Иван ГригоровВсички треньори, през които съм минал, са ми дали по нещо. Значи съм се учил от най-добрите, но съм минавал и през баскетболната школа наречена "терен". Там долу, по късите гащи. Във врящото гърне. Е, кой може да научи по-добре децата на това, което е правил? Хора от моето поколение като Иван Ценов, Росен Барчовски, Данчо Колев.
Човек, който е на 23 или 25 години, сега е спрял да играе баскетбол, изкарал двегодишен курс в академията като треньор и сега учи децата. Така създаваме басктболни инвалиди. Не искам да обиждам никого. Има хора, които се учат и искат да научат, но има и много ... Има разлика, когато живееш за баскетбола или живееш от баскетбола. В България повече от 60 процента живеят от баскетбола. Когато живееш за него, ти даваш максимума. Понякога загърбваш семейство и приятели. Семейството ми е потърпевшо от болестта ми "баскетбол".
План "Б" няма, винаги има надежда. Не е важно колко пъти си вдишвал и издишвал, а моментите, които спират дъха - за мен това е всеки един мач.
Наркоман съм и наркотикът ми е баскетбол.
Да подредим баскетболната къщичка
С голямата метла и всичко от начало. Когато една къща е паянтова, колкото и да я ремонтираш - все тая.
Там трябва да се бутне изведнъж. Трябват принципи, хора, които ги отстояват. И то принципи за важни неща. Компромисът е първата стъпка към провала. Всеки може да сбърка, трябва да му се даде шанс, но компромиси с принципни неща, които могат да разклатят устоите на един спорт, не могат да се правят. Някой трябва да тропне по масата.
Глушков е много добър, много мек човек. Иска да угоди на всички. Иска да е приятел с всички, а то не става така. Те затова всички искат да му се качат на главата. Някои успяват, някои не, други успяват, но като се качат виждат, че вече няма място.
Така ще си караме още 40 години и това ще е краят на песента.
Младенов - началник!?
По-скоро не. Причини много. Не мога да седя зад бюро. Не, че не мога... Животът предлага много неща и трябва да се съобразиш с тях. По-скоро не ми се иска, но и винаги ще се появят хора, вече от съвсем друга област, от върха, които ще искат нещо. Аз съм сигурен, че е имало заплахи към Георги Глушков. Казано му е, че ако не се съобрази, няма да е той.
Хората мълчат, за да си запазят местата, а тоя дето стане и си каже, после бива ритан в задника и бива мачкан, защото е казал истината. В баскетбола е елементарно. Преди спортът се управляваше от 4-5 човека и се класирахме на 4 от 5 първенства.
Не съм мислил кой може да е ръководител... но по начина, по който върши много неща, това е Тити Папазов. Много му работи главата и много може да помогне. Но смятам, че не иска. Не бях се замислял кой трябва да застане там. Този човек трябва да бъде независим, да е подкрепен от всички клубове. Да бъде изключително завършен, защото спортът се превърна в бизнес. Аз не знам какъв е бюджетът на федерацията, но може би е в пъти по-малък от на някои клубове. Българският баскетбол може да се оправи само от хора, които искат да работят, а ние българите не обичаме да си подаваме ръка. Треньорите не можем да се радваме на успехите. Ние сме такива хора, завистливи.
Ще дам пример: Аз имах едно поколение. Никой не ги искаше, но аз го взех. Казах им: Момчета, вас никой не ви иска, но виждам, че искате да се раздадете и накрая останахме в "А" група. И един колега в кавички, няма да му казвам името, каза, че съм късметлия. Защо да съм късметлия?
Избрано от 40 години професионален баскетбол
Аз съм много позитивен човек, бързо забравям лошите неща. Така по-лесно мога да вървя напред. Човек с лоши стари спомени никъде няма да стигне.
Имам спомени и с националния отбор, и с "Левски" и с клубни отбори. Повечето са с "Левски", с шампионски титли, с класиране в Европейски турнири. Класирането за Европейското, когато победихме Югославия в Пазарджик. Представането на "Плама" в евротурнирите, победата над "Реал" (Мадрид). Бихме "Партизан" в Белград, а не бяха губили 17 години мач там. Класирането на Европейско, треньор беше Симо Вачев и играхме в Чехия, победихме с 5 точки. Толкова много са хубави спомените. Тези просто изскачат на прима виста. Ако не е позитивен човек, просто дава фира.
И все пак - моментът: "Ех, мамка му..."
Загубата на Европейското първенство от Франция. Трябваше финална четворка да играем. Водехме 20 точки на полувремето и загубихме с една след продължения. Тази загуба ми виси като мечка на гърба, за нея се сещам през цялото време. Ние след това отивахме срещу Чехия, които бихме в групата. Бяхме силен отбор. Цеко Барчовски ни беше подготвил и загубихме спечелен мач, можеше да вземем медал.
Мечтата за "Реал" - в кошчето
Тогава и Дарин Великов беше там и чу разговора с Желко Обрадович. Ние изиграхме два много добри мача срещу тях. Загубихме с 14 точки в Мадрид, след това бихме с 9 в Плевен. Изиграх два много добри мача и Обрадович каза: Искам те за година и половина в отбора, трябваш ми. Беше средата на сезона. Дарин каза, че трябва да говорим с президента Пумпалски, а Румен Петков беше кмет на града. Имах уважение към отбора и трябваше да го коментираме това.
