17-11-2017 20-11-2018

Кубинска революция - вдигнаха "желязната завеса" за местния спорт

Легионерите най-после ще получат шанс да се завърнат

19:57 | 11 март 2021 0 2136 Снимка: Getty images/Gulliver photos

Куба се сблъска с нова революция, но този път тя не е свързана с гражданска война и смяна на режима, а с падането на едно от най-странните правила, което страната сама прилагаше към своя спорт.

Куба има огромни традиции в спортове като бокса, волейбола и бейзбола, има и впечатляващите 226 медала от Олимпийски игри, но страната винаги е задрасквала тези свои атлети, които потърсят професионално развитие далеч от острова.

Виж още Да си вземеш цял национален тим, или как ФК Фидел се появи в Германия

Дори и в последните години, когато режимът е далеч по-либерален, атлетите изкарващи прехраната си извън Куба, завинаги губеха правото си отново да се състезават с националния флаг на гърдите си.

Днес обаче е исторически ден, защото местните власти най-сетне се сетиха, че един от начините да вдигнат нивото най-вече на футбола в страната е, като започнат да викат състезаващите се зад граница футболисти.

Макар и спортна сила, Куба никога не е имала силен футбол, изключвайки участието на Мондиал 1938, когато обаче говорим за съвсем други времена и ниво на играта в световен мащаб.

Днес Куба заема 180-о място от 220 национални отбора, а в зона КОНКАКАФ страната с 11 милиона население и мощен за стандартите на карибския регион държавен ресурс, е изпреварена от острови с едва няколко десетки хиляди души население.

Сходни държави от региона като Ямайка, Коста Рика, Хондурас и Ел Салвадор, разгормяват Куба при всяка среща на терена, което принуди местните власти да вдигнат тежката забрана над така наречените легионери. Подобна е и ситуацията във волейбола, където някои от най-големите световни звезди са кубинци, но им бе забранено да играят за родината, защото отидоха да печелят пари в европейските първенства.

Тази нощ футболният селекционер Пабло Санчес имаше честта да изброи 11 имена на своята пресконференция, всички от тях състезаващи се извън пределите на Куба. Това са играчи от различните футболни нива на САЩ, Англия, Испания, Бразилия, Гватемала, Ел Салвадор, Доминиканската република, Коста Рика и Сан Марино.

Сред всички тях впечатление прави името на Онел Ернандес, който се състезава за лидера в английския Чемпиъншип - Норич. Това е футболист, който през миналия сезон играеше във Висшата лига, но още няма записани минути за Куба. Може с леко съжаление да кажем, че е играч, на чиято позиция и България не може да намери по-добър в момента.

Снимка: Getty images

Впечатление прави 37-годишният централен нападател Жоел Апезтегуа, който от десетилетие обикаля европейските терени, но никога не е играл за Куба. Екзотична личност, която в ммента е топ реализатор на първенството на Сан Марино. Играл е още в Молдова, Албания, Италия и Испания.

През годините страната е имала футболисти на прилично ниво в първенствата на САЩ и Мексико, но тежката забрана винаги ги спираше да облекат националната фланелка. В това число влизат и доста етнически кубинци от различните нива на американския футбол.

Целта пред този отбор е да достигне втория етап на световните квалификации, които стартират след десет дни. Куба трябва да спечели групата с Кюрасао, Гватемала, Сейнт Винсент и Гренадини, както и Британските Вирджински острови.

Може да ви изглежда лека задача, но освен Британските вирджински острови, всеки останал тим се смята за фаворит срещу Куба.

Националния отбор на тази страна има доста любопитна история около плановете си за участие на Мондиал 2002. Тук може да прочетете как в Германия се появява ФК Фидел.