17-11-2017 20-11-2018

Проклетата 2020-а ни отне и най-култовото 150-годишно спортно сражение

Култовият Мач на Ба няма да го има на 1 януари за първи път от 1944 г.

15:38 | 31 декември 2020 | Редактор : Динко Гоцев 6 3689

След като преобърна с краката нагоре ежедневието и традициите, отиващата си година отне и култовото спортно кръвопролитие, наричано Мач на Ба, в шотландския град Оркни.

Всяка година на 26 декември и 1 януари се играят култовите сблъсъци, като напоследък се акцентира на битката в първите часове на новата година. Но утре такъв няма да има, което не се е случвало от 1945 г., когато Втората световна война за последен път е попречила да се проведе.

Пандемията прави невъзможно нормалното провеждане на Мача на Ба, обяви общината в Оркни. Всъщност, това донякъде е ирония, защото в това събитие няма нищо нормално.

То се провежда вече повече от 150 години (1868-ма официално), като представлява една от най-старите спортни традиции в света.

Няма никакви правила - една рръчно изработена, големичка кожена топка е хвърлена от върха на местната катедрала, за да падне в тълпите на улицата и да започне мачът. Участват два отбора - Горните и Долните. Това са жителите на градчето, които населяват районите над и под (ориентировъчно) Градските порти.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Топката трябва да бъде закарана до другия край на улицата "Броуд Стрийт" и да бъде отбелязан гол. Който го стори, печели. Но никак не е лесно, защото насреща са войнствени типове, готови на всичко. И повтаряме - правила няма. Удари, лакти, препъвания и блъсканица. Топката е около 70 см в диаметър, тежичка - към килограм и триста грама, пълна с корк и от здрава и грубовата кожа.

"Гол" също е силно казано, защото няма врати. Тези от Долните махали трябва да я занесат и хвърлят в река Къркуол Бей, далеч в северната част на града. Горните - да стигнат до стената на последната къща в южната част и да ударят топката в нея. Това е "гол" - и край на мача.

Битката е в стил калчо - древния футболен ритуал, при който е позволено да удариш, ритнеш или стъпчеш съперника. Топката се пренася от отбора с "пакет" - като в ръгби. Един я носи, другите газят като танк съперника, който също отборно се брани в група и не допуска да напредва другият отбор.

Това продължава с часове, на практика целият първи ден на новата година е около шоуто по улиците. Всички ги боли главата - едни от новогодишната трапеза, от която са станали за мача, други от удари, сблъсъци, има цицини и тук-там по някой охлузен, навехнат, че и счупен крайник (рядко).

После всички пак сядат на масата, за да отпразнуват мача, независимо кой е победил.

Какви ли не куриози се помнят. Преди няколко години един пъргав смелчага от Долните мина през стълбите на къща, през покрива и излезе зад гърба на съперника, който не виждаше топката. После побягна като вятъра и стигна до реката, за да триумфира отборът му!

Казват, че традицията в Къркуол е тръгнала от историята с тирана Тъскър - убит и обезглавен от местните, които в празненствата за смъртта му ритали главата по улиците. Не е ясно дали е исторически точно, но е факт, че традицията продължава и легендата се носи от уста на уста около нея.

И това донякъде романтично, донякъде дивашко, донякъде спортно събитие ни отне 2020-а...