Те бяха съгласни, но се случиха неща... и всичко заглъхна във времето. Разбра се след години, че е получен факс с оферта от "Реал", но този факс е бил смачкан и хвърлен в кошчето, до мен не стигна нищо. Години след това срещнах Обрадович. Той ме пита: Какво стана, защо се отказа? И аз тогава разбрах за този факс. Знам и кой го е приел и кой го е смачкал. Когато разбрах, дори не повярвах, защото този човек ми беше много близък.
Него го няма вече, а за хората, които ги няма - или добро или нищо. Просто не вярвах. Аз си мислех, че "Реал" са се отказали, бях на 30 и няколко години. Казах си - взели са някой по-млад, по-добър. Просто след време, и то случайно, разбрах. Научих от човек от федерацията за цялата история и пак не повярвах.
Останаха ли истински приятели
Не много, не много. Това ме прави малко тъжен. Малко са хората, които може да не чуя 2-3 месеца и като се чуем и видим, сме все едно не сме се разделяли. Няма да давам примери, защото с доста хора съм в добри отношения, но истинските приятели са малко.
Един от тях е Иван Ценов, друг е Петър Петров. Спортът дава много приятели, но малко от тях са истински. Приятелите са тези, които са винаги с теб. Казвам го от позицията на годините си. Защото когато си на гребена на вълната, много се закачат за теб.
Предателства и прошки
Аз съм им простил, но за мен вече тия хора ги няма. Хората, които ме предадоха са много повече от тези, които останаха до мен. Предадоха ме хора, от които не съм го очаквал и на които съм помагал безкористно. Най-бързият и най-верният път към успеха е предателството.
Но има и нещо друго - Чърчил е казал, че когато се качваш по стълбичката на успеха, трябва да поздравяваш всички, защото когато слизаш, ще срещнеш същите хора.
Аз сега спокойно мога да застана пред огледалото и мога спокойно да се гледам. Никого не съм прекарал, на никого не съм направил нещо мръсно, с което да променя живота му.
За човека от зала "Триадица"... Има хора, които отдавна ги няма на този свят и няма да ги забравя, но има хора, които са тук и отдавна са мъртви аз мен.
За спортната ни култура
То е казано. Народ, който не знае миналото си, няма бъдеще. Същото е в спорта. Как да не помниш, че имаш първия източноевропеец в НБА. Как да не помниш, че имаш Атанас Голомеев - голмайстор на Европа. Как да не помниш, че имаш хора, които са били в сборния отбор на Европа. Децата знаят Стеф Къри и Леброн Джеймс, но не знаят Глушков и Голомеев. Не помнят легендите ни, не ги познават. Хората по света уважават легендите си. Спортистите са най-добрите посланици на страните си.
Борислав Младенов. Снимка: Facebook
Снимки: FacebookОт покойния му баща, през него към сина му. Какво има в ДНК-то на Младенови?
Има една простичка особеност - лудост. Лудост към баскетбола. Любов и себераздаване. Чувство, че това е начин на живот. Вродено ми е от баща ми, лека му пръст. Предадох го на сина си, който освен за баскетбол, за друго не мисли. Просто невероятно отдаване към това, което правим. Венъж си говорих с един колега. Никой не знае какво е на оня свят, но викам си - дали не се играе баскетбол и там, за да поиграя още малко. Изпитвам страхотна завист към тези, които са на терена, защото вече не мога.
Следващият Младенов
Сега ще прави операция, но с това което показва, се вижда, че отдавна ме е надминал във всяко едно отношение. И като качества, и като физика, и като мисъл. Тези три контузии, които го спряха от три Европейски с националния отбор, малко му попречиха. Но той ще се оправи след 6-7 месеца. Аз вярвам в него. Когато ми звънна разплакан и ми каза, че е с разкъсани връзки, завърши с: Ще се върна два пъти по-силен!
Няма опасност да "излети", защото като вирне носа получава удар в гърба. Трябва да знае, че дори и да е стигнал донякъде, нищо не е постигнал. Въпреки, че в Италия има мачове с по 35 точки и 17-18 борби. Не е играл няколко месеца и все още е голмайстор. Трябва да знае колко струва и какво му е нивото. Но съм му казал, че ако някога си помисли, че е съвършен и завършен, това е първата крачка към провала.
Мечтата му е НБА и единственото нещо е да отиде в европейски клуб. Каза ми, че иска да изпълни това, което аз нямах възможност да направя. Иска да изпълни моята мечта. Аз имах възможност, но - знам ли - може би и не съм го искал достатъчно. Трябваше да се съобразявам със закони, с реалностите в живота. Важното е, че има за какво да живея. Виждам желанието му да успее. Аз не го гледам като баща. Аз съм Георги Младенов за него. Разплаквал съм го над хиляда пъти на тренировки. В баскетболно отношение не съм баща за него, аз съм треньорът Георги Младенов. Трябва да знае, че всичко се прави на хиляда процента. Направи нещо и ми казва - готов съм. Готов си след още 3 333 000 пъти, тогава си готов!
Ако не беше роден през 1962-ра, а през 1972 г.?
Да, ама съм роден 1962-ра. И не съжалявам. За нищо не съжалявам. Ако сега се върна 40 години назад, в момента, в който Петър Симов, лека му пръст, ме взима в мъжкия отбор на "Левски", ще мина по същия път. Но вече с главата на 56-годишен мъж.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}