Националният тим на Гибралтар нашумя у нас преди дни, когато загуби с 0:3 в София, а успехът за България бе първи от година насам.

Разбира се, че в представянето на полупрофесионалистите нямаше нищо срамно. Мачът по-скоро предизвика шеги сред родните фенове, защото най-сетне националите ни успяха да бият.

Три дни по-късно колоритните типове от Гибралтар гостуваха на друг скромен тим - Сан Марино, в мач от Лигата на нациите. Едва ли подобен двубой ще предизвика интереса на някой извън двете страни, но пък за самите тях той си бе доста емоционален.

Не и от футболна гледна точка, защото на терена всичко завърши със скучно 0:0.

Това обаче бе второ поредно равенство за момчетата от Сан Марино. Исторически момент, защото за първи път в исторяита си, този национален тим не загуби в два поредни мача, като също така не допусна и гол в два поредни мача.

Всъщност статистиката на Сан Марино бе доста стряскаща. 147 загуби в последните 150 мача, с допуснати 669 гола.

След мача капитанът Давиде Симоничи тръгна да коментира постижението пред местните медии, но просто избухна в сълзи и не успя да каже почти нищо.

Емоции, които сме свикнали да виждаме след финали на големи първенства. Тук обаче бе в мач между два отбора, намиращи се на дъното на европйеския футбол.

Ето, че и при тях едно скучно 0:0, може да донесе сълзи от щастие на играчите.